Първото, което ме грабна в „Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ (изд. „Colibri“), беше красивата корица и илюстрациите, дело на Дамян Дамянов. Признавам, че не съм чела друго от автора на „Вълшебникът от Оз“ Л. Франк Баум, но празничното настроение ме завладя с всичка сила и имах нужда от хубаво коледно четиво, с което да разпаля още повече желанието за наближаващите поводи.
Някога замисляли ли сте се за живота на Дядо Коледа? Сигурно си представяте, че той винаги е бил милият, симпатичен белобрад старец. В действителност, подобно на всички останали хора, и той преминава през различни етапи и се променя. Затова и книгата е разделена на три части – младост, зрялост и старост.
Естествено, малкият Клаус няма обикновено детство. Отгледан е в чудноватата гора Бързи, където никога преди не е припарвал човешки крак. Тя е населявана само от феи, нукове, рилове и нимфи. Цивилизацията не е нарушавала, нито пък някога ще наруши уединението й. Единственото изключение прави Клаус, когото нимфата Несил намира изоставен и решава да осинови, за щастие на смъртните деца по света.
Вярно е, че по онова време хората често славеха великите воини, могъщите царе и умните учени, но никой не беше толкова обичан, колкото Санта Клаус, защото никой друг не беше толкова самоотвержен и посветен изцяло на щастието на другите. Проявата на великодушие се помни по-дълго от славна битка, царски указ или учено писание, защото се разпространява и оставя отпечатъка си върху всичко и арзказът за нея се предава от поколение на поколение.
Великият господар на горите Ак е великодушният герой, от когото приказката се нуждае, за да одобри постъпката на Несил. Все пак в Бързи нищо не се случва без позволението му, а за уважението, което всички изпитват към него, има достатъчно причини и доказателства по страниците.
Илюстрация на Дамян Дамянов (Източник: „Българска илюстрация“)
Хубавото на детските книги е, че важните изводи и поуки се предават по много достъпен начин, без излишно словоблудство и обяснения. Ето защо, докато наблюдавах Клаус през различните етапи от живота му и го следвах по пътя към превръщането му в Дядо Коледа, откроих няколко основни послания. На първо място е смисълът на добротата. Разбира се, Клаус също има врагове и препятствия, но всичко си заслужава в името на това нито едно дете да не остане без играчка.
Всичко умира освен светът и неговите пазители – отговори Ак. – Но докато трае животът, от всичко на земята има полза. Мъдрите търсят начини да бъдат полезни за света, защото онези, които са полезни, със сигурност ще живеят отново.
Най-много ми хареса втората част за зрелостта – Клаус е в Засмяната долина и майстори играчки, за да зарадва децата в различните кътчета на света. Постепенно се сдобива с верни помощници – северните елени, и става непобедим срещу злите огви, които вече не могат да тормозят малчуганите благодарение на щастието, което той им дарява. Семената за това са посяти още в първата част, която описва вълшебното му детство. Логично се стига и до момента със старостта и разплитането на загадката може ли Дядо Коледа да умре, тъй като все пак е смъртен, и какво би могло да бъде решението на този проблем?
„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ е страхотен коледен подарък и за малки, и за възрастни читатели. Убедена съм, че всеки от нас пази в себе си онова искрено и любопитно дете, което вярва, че белобрадият старец ще се спусне през комина и ще остави точния дар. Аз реших малко да го изпреваря тази година и да си подаря 184 страници вълшебства от Л. Франк Баум.
Прочетете и ревюто на Вал Стоева тук.
