Българските почитатели на Ерик-Еманюел Шмит и Ромен Гари трябва да разпознават името Зорница Китинска, тъй като благодарение на нейния интелект и усет към езика (френския и българския) четем произведенията на въпросните автори. Зорница има достатъчно опит и забележителни преводи зад гърба си, за да се вземе насериозно. Като истински професионалист обаче тя намира баланса между увереността и смирението да знаеш, че се учиш цял живот. Определя себе си като любител на литературата, музиката, театъра, пътуванията, сладката приказка с интересни хора и животните. Казва, че на моменти интроверт и дървен философ в оставка. Вижте какво ни сподели тя за професията на преводача през своя поглед.
Как започна пътят ви като преводач?
В езикова гимназия попаднах не от любов към френския, а по други, тийнеджърски подбуди. Така беше в първия месец. След това езикът ме придърпа и ме опитоми. Никога не съм си представяла, че ще го използвам за друго, освен за художествен превод. Вероятно от липса на въображение.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Колкото и да си доволен от свършената работа днес, прочетеш ли я след три дни, вече умираш от срам и неудобство как си допуснал някои несръчности или не си намерил съвършената дума, израз, конструкция. Казано по-кратко, съвършенството е като хоризонта – колкото повече вървиш към него, толкова повече се отдръпва.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не. Освен ако бавното отпиване на вино и слушането на тиха музика не са ритуал.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Нямаме това право, но има моменти, когато май всички го правим. Правя го изключително рядко и колкото може по-малко. Последният път беше, когато много добър автор в особен момент от живота си беше написал поредната малка книжка, но „на коляно“, нищо общо с обичайното изпипване на текста. Тогава си позволих да „обогатя“ лексиката му, за да не разочароваме публиката, която беше свикнала да го приема като далеч по-добър стилист. Но само толкова, повече от това не бих си позволила.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
На теория категорично не. На практика… В какъв смисъл по-хубав? Повърхностното разкрасяване на текста не може да го спаси, ако в същността си той е посредствен.
Коя е последната книга, по която работихте?
И в момента превеждам „Дневник на една изгубена обич“ от Ерик-Еманюел Шмит, двайсетото ми заглавие от този автор.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Ако стигна дотам да се гордея със свой превод, значи е време да спра. Няма такъв. Има книги, които са ми донесли усещането, че живея по-истински, които са отключили емоции, стремежи, амбиции, но да се гордея с техния превод…
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
„Танцът на Чингис Коен“ на Ромен Гари.
Кой е любимият ви чужд превод?
Преводът на Веселин Ханчев на „Сирано дьо Бержерак“. Обикновено нямаме време да се заглеждаме във всеки детайл от преводите, които четем. Но този беше част от дипломната ми работа и имах цяла година да се възхищавам стих след стих на майсторството и хрумките на един голям, голяма преводач и поет.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Френската „doux“. Два звука. Толкоз. А според френско-българските речници: сладък, нежен, приятен, благ, кротък, спокоен, тих, лек, мек, ковък, полегат, нестръмен, гладък, слаб, ситен и пр. Как да преведеш дума, която в мисълта на носителя на езика прелива и блещука във всичките си значения едновременно, дори да е използвана конкретно в едно от тях? Каквото и да правим, на български жертваме голяма част от съдържащото се в нея и всеки път я свеждаме до парченцето, което пасва единствено на конкретния контекст.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Вършат чудесна работа, когато ти трябва повърхностна информация. При това стават все по-добри. Надявам се да не доживея момента, когато тези програми ще са в състояние да различават и предават нюанси, ирония, неподдаващи се на машинен анализ стилистични обрати, и ще могат да правят прилични художествени преводи. Макар че с въвеждането на изкуствения интелект, това време вероятно не е много далеч. Франкенщайн е в етап на съшиване.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Че жертва и палач често не могат да се разграничат и че ролите лесно се обръщат, че няма невинни, че човекът е сложно същество (пак „Танцът на Чингис Коен“ на Ромен Гари).
Вижте как превеждат още:
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
