„Всичко, което се случва, трябва да се знае.“
Имам Фейсбук от самото му създаване. Нормално – повечето от вас също го ползват оттогава. Отначало беше съвсем проста платформа, в която можеш да качваш снимки, да копаеш фермата си и… В общи линии това. Дори и да искаш, нямаше как да изгубиш повече от час-два на ден. (С изключение на нощите, в които до 4 ч. сутринта съм местил всички кайсиеви дръвчета да са заедно като горичка и съм им слагал табелки, за да се знае какви са.) Фейсбук беше нещо ново – социална мрежа, предлагаща разчупена алтернатива на доскучалите mIRC, ICQ и др. Ура за всяко освежаване, което променя статуквото!
От онова време минаха колко, тринайсет години? Бумът на социалните мрежи достигна нечувани висоти. Социалното одобрение е издигнато в култ. Хората лягат и стават с Фейсбук на всевъзможни електронни устройства. Лайкват, споделят всичко, което им мине през главите, независимо дали е цитат от класически роман или франзела, хапната за закуска. Тотален бъркоч, от който, за да можеш да отсееш нещо качествено, ти трябва частен детектив.
Очевидно е, че леко пресилвам нещата, но без преувеличение ще споделя, че въпреки цялата истерия, аз все още рядко прекарвам повече от час-два дневно в социалните мрежи. Въпрос на избор. На преценка, мислене, приоритети и ценности. Никой не държи пневматичен чук над главите на хората, които се потят дали днес ще получат по-голямо одобрение от вчера. Те са избрали това да е важно за тях.
Уводът ми стана дълъг, но имах нужда от него. Точно тези мисли се въртяха в главата ми след „Кръгът“ на Дейв Егърс (изд. „Жанет 45“, преводач Ана Пипева) – силно попълнение на поредицата „Отвъд“. Книгата месеци наред занимаваше читателите, и то напълно заслужено. Логично излезе и филм, също развълнувал зрителите. (Искрено препоръчвам размислите на Алекс за романа, от него ще научите всичко, което ви трябва, в сюжетно и структурно отношение.) Целият интерес не е изненадващ. Възбуждаща е мисълта, че един свят, в който всеки следи всеки, и то напълно доброволно, не изглежда толкова далеч във времето. Все едно можем да се пресегнем и да докоснем това коварно и неясно бъдеще.
Дейв Егърс има невероятно въображение. Погледът му е фокусиран както върху цялостната картина, така и върху дребните подробности. Точно тези подробности, които правят описаното достоверно и обозримо. Детектори, камери, датчици, модерни часовници, новаторство във всички научни области, прогрес в медицината, изкуството… Най-честата мисъл, която ми минаваше през главата, беше: „Абсолютно възможно. Защо не“? За да се стигне до онзи момент, в който границата или не съществува, или неусетно е премината и обществото се гмурка в една неописуема социалната лудост.
Четох интервю, в което авторът казва, че живеем в доброволна антиутопия. По-точно и кратко не мога да го кажа. Антиутопиите нямат за цел единствено да ни плашат. Те са сигнални лампички, съчетани с писукаща аларма. И ако дори след тях не се чувстваш по-буден и осъзнат, значи безвъзвратно си закъснял с четенето им.
Извинявайте, ако звуча назидателно. Не ми е работа, нито имам желание да го правя. Не се сдържам обаче, когато нещо с потенциално безценно приложение бива заклеймявано само защото някой не знае как да го използва умно. Малко като да забраним огъня, защото някой по-невнимателен прави пожари. Или водата да е незаконна, защото не си спазил предупреждението и си се удавил. Затова не ме е страх от „Кръгът“, дори и да се сбъдне съвсем буквално.
Призовавам да подхождаме умно и мислещо. Към целия живот, към книгите, към всичко, което става в главите ни. И да сме благодарни, че има писатели, които успяват по толкова талантлив начин да опишат идеи, едва бегло оформили се в мислите ни. И да се вслушаме в тях. Не да ги приемем на доверие, а поне да ги пречупим през призмата на собствената си интелигентност.
Не пропускайте ревюто на Алекс за „Кръгът“. Можете да си припомните и гостуването на Дейв Егърс в България, както и да прочетете специалното ни обширно интервю с автора.
Още два отзива за романа пък ще откриете в блоговете „Книголандия“ и „На по книга, две“.
