На празничния 8 март имам голямото удоволствие да ви представя една жена, която хората познават в различни амплоа, но все свързани с книгите и словото. Бела Чолакова е журналист с над двайсет години практика с публикации в „168 часа“, списание „За жената“, „Капитал“, „24 часа“, „Литературен вестник“, списание „Здраве“, сайтът „Момичетата от града“. Днес пише основно за списание „Космос“ и сайтовете „Аз чета“ и „Детски книги“. Преди 15 години започва рубрика, посветена на осиновени, осиновители и биологични родители, и събира десетки вълнуващи истории. За поредицата си получава наградата „Златна ябълка“ в категория журналистика, връчвана от Националната мрежа за децата за принос към правата и благосъстоянието на децата в България. Автор е на книгата „Осиновени истории“, изд. „Труд“.
Паралелно с журналистиката от повече от десет години е сътрудник към различни издателства като преводач, редактор, консултант и специалист връзки с обществеността. Работила е за „Дъбови листа“, „Еднорог“, „Лютиче“, „Сиела“, „Емас“, „Кръгозор“, „Аквариус“ и др. След като завършва два онлайн курса към университета „Йейл“ – „Основи на психологията“ и „Наука на щастието“, създава блога си „Достатъчно“ – dostatachno.com, където споделя размисли как да бъдем удовлетворени от себе си и да се обичаме такива, каквито сме.
Ако още не сте избрали подарък за празника, по-долу ще намерите предостатъчно книжни предложения. За част от тях можете да благодарите на Бела, която е техен преводач.
Как започна пътят ви като преводач?
Този въпрос наистина ме затрудни и трябваше да се разровя в паметта си и в архивите. Първите ми преводи от френски направих още като ученичка – превеждах статии за списание „Здраве“. Първият ми превод на художествена литература бе за „Литературен вестник“, когато бях студентка трети курс, френска филология в СУ – откъс от романа „Безкрайно повече“ на швейцарската писателка Ан-Лиз Гробети. Първата цяла книга, която преведох, беше теологично изследване за образа на Божията майка. Това и до днес си остава най-трудният текст, по който съм работила.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Научи ме на търпение. Превеждането е сравнимо с бродирането – изисква много добро зрение и много, много търпение. С превода не бива да се бърза, не бива да се претупва, не бива да се кара отгоре-отгоре. Текстът е като тесто, което има нужда да втаса дълго време, преди да се пече. Понякога човек успява да преведе само една страница за цял един ден, или дори само едно изречение го затруднява за часове. Изискват се неимоверно спокойствие и търпение.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Истината е, че най-добре превеждам, ако пиша на ръка. Така почти не изпускам от поглед оригиналния текст и много по-лесно го пренасям на български. Но този метод е и доста времеотнемащ. Явно когато пиша на ръка, се активират центрове в мозъка ми, които са свързани с творчеството, защото много по-лесно и бързо превеждам.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Може, не може – понякога се налага. Разбира се, малко и внимателно, но е факт, че когато започнеш да превеждаш и се заровиш в текста, откриваш неща, които са пропуснали редактори, коректори, страньори и кой знае още колко души на чуждия език. Разбира се, редакцията трябва да се осъществи много прецизно и внимателно – като работа на хирург – хем да отстраниш неточността или грешката, хем да не нараниш допълнително текста.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Истина е, че от добрите писатели или поети понякога не стават добри преводачи, защото в процеса на превеждане талантът им взема връх. С много смирение трябва да се подходи към превода – да потиснеш таланта си, да не оставиш твоето вдъхновение да надмине това на автора, да се съобразиш с неговия стил, с неговото вдъхновение. Да му дадеш все пак от своя талант, от своето вдъхновение, но само толкова, колкото да му позволиш – той, авторът – да достигне до читателите си максимално автентичен. Много е трудно и изисква скромност и концентрация.
Коя е последната книга, по която работихте?
