fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Костите от Авалон“ – перфектният исторически, криминален и мистичен роман

6 мин.
Kostite ot Avalon Fil Rikman

Kostite ot Avalon Fil RikmanВ моето съзнание Елизабет I винаги е била забележителен монарх, първата кралица на Великобритания, дръзнала да управлява без мъж до себе си – нещо немислимо в онези времена. Но нали великите личности са тези, които трябва да правят немислимото реално, за да може този свят да се развива.

Точно заради този внушителен образ на Елизабет I винаги ми е било интересно да чета книги за началото на управлението й – за периода, в който някои са си позволявали да хранят съмнения към жената, която по-късно ще се превърне в един от най-великите монарси на Великобритания.

„Костите от Авалон“ ни представя една изключително интересна гледна точка – кралицата и нейния досег с мистичното. А мистичното в книгата е представено с образа не на кой да е, а на самия доктор Дий.

За него са се носили и продължават да се носят какви ли не легенди. Приживе д-р Дий е бил смятан за ясновидец и дори набеждаван за магьосник. Заради тази си слава буди страхопочитание сред съвременниците си. Но дори и след 1609 г., която се счита за възможната година на смъртта му, той не само че не умира, но възкръсва неколкократно като герой на интригуващи истории. Д-р Дий се появява в множество романи – някои исторически, търсещи човешкия образ зад учения, други обаче издигащи в култ мистичното и представяйки Джон Дий като един от най-мощните магьосници. В някои от най-фантастичните истории д-р Дий дори е описан като човек, открил тайната на вечното съществуване и всъщност жив и до днес.

В действителност фактите говорят за един много просветен за времето си учен, който е бил обсебен единствено от стремежа към познание – познанието във всичките му форми.

Роден през 1527 година, Джон Дий израства през най-бурните години на царуването на Хенри VІІІ. Малко след като навършва двайсет години вече е признат за един от водещите математици и астролози в Европа. Когато на трона се качва Елизабет I, тя непрекъснато окуражава интереса на Джон към онова, което той смята за наука, а някои наричат магия.

Той бързо се налага като един от водещите математици, астрономи, астролози и картографи на времето си. Дий печели доверието на кралицата и се превръща в неин съветник по много научни въпроси. Славата му наJohn Dee магьосник всъщност е отговорът на простолюдието към неговите големи амбиции. Например д-р Дий мечтае да построи обсерватория, за да наблюдава небесните тела, а слуховете са, че всъщност желае да издигне Храм на Луната, където да се кланя на тъмните сили. Остава неразбрано и вечното му влечение към книгите.

Още през 1556 г. Джон Дий предлага на кралица Мери Тюдор създаването на национална библиотека и начини за съхранение на стари книги и ръкописи. Предложението му е отхвърлено и той сам започва да създава лична библиотека, събирайки книги от цяла Европа. Това също буди недоверие у съвременниците му, защото много от тях възприемат книгите като извор на опасно знание.

Мистичната слава на д-р Дий се затвърждава още повече от факта, че той се увлича от изучаването на алхимията,  херметичната философия и дори общуването с ангели. Но самият той не гледа на това като на ясновидство или магия, а като на научен процес с цел разбиране на механизмите на проява на Божественото.

В „Костите от Авалон“ Фил Рикман реабилитира Джон Дий, представяйки го като учен, воден от неизчерпаемото си желание за познание, като неразбран от съвременниците си велик ум, като обикновен човек, борещ се със страховете си. Авторът ни дава възможност да надникнем зад мистичния образ на обявения за магьосник д-р Дий, дори зад титлата на един от най-добрите учени на епохата си, за да можем да се докоснем до най-ценното всъщност – човека зад легендата.

В романа виждаме как д-р Дий е готов да преглътне и безумните обвинения, и ограниченото мислене на съвременниците си, защото истински просветените хора не се оставят на малките препятствия по своя път. Път, който в „Костите от Авалон“ ни отвежда в търсене на една мистерия – търсенето на костите на Артур, великия крал, когото британците от всички епохи са почитали. Кралят, който е бил идеал за всеки монарх, кралят-символ, кралят-легенда. Смятало се е, че неговите тленни останки биха имали не по-малка стойност от мощите на много светци. Мнозина са ги търсили, мнозина са копнеели да се докоснат до тях, вярвайки, че това ще им донесе неимоверна сила и власт.

Според преданието, през 1191 г., при разкопки в абатство  Гластънбъри били открити камък и оловен кръст, на който пишело, че там е погребан прочутият крал Артур. На три метра под земята, в дъбов ковчег, били намерени костите на необичайно едър мъж и по-дребен скелет, който приели за женски, заедно с къдрица руса коса, която се разпаднала на Eliabeth Iпрах, когато един от монасите я взел в ръка. Според някои тази находка имала стойността на поличба, а според други това било просто начин да се привлекат поклонници. Мнозина твърдели, че гробът е фалшив и че историята за тъй наречените кралски останки не е нищо повече от измама на монасите.

Почти век по-късно костите били положени в черна мраморна гробница пред олтара на възстановената църква на абатството. Това бил златният период на абатството в Гластънбъри.

Години по-късно, когато Хенри VІІІ се обявява за глава на английската църква и започва да си присвоява богатствата на манастирите, костите изчезват. Според една от теориите самият Кромуел ги добавил към своя лична колекция от свещени реликви, плячкосани от манастирите. Според друга обаче, още когато алчните за богатства служители на Хенри VIII отворили мраморната гробница, костите вече били изчезнали. Някои пък разумно смятали, че просто монасите са ги извадили навреме, защото предусещали какво ще стане и ги заровили в друг, небелязан гроб.

Историята в книгата „Костите от Авалон“ започва точно там, където свършва тази легенда, много популярна по времето на Елизабет I. Младата кралица изпраща най-близките си довереници – д-р Джон Дий, неин личен астролог и съветник (а според някои неин магьосник), и Робърт Дъдли, графът на Лестър, който според мълвата е далеч по-близък с кралицата, отколкото подобава на един придворен – на специална мисия в Гластънбъри. Те трябва да открият изчезналите тленни останки на крал Артур, чиято свята сила да вдъхне упование на кралицата.

Фил Рикман успява умело да преплете няколко легенди, за да създаде перфектният исторически, криминален и мистичен роман.