На 23 април – Световния ден на книгата и авторското право – отдаваме заслужено внимание на онези, без чиито усилия литературата не би могла да прекрачва граници – преводачите. В рубриката, посветена именно на тях, този път ви срещаме с Давид Бернщайн – преподавател по чешки език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преводач на българска литература за чешката публика.
Пътят му като преводач започва с личен жест – превод на роман за любим човек, но води до престижни награди и до важната мисия да убеди чешките издатели, че българската литература заслужава внимание. Днес Давид работи основно върху текстовете на Георги Господинов и вярва, че интересът към българските автори постепенно расте.
В разговора си с него надникваме не само в предизвикателствата на преводаческия процес, но и в невидимата, но жизненоважна роля на човека, който прави така, че една култура да заговори на езика на друга.
Как започна пътят ви като преводач?
Преди почти двадесет години преведох романа „Адриана“ на Теодора Димова за моята баба, която не знае български. Когато излезе книгата, получих предложение да преведа романа „Мисия Лондон“ на Алек Попов, а след това преведох и романа „Майките“ също на Теодора Димова. За този превод получих и чешка, и българска награда, и след това станах доста уважаван преводач. Сега превеждам основно романите на Георги Господинов.
Кое за вас е най-голямото предизвикателство в този занаят?
Както вече посочих, най-трудно за мен определено е намирането на издател за преводите ми. Това отнема повече време и енергия от самия превод. Ако успея да намеря издател и успешно да подам кандидатура за грант, което също е много изтощително, тогава смятам, че преводът е заслужена и приятна награда.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Понякога не мога да си спомня правилната дума. Разбирам българската дума, знам, че на чешки език имаме страхотен еквивалент за тази дума, но не мога да си спомня и я няма в речниците или в интернет. Разбира се, бих могъл да използвам синоним, но научих, че има смисъл да продължавам да мисля и да търся, защото когато най-накрая си спомня, чувствам, че усилието си е струвало. Научих, че човек не трябва да се задоволява с нещо, което е просто „добро“, а трябва търпеливо да търси наистина „най-доброто“.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Разбира се. Първо ще почистя целия апартамент, ще се погрижа за всички имейли и други задължения, така че всичко около мен и вътре в мен да е чисто. Трябва да се концентрирам изцяло върху превода, не мога да мисля за нищо друго.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
В никакъв случай. Преводът трябва да бъде такъв, какъвто авторът би го написал, ако знае езика, на който превежда преводачът. Веднъж превеждах не много добър разказ и имах склонност да го коригирам и подобрявам, но все си повтарях, че не трябва да го правя. Ако текстът не е много добър в оригинала, трябва да не е много добър и в превода.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Не. Както казах, оригиналът и преводът трябва да са на едно и също ниво. В идеалния случай те всъщност са идентични. Такъв идеален превод се нарича „конгениален“, което означава, че „родът“ на оригинала и превода са в съгласие.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Определено най-трудно за мен беше „Времеубежище“ на Георги Господонов. Имаше много реалии – исторически, географски и културни, много езикови игри, неологизми (напр. названието) и т.н. Мисля, че успях да преведа повечето неща така, че чешкият читател не само ще ги разбере, но и да има същия „опит“ като българския читател.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Всички книги, които съм превеждал, са оставили силна следа в мен. Когато превеждам, се потапям в текста много дълбоко, така че да остане с мен до края на живота ми.
Кой е любимият ви чужд превод?
Има напълно брилянтен превод на „Сто година самота“ на чешки. Прочетох го няколко пъти и винаги ми носи радост и удивление от способностите на преводача.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Има непреводими фрази. Например на български има една и съща дума за такси, в което можеш да се качиш, и за човек, който е независим. Така че, когато попитате таксиметров шофьор: „Свободен ли сте?“, може да искате да ви закарат или просто да искате да знаете дали той се чувства независим. Това не може да се преведе, защото на чешки език имаме две различни думи за тези две ситуации. Преводът на думата Времеубежище ме затрудни, защото е неологизъм на основата на думата бомбоубежище. Но ние нямаме такава дума в чешкия. Или нещо подобно. Отне много време, но съм доволен от резултата (Časokryt).
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Всяка книга, която превеждам, ме учи на толкова много неща. Това е една от причините (освен радостта от самия превод), поради която превеждам
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Не знам, не ги ползвам.
Вижте как превеждат още:
Ирена Алексиева
Мариана Екимова-Мелнишка
Нели Раданова
Радослав Папазов
Або
Ваня Георгиева
Емил Минчев
Владимир Молев
Марко Видал
Хасине Шен Карадениз
Дария Карапеткова
Ненко Генов
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Можете да намерите повечето заглавия, споменати в материала, в Ozone.bg.
