Името на Леонардо да Винчи отдавна се е превърнало в символ на ренесансовия човек. Гениален художник, изобретател, инженер и архитект, той продължава да ни пленява и днес с изумителните си прозрения и смелия полет на въображението. Всеобхватният му ум е ненаситен за нови предизвикателства, а любопитството му не познава граници.
Именно способността на Леонардо да ражда новаторски идеи в различни области привлича интереса на американския биограф Уолтър Айзъксън. Той е автор на книги за Бенджамин Франклин, Алберт Айнщайн, Стив Джобс, както и за пионерите на дигиталната революция в „Иноваторите“. Всички тези блестящи умове черпят вдъхновение от множество източници, преминават с лекота от една дисциплина в друга, откриват взаимовръзки между привидно отдалечени неща.
„Леонардо да Винчи“ (изд. „Софтпрес“, преводач Марин Загорчев) е сериозен биографичен труд, който синтезира наличното до момента научно познание за живота и творчеството на великия италианец. Айзъксън подхожда към личността му с изключително уважение към фактите и впечатляваща задълбоченост. Там, където има разминаване в мненията на изследователите по отношение на житейски или творчески обстоятелства, той очертава различните версии и аргументира предпочитанията си към една или друга от тях. Този подход неизбежно води до развенчаването на някои красиво звучащи истории, добили популярност през десетилетията. Евентуалното разочарование на читателя обаче е щедро компенсирано с изобилие от нови знания.
За отправна точка на книгата си биографът избира не картините, а дневниците на художника – 7200 страници „хроника на любопитството“, която документира по уникален начин „прекрасния спектакъл на един ум, танцуващ с природата“. Той тръгва на своеобразно „поклонение“ по следите на оригиналите на тетрадките, разпръснати из архивите на големите европейски библиотеки, музеи и дори частни колекции отвъд океана. Тясно специализирани научни трудове и дисертации му дават информация за най-новите постижения в анализа и тълкуването им.
Структурата на биографията следва хронологията на житейския път на Леонардо, като всяка глава е организирана около основните моменти в неговото развитие, а вътрешните раздели разглеждат в подробности създаването на определена картина или техническо съоръжение.
Въпреки големия обем разказът върви леко и увлекателно. На моменти равният тон на автора и подробните описания може да се сторят леко отегчителни, но превъплъщенията на творческия гений са толкова разнообразни и неочаквани, че вниманието ни бързо е привлечено от следващото чудновато изобретение или новаторски елемент в техниката му на рисуване.
Уолтър Айзъксън не се притеснява да подложи на анализ гениалността на Леонардо да Винчи и да я разложи на множество качества, които всеки би могъл да се опита да възпита у себе си. Между тях се открояват пламенно любопитство и постоянно удивление, които поддържат ума му свеж и отворен за нови знания. Леонардо не спира да се учи през целия си живот. Той възприема света като взаимосвързано цяло и неуморно го изследва. За него науката и изкуството съществуват в органично единство. Независимо от вида на поставената задача, подходът му винаги е творчески.
Леонардо е истински визионер. При него въображението е водещото, реализацията е второстепенна. Голяма част от проектите му надхвърлят техническите възможности за изпълнение и остават недовършени. Но това не го разочарова и той с не по-малка страст се впуска в следващата фантазия. Така достига до идеи, които са революционни за времето си и трябва да почакат още няколко столетия, за да бъдат развити и осъществени.
Много от картините му също остават незавършени. Той често отказва да ги предаде на поръчителите им и продължава да работи върху тях през годините. Пронизан от съзнанието за динамичността на света, художникът сякаш се бои да „заключи“ творбите си, като ги обяви за готови, и вместо това предпочита да удължи процеса на търсене на съвършенството във всеки детайл.
Биографичният труд на Айзъксън също няма претенцията да дава отговор на всички загадки около живота и изкуството на Леонардо. По-важна е насладата от пътешествието, което ни предлага в необичайно богатия свят на творческата му фантазия. Универсалността на неговия гений е предизвикателство към всички нас да отворим умовете си и да черпим щедро от съкровищницата с безкрайни чудеса, които чакат да бъдат открити.
Прочетете още ревюто на Христо Блажев в „Книголандия“. Подбрани цитати от книгата можете да намерите тук, а можете да я поръчате от Ozone.bg.
Снимки: Wikipedia
