Марко Видал е испански българист и преводач на българска съвременна поезия. Превел е над 100 съвременни български поети на испански език, които споделя на сайта си, където прави двуезична библиотека на съвременна българска поезия. Той е основател на издателство „La Tortuga Búlgara“, чрез което издава най-вече български автори. В момента работи по няколко превода от български на испански език: поезията на Кирил Василев, Христо Смирненски, Александър Шурбанов и кратките разкази и есета на Александър Вутимски. Също така има две издадени стихосбирки в България: “Едно мъжко момиче” и “Синя пустиня”, издадени от Фондация „Емили“. В момента, освен с издателските проекти, преподава испански език за чужденци и кара докторска програма по Литературознание в Мадридския Университет, където изследва поезията на Александър Вутимски.
Как започна пътят ви като преводач?
Започнах да превеждам някои неща през 2018 година, но най-активно се заех с преводите на поезия по време на пандемията, тъй като нямах работа и реших, че е добър момент да се захвана с превода на любимите ми български поети.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Колкото повече пъти прочиташ един превод, толкова по-добър ще е резултатът. Винаги има нещо, някоя малка грешка, смислова или печатна, която може да изпуснеш. Другият урок е важната роля на чуждия, дистанциран читател или коректор. Когато започнах да превеждам за себе си, не мислех, че е толкова важно друг човек да провери преводите ми. След като открих няколко грешки в собствените си преводи, установих, че е най-добре някой друг да ги поглежда, защото винаги има нещо, което може да се подобри и явно, когато съм в процеса на превода, трудно се дистанцирам от оригинала. Разбира се, това зависи много от стихотворението и автора. Ако например става дума за стихотворение с много сложни метафори, фразеологизми, изрази и т.н., понеже българският не ми е роден език, винаги е добре да се консултирам със самия автор или с някого, който да ми обясни всички нюанси на дадените изрази. Напоследък превеждам поезията на Христо Смирненски и непрекъснато се консултирам с моя приятел Петър Михайлов, преподавател по български език и докторант по Литературознание, който с много търпение ми обяснява всички нюанси в поезията на Смирненски.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Винаги превеждам с фонова музика. Пускам си някой плейлист с trip-hop, lo-fi или класическа музика. Пускам си климатика или парното, сипвам си горещо кафе лате с много пяна и кокосово мляко.
Има обаче един навик, който също ми помага при превода – да оставя превода “да отлежи” няколко дни. Даже месеци. От момента, в който съм се свързал с даден поет, до излизането на превода на стихотворението му в сайта ми, може да минат месеци. Това е така, от една страна, защото си правя календар с публикации – но другата причина е, че след като направя превода, започвам да го чета по няколко пъти, все не съм доволен от резултата и решавам да го оставя да отлежи, докато намеря перфектното решение и се дистанцирам от българския текст.
Друг мой навик е да питам за абсолютно всичко, за което не съм 100% сигурен. Най-често превеждам живи автори, което доста улеснява процеса на превода и често ги измъчвам с въпроси. Понякога ме е страх, че може да си помислят, че не знам добре български език. Просто искам да съм уверен, че разбирам нюансите на думите или че разбирам конкретното и специфичното значение на думата в стиха, тъй като почти всички думи са многозначни и вложеният в тях смисъл може да е напълно различен.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Не ми се е налагало да предлагам редакция на текстовете, които превеждам, а само евентуални корекции на някои граматически или пунктуационни грешки.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Не задължително. Добър преводач е този, който успява да предаде емоциите, смисъла и идеята на текста, който превежда.
Коя е последната книга, по която работихте?
Последната книга, по която работих, беше втората антология от списанието „Нова социална поезия“, която излезе през 2022 г. Беше съвместна работа с преводачката Катя Герова, българка, живееща отдавна в Испания. В момента работя усърдно по преводите на Кирил Василев и Христо Смирненски, които се надявам да излязат през първата половина на 2024 г. в Испания.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
С превода на поезията на Смирненски. Макар че римата не е постигната, преводът има ритъм и добре предава апокалиптичния и борчески тон на Смирненски. Също така, със “Стихотворения за синьото момче” от Александър Вутимски.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Вутимски. Поезията му е вечна. Синя и вечна.
Кой е любимият ви чужд превод?
Скоро прочетох романа “Майчино мляко” от латвийската авторка Нора Икстена. Преводът е на Рафаел Мартин Калво. Великолепен превод. Също обичам преводите на Живка Балтаджиева – преводачката на Христо Ботев и Блага Димитрова на испански. Нейните преводи ме накараха да се отдам изцяло на поезията.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Има думи, сложни за превод, но чак пък непреводими… не се сещам. Има обаче трудни думи, за които трябва да се намери друго решение, например оригиналната дума е съществително и в превода избираш прилагателно или пък съчетание от няколко думи или даже глагол… Българският език обича глаголните представки, които придават нюанс на значението на глагола, или даже го променят значително. На испански език обикновено образуваме такива глаголи със съчетанието на два глагола.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
За някои видове преводи са много полезни. Например административни или официални документи, където думите се превеждат буквално и няма никакви нюанси. Не виждам нищо лошо в машинните преводи. Технологическото развитие помага. Проблемът е, че в света, в който живеем, трябва да разчитаме на труда си, за да се издържаме и да оцелеем, а пък технологичният напредък включва и загубата на ужасно много работни места. Там е проблемът, а не в самите машинни преводи.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
С преводите си научавам, че освен българския, трябва да усъвършенствам и испанския си. Има толкова думи и най-вече фразеологизми и изрази, които съм забравил в родния си език, че даже ме е срам понякога да се допитвам до някой приятел испанец, за да го попитам: “как се казваше онова, което казваш, когато…?”.
Вижте как превеждат още:
Хасине Шен Карадениз
Дария Карапеткова
Ненко Генов
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Книгите, споменати в тази статия, ще намерите в Ozone.bg, като някои от тях можете да вземете с отстъпка.