В момента превеждам едно истинско бижу за издателство „Дъбови листа“ на великолепния тандем Кантен Гребан и Елен Делфорж, но не мога да ви издам повече.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Интересното е, че от преводните книги, по които съм работила, най-много се гордея с роман, който не съм превеждала, а на чийто български превод бях редактор – „Някой си господин Пекелни“ от Франсоа-Анри Дезерабл, изд. „Аквариус“. Изключително предизвикателство беше за мен работата по тази книга и то не защото преводачът не беше добър, напротив – понеже беше прекалено добър. Преводът е на Галина Меламед, която ми е била преподавател по превод в СУ. Дълго се колебаех дали да приема тази задача. Мислех си: „Че как аз ще редактирам нея? Аз дори нямах пълно шест на изпита при нея!“ :) Но се осмелих и затова така се гордея с работата си по тази чудна книга. Най-трудното беше да се абстрахирам от авторитета на преводача. Защото прецизният редактор подхожда към текста, съмнявайки се във всичко, и чете много взискателно и много строго. В противен случай, ако се води от авторитета на преводача, рискува да пропусне нещо и всъщност да направи мечешка услуга и на преводача, и на читателите.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Ако говорим за превод на друг преводач – от последно излезлите книги на български, съм силно впечатлена от новия превод на класиката „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ на Йолина Миланова, изд. „Сиела“. Аз обожавам тази книга и съм я чела в няколко различни варианта, но сегашното издание наистина ми доставя невероятна наслада. Ако става дума за мой превод – най-приятно ми беше да работя по „Дамата в злато“ от Валери Трирвайлер, изд. „Емас“, която разказва историята на Аделе Блох-Бауер – муза на великия Густав Климт. Като огромен почитател на Климт, за мен бе магично да се потопя в неговия свят. И до днес понякога си препрочитам части от този роман, защото те ме пренасят в една друга реалност на нюанси, злато и страст.
Кой е любимият ви чужд превод?
Като човек, който обича да превежда и да редактира детска литература, се прекланям пред преводачите, които са пренесли на български език едни от най-любимите истории. Класика в преводите за деца на български неизменно са приказките на Киплинг в превод на Валери Петров, „Мечо Пух“ – в превод на Вера Славова, „Алиса в страната на чудесата“ – в превод на Лазар Голдман. Изключително се възхищавам на всички преводачи на детски книги, които подхождат внимателно и отговорно към работата си. Напълно погрешно е схващането, че да се пише и да се превежда за деца е по-лесно. Напротив – преводите на детски книги са едни от най-трудните – защото текстът трябва да е изпипан до последния детайл, трябва да са запазени всички игри на думи, всички закачки, всички смешки, а ако има стихове, трябва да бъдат преведени в рима. Всяко изречение трябва да е идеално.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Непреводимите на пръв поглед изрази са най-интересните в работата. От преводача се изисква да намери начин да предаде играта на думи или смисъла на метафората, дори и да се отдалечи от оригинала. Общо взето, решение винаги се намира. Ще ви споделя все пак, че много пъти съм се замисляла над факта, че на френски „влюбвам се“ е буквално „падам влюбен“ и тази сякаш подсъзнателна обреченост няма как да се предаде на български. Всъщност и „разболявам се“ е „падам болен“, а „забременявам“ е „падам бременна“. Интересно е как на френски тези състояния са обвързани някак съдбоносно. Ето такива нюанси понякога се губят при превод.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Машинните преводи са изключително полезни в много всекидневни ситуации. Те не просто улесняват комуникацията в съвременния свят, а я поставят на едно съвсем ново ниво. Мога да ви разкажа много ситуации, в които са ме спасявали, но ще спомена само как веднъж „си говорих“ с един таксиметров шофьор в Китай само благодарение на онлайн преводач. Кой знае иначе докъде щях да стигна. :) За превод на художествен текст обаче не вярвам, че ще е възможно да се използва качествено машинен превод, защото художественият превод изисква не просто познаване на граматика и лексика, а познаване на тънкостите на езика, на игрите на думи, на различните интерпретации. Освен това изисква да се съобрази всичко около действието в едно произведение – периода, културата, особеностите на мястото. Дори да се познава стила на автора, другите му произведения, другите му герои. Да се забелязват препратки към други автори и текстове, да се откриват закачки, оставени в текста, „намигвания“ от автора. Хубавият художествен текст не се подчинява напълно дори на добрите преводачи, камо ли на машина.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Най-много научих, докато превеждах за изд. „Емас“ поредицата „Майки и синове“, „Майки и дъщери“ и „Момичето на татко“ от френската психоаналитичка Вероник Моралди. Това са много сериозни изследвания за ролята на родителите в нашия живот и как понякога отношенията от детството по-късно формират и любовните ни отношения, както и тези с нашите собствени деца. Тази поредица отвори за мен вратата към науката психология, на която, малко или много, самата аз се посветих.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q1.
Вижте как превеждат още:
