Повечето бизнес книги са пътна карта към успеха: казват ви откъде да минете, какви инструменти да използвате и как да преодолеете препятствията. „От бариста до милиардер“ на Андрю Уилкинсън (изд. AMG Publishing, преводач Калина Момчева) е нещо различно. Тя прилича повече на писмо от приятел, който вече е стигнал до върха и е открил, че гледката не е точно такава, каквато си е представял. Затова и книгата започва с отрезвяващ парадокс: авторът е на тридесет и няколко години, притежава десетки компании, лети с частни самолети и има десетки милиони в банковата си сметка, но е на ръба на нервен срив.
И не, въпреки смайващия си успех Уилкинсън не се опитва да ни продаде идеите си за бързо забогатяване. Той ни кани да изследваме през историята му тъмната страна на модерната амбиция. Както самият той пише: Прекарах целия си живот в изкачване на планината, само за да открия, че гледката от върха е просто още планини. Просто имаме по-различен, искрен разказ как едно момче, което правело кафе за минимална заплата, се е превърнало в „канадския Уорън Бъфет“ и каква цена е платило за този етикет.
Кой е авторът?
Андрю Уилкинсън не е типичният технологичен гуру от Силициевата долина. Той започва пътя си в малък град в Канада, напуска колежа в търсене на себе си и прекарва времето си в местно кафене, мечтаейки за нещо по-голямо. Неговият пробив идва с основаването на MetaLab, дизайн агенция, която се оказва на правилното място в правилното време. Те проектират първите версии на Slack, Coinbase и други гиганти.
Но вместо да се задоволи с управлението на агенция, Уилкинсън мечтае за нещо по-голямо и развива стратегия, вдъхновена от Уорън Бъфет и Чарли Мънгър: да използва печалбите от един бизнес, за да купува други. Така се ражда Tiny, холдинговата му компания, която днес притежава над 40 бизнеса. Философията му е семпла: Нашият подход в инвестирането беше да се фокусираме върху простички, печеливши бизнеси в нишови пазари. Предпочитахме да оперираме в сфери, на които другите не обръщаха внимание или ги бяха отписали. Но тази стратегия го изстрелва в орбитата на милиардерите.
Какво ми хареса
Това, което прави „От бариста до милиардер“ ценна, е нейната брутална честност. В свят, доминиран от идеални хора в Instagram и нетърпеливата амбиция на „Hustle“ културата в бизнеса, Уилкинсън говори за паник атаки и съмнения с лекотата, с която обсъжда тримесечен отчет.
Казват, че зад всеки голям успех често има скрита психологическа драма и при Андрю това са спомените за недоимъка. Уилкинсън описва как бедността в детството му е създала „дупка в душата“, която никакви пари не са могли да запълнят. Исках да съм богат заради чисто първични подбуди. Спомнях си какво е да си разорен. Как стомахът ми се свиваше, когато се опитвах да си купя кафе с кредитната карта и тихичко се молех да не чуя пищенето на срамния сигнал ОТКАЗАНА ТРАНЗАКЦИЯ – както се беше случвало безброй пъти“.
Нарича го „Проклятието на Уилкинсън“ и отново и отново се връща към моментите, в които скандалите на родителите му за вечното безпаричие го държат буден и го карат да си задава въпроси. И си мисля, че този осъзнат личен поглед е безценен за всеки амбициозен човек: ако разберете кои са истинските причини да „бягате дори когато състезанието е свършило“, можете да си спестите много разочарования и прегаряне по пътя към вашите лични успехи.
Моделът на „Мързеливото лидерство“ също ми хареса. Вдъхновен от начините на Уорън Бъфет, Уилкинсън признава, че не е добър мениджър и че мрази срещите. Открива, че мисли за бизнеса като за… себе си и това никак не му харесва, защото може да бъде обсебващо.
„Всичко се случваше в моята глава и беше мое задължение да подкрепям бизнеса с подръчни материали. Моят постоянно увеличаващ се багаж, пълен с тухлички стрес, който ме смазваше, докато се катеря по хълма. Всеки проблем беше мой. Нищо не се случваше, докато ме няма.“
И когато открива, че няма нужда бизнесът му да зависи от него, това е толкова освобождаващо! Вместо да се променя към човек, впримчен в това, което не обича да прави, той променя структурата на бизнеса си. Той наема „президент“ за всяка компания и му дава пълна свобода. Моята работа не е да играя в мача, а да бъда собственикът на стадиона, осъзнава Андрю и това е съвет, който постоянно би трябвало да си напомнят много заети мениджъри и собственици на бизнес.
