fb
Ревюта

„Лицата на Филипините“ за пътешествията, които ни променят

4 мин.

„Ние сме на тази земя, за да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си. Вярвам, че колкото повече получаваш, толкова повече трябва да връщаш на света. Пътувам – значи, трябва да разказвам за това.“

Това пише Наталия Бояджиева в последната глава на своята книга „Лицата на Филипините“ (изд. „Ерове“). Родом от Варна, животът я отвежда за три години в Китай, а след това във Филипините. Така се раждат двете ѝ книги с разкази и пътеписи – „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“.

Когато разбрах за новото заглавие, душата ми на пътешественик веднага беше привлечена от възможността да изследва екзотичната островна държава. Познанията ми за Филипините се ограничаваха до уроците по география и някои любопитни факти, на които съм попадала през годините покрай интереса ми към Азия, пътуванията и литературата.

Очаквах пътеписи, но „Лицата на Филипините“ се оказа много повече от това. Фокусът на книгата тръгва от характера на филипинците и отношението им към чужденците (и най-вече към белите хора), минава през храната, обичаите, суеверията и се спира на красиви местности, вулкани, джунгли и малки селца,създадени от изчезващите местни племена. Научаваме и любопитни факти, като например, че караокето всъщност е измислено във Филипините.

Наталия Бояджиева разказва за историята на страната, различните култури, които са оставили отпечатъка си върху нея и народа ѝ – испанци и американци в миналото, корейци и японци днес… Увлекателно написаните разкази представят реалистично и обективно както красивото, така и грозното. Бедността, липсата на ценности и преклонението пред богатите и светлата кожа стават част от ежедневието на писателката. Но когато искаш да си не просто турист, а истински пътешественик, трябва да отвориш очите си за цялото многообразие на новото място и неговите обитатели.

Няма чужди земи. Само пътешественикът е чужд. И тъй като всичко е чудо и чака да го опознаем, стремежът ми е да скъсявам разстоянието и да се приобщавам към местните.

Бояджиева дава възможност на читателите да се потопят в атмосферата на страната и да опознаят филипинците. Освен за пътешествията си тя говори и за новите приятелства и човешките съдби, до които се е докоснала. Често споделя мислите, които тези срещи са предизвикали. Прави препратки и към пребиваването си в Китай, както и интересни сравнения между двете култури.

Когато чета пътеписи и книги за пътешествия, искам да се насладя не само на непознатото място, но и на света на разказвача. Осъзнавам обаче, че някои читатели търсят точно обратното. Хубавата новина за тях е, че всяка глава в „Лицата на Филипините“ е увлекателна и съсредоточена върху различна тема, така че да поддържа интереса им. Биха могли да пропуснат някоя част, ако определени аспекти от живота във Филипините не ги вълнуват.

Наталия Бояджиева пред кратерното езеро на вулкана Пинатубо (снимка: Писателски блог на Наталия Бояджиева)

Изданието не предлаганасоки за настаняване или множество съвети за хората, които искат да посетят страната. То обаче успява да събуди любопитството и дава интересни идеи за обекти, които задължително трябва да се видят. Пътешествениците могат да почерпят от опита на Бояджиева, за да бъдат нащрек за някои културни различия, спецификите на придвижването до различни местности и психическата настройка, че цените за чужденци са много по-различни от цените за местните.

В книгата има и снимки, но тъй като са черно-бели, те не улавят пълното обаяние на мястото. Ето защо можете да посетите блога на авторката, където са публикувани част от разказите и много повече изображения. Освен с интересното си съдържание и красивата корица, дело на дъщерята на писателката – Емилия Бояджиева-Пеева, изданието се отличава и с много богат език, изпъстрен с описания, сравнения и метафори, което мисля, че запалените читатели ще оценят.

Времето се плъзва плавно към вечерта. Хората се движат със залез около косите. Изведнъж времето замря и ни остави да видим едно от онези чудеса, с които е пълен светът.

Обичам пътеписи, обичам и да пътувам, но винаги търся книги, които се фокусират не само върху пътуването и организацията му, а задълбават, изследват и изживяват мястото – така и аз успявам да го разбера по-добре. Когато поставиш една непозната страна, град или местност в контекста на историята, културата и хората, виждаш цялата картина, а не просто красив цветен фрагмент. Накрая може да се окаже, че някои аспекти далеч не са толкова омайни, други са отблъскващи или дори плашещи, но всичко е много по-истинско и пълноценно. А именно тези пътешествия имат силата да ни променят.

Към момента книгата на Наталия Бояджиева може да бъде закупена само през сайта на издателство „Ерове“.

[ + ]