Само за пет години светът се промени толкова много с навлизането на AI. Вие самите сте доказателство за това, защото вероятно днес вече сте задали въпроси на вашия личен AI за облекло, пътуване, диета или за професионален съвет.
Възможно е и това да са въпроси, които не сте задавали скоро на друго човешко същество, като този мой приятел, който наскоро ми призна, че говори с Gemini за вътрешната си борба дали да смени работата си – нещо, което не е обсъждал дори със съпругата си. И това е само един пример за ролята, която изкуственият интелект ще има в живота ни.
Но знаете ли на кого всъщност дължим цялата тази необикновена трансформация?
На една компания. NVIDIA. На един човек в нея. Дженсън Хуанг.
И книгата на Стивън Уит „NVIDIA: Дженсън Хуанг и най-желаният микрочип в света“ (ИК „Бард“, преводач Радослава Христова) описва невероятното пътуване, което превръща една позакъсала финансово фирма за нишово геймърско оборудване в най-важната (буквално) компания днес.
А господин Уит ни поднася добре написана книга, която постоянно сравнявах с бигорафията на Стив Джобс от Айзъксън. Приятно съм изненадан, защото имаме добре разказана история за визионер с кожено яке, който, движен от страховете и маниите си, реално променя света, в който живеем.
Защо избрах да прочета тази книга?
Получих няколко препоръки в LinkedIn и на живо от хора, вече прочели книгата. Плюс, като някой с базови познания за AI, исках да видя как изглежда историята, видяна отвътре. А този поглед в дълбочина е гарантиран, защото Стивън Уит е свършил страхотна работа в изследванията за книгата с десетки интервюта на хора, които са (били) част от възхода на NVIDIA и особено със самия Дженсън.
Така получаваме плавен разказ, хронологично проследяващ как NVIDIA става най-ценната компания в света, прескачайки целия „стар свят“: петрола, банките, индустриалните гиганти. И да ви кажа честно, бях любопитен – как става това?
Каква е тайната им?
Защото… има хиляди лидери визионери. Стотици компании правят чипове. Десетки компании имат страхотна култура. Всички те привличат и развиват елитни таланти. Но само NVIDIA има Дженсън Хуанг, човекът, който не просто разбира играта, а я измисля в движение. И да, той оптимизира компанията си за ежедневните предизвикателства. Но той подготвя бизнеса за това, което ще се случи след десет години, дори и в началото всичко това да изглежда просто като… лудост. Като например да видиш бъдещето на изкуствения интелект още през 2000-та година. Да заложиш на това бъдеще, като инвестираш няколко милиона долара в пилотния проект CUDA, който в крайна сметка продава точно 2 (ДВЕ) графични карти.
И да продължиш да вярваш, въпреки мизерния резултат.
За AI с любов и омраза
В едно интервю Стивън Уит споделя, че целта му е била книгата да бъде „богат и достъпен разказ“ за историята на AI. И наистина, за огромна част от потребителите AI е някаква абстракция, готино нещо, за което обаче не знаем много. Всъщност не знаем почти нищо.
Как работи? Кой го управлява? Какво има от другата страна на екрана, който връща бързо отговори на всичките ни въпроси и създава забавни картинки и видеа?
Книгата на Уит говори достъпно за паралелните изчисления, произхода на CUDA, и как става „обучението“ на невронните мрежи, така че дори някой без сериозни технически познания, като мен, да се чувства комфортно с материята. Така че добавете си и този пласт към стойността на книгата: кратка история на развитието на AI, включително и срещи с хората, които развиват идеята за изкуствения интелект.
Може би няма да ви изненадам, че много от тях са били част от историята на NVIDIA.
Какво ми хареса в книгата?
Хареса ми като цяло, както вече споделих. Но сега ще се гмурнем и в малко повече конкретика.
Начинът, по който е написана: Уит очевидно е майстор на разказа и съжалявам, че не съм чел нищо от него досега, защото той превръща една корпоративна история по-завладяваща от някои нови трилъри на Джон Гришам. Може би, казват от Sunday Times, причината е в дарбата му „да обяснява науката“ и съм съгласен с това.
Защото за мен бе лесно да разбера концепцията за CUDA и благодарение на обяснението на Уит си извадих важен урок: не е достатъчно да имаш най-добрия хардуер. Това е само половината от уравнението. Трябва да изградиш цял свят около него, за да може другите да го използват. CUDA е пясъчникът, в който всички AI разработчици искат да играят. А урокът си мисля, че е приложим за повечето бизнеси днес: изгради продукт, но и мрежата около него.