Взимам си и важния въпрос „Колко е моето „Достатъчно“? в цифри. Една от основните тези в книгата е, че егото винаги мести финалната линия. Ако нямате конкретна сума (за приходи, за нетна стойност или за свободно време), вие сте в безкрайна игра, която не можете да спечелите. Уилкинсън споделя, че е бил по-щастлив с първите си спечелени 100 000 долара, отколкото с последните 100 милиона, защото е нямал дефиниция за край.
Какво не ми хареса
Въпреки че книгата е отлична като мемоар и психологическо изследване, тя оставя празнота за читателите, които търсят „същността“ на бизнес транзакциите. Уилкинсън споменава купуването на компании за милиони, но рядко навлиза в детайлите на преговорите, правните структури или финансовия анализ. Ако търсите точно това, ще бъдете разочаровани. Все пак, има някои основни, ключови принципи, които да ви дадат насоки към изграждането на ваша лична стратегия и в този смисъл на мен ми бяха най-полезни идеите за къртицата, за пекарната и идеята да не правиш нищо, след като вземеш правилните решения.
Също така, книгата понякога изпада в измислената от Андрю и Крис „грандоманска скромност“, която авторът се опитва да маскира със самоирония. Когато се оплакваш от стреса при закупуването на имот за 20 милиона долара, е трудно да съпреживееш болката му от позицията на обикновения читател. В някои ревюта и мнения за книгата четох, че Уилкинсън пропуска да спомене в детайли късмета и пазарните условия, които са му помогнали. Както той казва: Бях на правилното място, когато вълната на софтуера удари, но сякаш ми се искаше да разбера повече за това как точно да разпознавам „правилните места“, преди те да станат очевидни за всички. Да, има я идеята да търсиш бизнеси, които имат „собствен ров“ (заета от Бъфет и Чарли Мънгър), да, има я идеята за инвестиции като мебелите, които могат да оцелеят и 100 години, и по-малко от онези, които са като пясъчни замъци на брега на морето. И да, има я и цялата глава 14 „Повърхностни рани, а не смъртоносни удари“. Но, дявол да го вземе, човече, след като си решил да раздадеш богатството си, дай малко повече практична стойност и в книгата.
За кого е най-подходяща книгата?
„От бариста до милиардер“ е за всеки, който се чувства изтощен от надпреварата с времето и конкуренцията и може да бъде много полезна за хората, които сега стартират своя бизнес. В известен смисъл, тя е ръководство за това как да спрете да продавате времето си и да започнете да изграждате активи. Но би могла да е в помощ и на хора, които са се изтощили емоционално от успеха си: ако сте постигнали целите си, но се чувствате празни, Уилкинсън ще ви покаже, че не сте сами. И да, разбира се, че е подходяща и за инвеститори. Книгата дава различна перспектива от тази на Уолстрийт с поглед към „софтуера“, който работи в главата на един самоизградил се милиардер.
Най-ценното за мен: Концепцията за „Достатъчно“
Най-дълбокият урок в книгата е осъзнаването, че щастието е разликата между очакванията и реалността. Уилкинсън цитира една мисъл, която променя всичко: Човек с добро здраве има хиляди желания, болният има само едно. За мен най-ценно беше неговото описание на „златните белезници“. Урокът, който си взех, е че трябва съзнателно да избереш къде е твоята финална линия. Но ако не го направиш, светът винаги ще намери начин да ти каже, че ти трябва още малко. Богатството е свободата да не правиш неща, които мразиш, а не способността да купуваш неща, които не ти трябват е цитат, който си обещавам да си напомням.
Заключение
В „От бариста до милиардер“ можете да видите особена картина към мечтата за успеха и хората, обсебени от растежа на всяка цена. Тя ни напомня, че капитализмът е прекрасен инструмент за създаване на стойност, но ужасен господар за душата. За мен, Андрю Уилкинсън е успял да направи нещо по-трудно от това да стане милиардер. Той е успял да остане човек, дори и на цената да каже „Не“ на сделка със своя идол. И това е едно от най-важните измерения на истинския успех, за които си струва да се чете.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Визионерът и чипът, който промени всичко
Лидерска библиотека с Росен Рашков: От апатия към вдъхновение с Патрик Ленсиони
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Културата на Netflix: Без правила или с нови правила?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Тим Кук“ от Лиандър Кейни
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Петте кръга“ от Александър Кръстев
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Коучинг навикът“ от Майкъл Бънгей Стейниър
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Изходен код“ от Бил Гейтс
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
