Милена Златарова
“Пилат” от Магда Сабо (изд. “Колибри”)
Първата ми среща с творчеството на най-превеждания унгарски писател оправда напълно очакванията ми за европейска литература от висока класа. “Пилат” е от онези книги, към които се връщаш в мислите си отново и отново дълго време след прочитането им. Романът приковава вниманието със странното и провокативно заглавие, което на пръв поглед контрастира със сюжета. Пред читателите се разгръща една обичайна битово-семейна ситуация: амбициозната лекарка Иза Сьоч кара овдовялата си майка да се премести да живее при нея в Будапеща. Иза е убедена, че прави най-доброто за нея, но дали наистина е така? Майката и дъщерята обитават едно пространство, в което обаче световете им не се докосват. Откъсната от дома, с който я свързват толкова много спомени, Анна все повече се затваря в себе си. Умът ѝ се рее назад към миналото, сякаш търси опора сред един променящ се свят, който вече не е нейният – свят, в който тя се чувства ненужна и изгубена.
“Пилат” е изящен психологически роман, който съчетава тиха съзерцателност с изключително дълбок вътрешен драматизъм. В един съвсем камерен сюжет Магда Сабо разгръща вечните въпроси за отношенията родители-деца, за сблъсъка между ценностите на различните поколения, за дълга и любовта.
А кой все пак е Пилат? Отговорът трябва да потърсите сами и той може би ще ви изненада.
“Блед пейзаж с хълмове” от Казуо Ишигуро (“Лабиринт”)
При връчването на Нобеловата награда за литература за 2017 г. журито мотивира избора на английския писател от японски произход с думите, че в романите си той разкрива “с голяма емоционална мощ бездната, скрита под измамното ни чувство за връзка със света“. Намирам определението за много точно – илюзиите, през които минава възприятието ни за света около нас, са централна тема за творчеството му, особено в книги като “Погребаният великан”, “Неутешимите”, “Ноктюрни”. Затова за мен беше много интересно да се върна към първия му роман, който едва тази година излезе у нас благодарение на издателство “Лабиринт”.
Още заглавието ни подсказва да очакваме една особена атмосфера на загатнати събития и емоции, на недоизказани неща, които сякаш наелектризират въздуха около героите, но взривът, освобождението така и не се случват. Действието се прелива във времето и пространството между Нагасаки в следвоенните години и Великобритания в 80-те. Пренасяме се в едно горещо лято, белязано от първата бременност на Ецуко и странното приятелство с обеднялата аристократка Сачико – спомен, който натрапчиво изплува в ума на Ецуко четирийсет години по-късно, когато тя се опитва да проумее самоубийството на по-голямата си дъщеря.
Романът е безспорно много силен дебют на Ишигуро и подсказва до голяма степен посоката, в която той ще продължи със следващите си книги. Той остави у мен доста тягостно чувство, но и възхищение от майсторството на писателя да разкрива с такъв финес ужаса, прикрит под привидно нормалния живот.
“Нора Уебстър” от Колъм Тойбин (изд. “ICU”)
Ако досега не сте чели нищо от Колъм Тойбин – един от най-награждаваните ирландски автори, горещо препоръчвам да го направите. “Нора Уебстър” е отличен избор за всички, които са готови да оценят майсторското използване на формата на класическия роман. Тя прекрасно кореспондира с времето и мястото, в което се развива действието – малко ирландско градче в началото на 70-те години на миналия век. Главната героиня остава сама с четирите си деца след смъртта на съпруга си, с когото са имали 21- годишен идиличен брак. В общество, в което все още цари религиозен консерватизъм и еснафско самодоволство, Нора изведнъж се оказва извън удобния социален пашкул на омъжена жена. Външният свят нахлува през стените на уютния ѝ дом под формата на натрапено съчувствие и непоискани съвети. Докато се опитва ден след ден да осъзнае и преживее загубата, изпод пластовете на семейния живот започва да се появява крехкото ѝ позабравено “аз”. По много деликатен начин Тойбин ни прави свидетели на един красив, макар и закъснял, вътрешен растеж. “Нора Уебстър” е прекрасна топла несантиментална книга за скръбта и изборите, които (не) сме направили.
“Карай плуга си през костите на мъртвите” от Олга Токарчук (изд. “ICU”)
Романът вече се появи в списъка ми с препоръки за Алеята на книгата в София, но просто нямаше как да не го спомена още веднъж сред заглавията, които най-силно ме впечатлиха през 2020 г. Нищо не може да ви подготви за срещата с това изумително произведение. Токарчук е успяла в нещо, което е по силите само на най-добрите писатели – да вплете сложни и значими теми в една лека и изящна структура. Мярката отличава блестящия роман от просто добрия, а тук всичко е отмерено много прецизно – смешното и сериозното, локалното и световното, ежедневното и непреходното.
Полската писателка използва криминалната нишка като ракета-носител, за да „изстреля“ романа далеч отвъд границите на жанра и да постави по необичаен и оригинален начин философски въпроси за справедливостта, насилието, социалното зло и уважението към живота.
Таня Клясова
„Утре” от Радостина Ангелова и Александър Станков (изд. „Софтпрес“)
“Утре” е прекрасен роман, който разглежда трудностите във взаимоотношенията тийнейджър – родител. Главните герои са изправени пред редица проблеми – Албена управлява бизнес, опитва се да поддържа брака си и да намери начин да достигне до сина си, който с всеки ден сякаш се отдалечава от нея. Тома пък е твърде зает с училище, с първите си романтични увлечения и все още търси и открива себе си.
Двамата често не се разбират и всеки е убеден, че той е правият, понякога омаловажавайки чувствата на другия, но въпреки това продължават да търсят път един към друг. Именно двете гледни точки в романа го правят толкова ценен и интересен – гласовете на Албена и Тома са индивидуални и автентични, а проблемите им – съвременни и близки до нашите. Освен това, “Утре” ще ви научи на прекрасни рецепти за приготвяне на кафе, към които също не останах безразлична.
„Митове” от Стивън Фрай (изд. „Еднорог”)
Дали заради “Пърси Джаксън”, или заради Николай Кун, но си мислех, че добре познавам старогръцките митове и Стивън Фрай няма с какво да ме изненада. Оказа се, че дълбоко греша. В хронологичен ред, “Митове” разглежда епизоди от създаването на света от Хаоса, появата на Олимпийските богове, и първите хора. Книгата впечатлява с многото факти, подробности и взаимовръзки между титаните, боговете и хората, но в никакъв случай не е сух справочник. Точно обратното – Фрай е умел разказвач и е наситил “Митове” с хумор и драматизъм, които си подхождат идеално със заплетената и изпълнена с интриги история на Олимпийските богове. Освен да разказва митовете, Фрай включва кратки диалози, свои саркастични коментари и препратки към съвремието, които искрено ме караха да се смея докато научавах нови митове и си припомнях позабравени такива. За читателите с добър английски препоръчвам и да чуете аудиокнигата, четена от самия автор – преживяването е още по-добро и нямам търпение да продължа с продължението – “Герои”.