Портретът на Дженсън Хуанг
Хареса ми, че е описан честно, включително и че не е спестена сцената с „конското“, което Уит отнася лично от Хуанг. Като лидер, Дженсън не е перфектен, a Уит ни показва неговата безмилостна целеустременост. Понякога е просто тираничен и жесток и хора си тръгват от NVIDIA заради отношението му: неговата готовност да бъде твърд (разбирайте да ви крещи, и то публично) просто не е за всеки.
Но много повече хора избират да останат. Защо ли?
„Вижте, всъщност работата му не е да ви бъде приятел. Неговата работа е да ви тласне отвъд границите, до които смятате, че можете да достигнете”, казва служител в NVIDIA. Тоест, Дженсън не иска от вас нищо, което сам не е готов да направи и неговата работна етика е легендарна.
Ето какво смята Бил Дали, един от пионерите на AI.
“Той разбира технически нещата на изключително дълбоко ниво и винаги задава правилните въпроси. Понякога е дори една крачка пред теб, а това е тема, по която си мислиш, че си експерт!“ и това само едно от десетките свидетелства, че Дженсън учи постоянно, в чудовищни обеми, за да изгради своята визия.
А визията му… Тя просто работи.
Не просто тук и сега, а в Дългата игра. Докато конкурентите се бореха за следващото тримесечие (класическият капан на Wall Street), Хуанг инвестира в следващите десетилетия. И едновременно мачка на съществуващия пазар, но и създава нов, първоначално въображаем пазар, който единствено Дженсън вижда: пазарът за „нула милиарда долара“, а ако ви звучи абсурдно, точно така е. Това е пазар, който само Хуанг може да види и поради това само той може да участва в него.
Дали работи?
Наскоро, през октомври 2025 г., пазарната капитализация на компанията достигна историческия праг от 5 трилиона долара.
Сравнение с Айзаксън и Джобс
Ако сте чели Айзаксън за Стив Джобс, знаете какво е да четеш за лидер, задвижван от визия, а не от пазарни проучвания.
Книгата на Уит е по-достъпна и по-малко хаотична от тази за Джобс. Джобс е гений, но и човек на крайностите. Хуанг, както го представя Уит, е по-фокусиран тактик. Той е шахматистът, който вижда 20 хода напред, докато Джобс е рок звездата, която променя правилата на сцената, често в движение.
Общото между двете книги, освен че са добре написани, е и това: успехът идва от безкомпромисната вяра в собствената визия, дори когато всички около теб казват, че грешиш. Но Хуанг прави това с по-измерен и по-предвидим фокус върху един-единствен проблем:
Какво ми липсваше/не ми хареса в книгата?
Книгата е по-скоро позитивна и на моменти ми се струваше като официална история. А понякога искаш да разбереш и по-тъмната страна в изграждането на мега компания. И макар че са описани някои лоши решения или порочни практики, бих искал да прочета повече за ежедневната култура на NVIDIA.
Каква е емоционалната цена на стила на Хуанг (натискът, високите очаквания)?
Лесно е да приемеш, че визионерът винаги е прав, когато резултатите са налице. Но за любопитен читател като мен, който иска да разбере корпоративната култура в дълбочина, това е пропусната възможност.
За кого е най-подходяща книгата?
За мен като читател, заинтересуван от бизнес и лидерска литература, беше идеална. Вярвам, че ще се хареса на технологичните фенове, защото е част от историята на техния свят. Евентуално и за бизнес хора, на които би дала идеи как да изградят екосистема, а не просто продукт и можете да видите в историята на NVIDIA пътеводител за дългата игра и стратегията на изпреварващия удар. И разбира се, за хората, които харесват биографии – тази е написана добре и увлекателно, за реален човек с трудно детство, който успява от нулата да стигне до върха на света.
В заключение
Харесах книгата, защото не е само за чипове. Тя е и за въображението. За силата на един човек да види бъдещето преди всички останали. И за работната етика, която ти позволява да вдъхнеш живот на визията си. И ако вие носите своя дръзка визия, цел или мечта в себе си, може да намерите книгата за вдъхновяваща – защото ви показва, че и най-лудите мечти се сбъдват, когато работите здраво за тях.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: От апатия към вдъхновение с Патрик Ленсиони
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Културата на Netflix: Без правила или с нови правила?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Тим Кук“ от Лиандър Кейни
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Петте кръга“ от Александър Кръстев
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Коучинг навикът“ от Майкъл Бънгей Стейниър
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Изходен код“ от Бил Гейтс
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
