fb
Ревюта

Лекарство против Северния вятър: Eпистоларните книги не са това, което бяха

2 мин.
lekarstvo

lekarstvoКогато тя не може да заспи, той ? изпраща в прикачени файлове дълъг разклонител за нощната ? лампа или пък новата си пижама, за да може тя да докосне материята. А когато се сънуват, не виждат лица, а се докосват до усещането за другия.

Еми и Лео са силно пристрастени и зависими от е-mail-ите, които си разменят. Живеят в тях, изпадат в абстиненция, когато намират пощенските си кутии празни. Нейният най-голям страх е той да не напусне мозъчната й кора, където му е отделила специално място. Той пък мечтае за жена, която да изглежда така, както тя пише. А може би и за такава, която да го гледа как спи, така, както тя го чете.

Да прекараш няколко часа с  „Лекарство против северния вятър” е като да закусваш с препечена филийка, намазана с препечена филийка. Не само защото е хрупкаво, по своему вкусно и съкровено, но и защото напомня на книга в книгата. Персонажите на Даниел Глатуер не са просто неговите герои, те са и съавторите на „оn-line” романа му.

Всеки е-mail e страница  – понякога дълго редактирана, а друг път импулсивно родена и добавена секунди след предната. Когато писането не върви, Еми и Лео пътуват или се разсейват; когато се колебаят дали продължението има смилъл, правят дълги паузи. Или добавят на инат нови редове след взаимното обещание да не си изпратят нито дума повече.

Излъгах за едно – тази филийка не се яде за няколко часа – чете се на един дъх.

Прочетете още ревютата на Алекс и Павлина за „Лекарство против Северния вятър“.

[ + ]