fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ПанаирътСпециални

Аз чета препоръчва: любими заглавия на „Алея на книгата“ – София

34 мин.
Аз чета препоръчва

В третия ден на „Алея на книгата“ – София екипът ни реши да помогне на тези от вас, които винаги са отворени за книжна препоръка. Подбрали сме няколко десетки заглавия, които ще откриете сред 37-те шатри, разположени на по-голям периметър от обичайното – от пешеходната зона на бул. „Витоша” до парка пред Националния дворец на културата. Работното време на изложението е всеки ден от 10 до 20 часа и до 19 ч. в закриващия неделен ден. Така че имате достатъчно време да намерите избраните от вас заглавия, надяваме се повлияни от препоръките по-долу.

Габриела Кожухарова препоръчва

“Къде отива боклукът? Отпадъци, рециклиране и грижа за нашата планета” от Джес Френч (изд. “Ракета”)

Планетата ни се намира в изключително сериозно състояние, но тази глобална реалност често остава на заден план насред вихъра от проблеми, с които се борим ежедневно в дома и работата. А и “екологична катастрофа” звучи толкова страшно, че май съвсем умишлено избягваме да се замисляме по въпроса. Ако обаче научим навреме децата как човешката дейност вреди на околната среда и успеем да ги превърнем в самоосъзнати възрастни, бъдещето ще изглежда малко по-оптимистично. Точно това цели забавната и чудесно илюстрована енциклопедия “Къде отива боклукът?” на Джес Френч. Изданието поднася научна информация и факти за природата, разхищаването на ресурсите ѝ, мащабите и ефектите замърсяването по ясен и достъпен начин. Лесно осъществимите съвети за рециклиране и опазване на околната среда ще вдъхновят всеки читател да помогне за смекчаването на щетите. Авторката уверява, че дори най-простичката промяна на навиците би могла да помогне неимоверно. Ако сте родител, ще направите голяма услуга на детето си (а и на себе си), като му помогнете да се образова отрано за проблема, а “Къде отива боклукът?” е перфектната първа стъпка.

Диляна Денева препоръчва

“Крехко равновесие” от Рохинтън Мистри (изд. “Лабиринт”) 

Rohintan Mistri, Krehko Ravnovesie

“Крехко равновесие” е разтърсваща книга, която нареждам сред най-силно въздействащите истории, които съм чела някога. Рохинтън Мистри е канадски писател от индийски произход и с този роман съвсем заслужено става финалист за наградата “Букър” през 1996 година. Да прочетеш “Крехко равновесие” означава да опознаеш Индия, но не като турист, а без блясък и екзотика, с всички болезнени язви, които раздират обществото през 60-те 70-те на 20 век. Потресаващата несправедливост на кастовото разделение те кара да се гневиш и да трепериш от безсилие, защото в книгата то има лице – на главните герои, с които толкова свикваш в хода на мащабната творба, че не искаш да ги пуснеш да си отидат, да бъдат забравени. Книгата ме изненада и с погледът “отвътре” на една политическа система, за която имах много повърхностни познания. А никой исторически период не може да бъде разбран, ако не вникнеш истински надълбоко, през всички слоеве на историята. “Крехко равновесие” дава глас на безгласните – на тези, които не могат да разкажат трагедията на своя живот без чужда помощ. Книгата не е лесна за четене и за приемане на това, че животът някъде там (надалеч) е точно толкова отчайващ, колкото е описан.

“Синът” от Ю Несбьо (изд. “Емас”)

Многократно съм споделяла, че бих прочела всичко, написано от Ю Несбьо, без изобщо предварително да чета анотация или да се допитам до чуждо мнение. Той просто е брилянтен! И макар поредицата за инспектор Хари Хуле да ми е фаворит, “Синът” е не по-малко достоен роман от всяка гледна точка. Главният герой има интересно и трагично минало, а на всичкото отгоре тепърва му предстои да разбере тайна, която ще разгневи спокойния му дух. Последствията ще са фатални за мнозина, а той ще успява да се измъква постоянно на полицията, докато не завърши мисията си. И тук Несбьо изгражда изключително пълнокръвни и убедителни персонажи, избягва клишетата на жанра и държи читателя в напрежение до самия финал. Убедете се от този откъс.   

“Това никога няма да стане” от Марк Рандолф (изд. “Обсидиан”)

Една от страхотните бизнес книги, които прочетох през изминалите месеци, е “Това никога няма да стане” на съоснователя и първи главен изпълнителен директор на стрийминг гиганта Netflix. Историята за зараждането на идеята и пътя до реализирането в крайна сметка на съвсем друга идея е повече от интересна, дори да нямате желание да стартирате свой бизнес. А ако сте с предприемачески дух, то книгата е почти задължителна за вас! Със сигурност няма да ви доскучее, защото е темпото те увлича, обратите те изненадват, а даже бих казала, че финалът е неочакван. Препоръчвам да не пропускате книгата, когато се отбиете на щанда на изд. “Обсидиан”. 

Ревюто на Алекс прочетете тук, а откъс ще намерите на този линк.

“Дървото на коприната” от Джулиан Стокуин (изд. AMG Publishing)

Романът на Джулиан Стокуин е исторически, но с много художествени елементи и приятно изненадващо (предвид жанра) чувство за хумор! “Дървото на коприната” разказва безкрайно любопитната история за пренасянето на коприната от Китай в Константинопол. Принуден да избяга от Рим поради нашествието на остготите, търговецът Никандер среща Марий – жесток римски легионер, който става негов съюзник. И двамата са фикционални герои и тъкмо това дава свобода на автора да развихри въображението си до краен предел. Книгата пробужда любопитството да разбереш какво действително се е случило, как са живели хората по това време – в Европа, а и в Китай. Една единствена дума може да определи романа – приключение! При това какво… не го пропускайте. Можете да надникнете из страниците с този откъс.

Ива Иванова препоръчва

“Тервел: Роденият да побеждава” от Димитър Петров (изд. “Българска история”)

Книгите-игри като тази са перфектният начин да се запознаеш с родната история, докато се забавляваш и прилагаш различни стратегии. Много лесно можеш да влезеш в обувките на кан Тервел и да се потопиш в епохата на средновековна България. Приключенията в “Тервел. Роденият да побеждава” са интересни за малки и големи, а веднъж щом книгата е приключена, можеш веднага да я започнеш отначало и да разбереш как различните решения повлияват на хода на историята. Книгата-игра на Димитър Петров е прекрасен начин да зарибите едно дете, което обича стратегически игри, по четенето и родната история, както и сами да се запознаете с не толкова добре известни факти от управлението на кан Тервел. 

“Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” от  Бенджамин Алире Саенц (изд. ”Deja Books”)

За мен това е книгата, която олицетворява август и през последните три години всяко лято я препрочитам именно през този месец. Бенджамин Алире Саенц разказва история за приятелството и първата любов, за тайните на Вселената и въпросите, които терзаят едно мексиканско момче. Аристотел и Данте са много различни един от друг, но това не пречи на тяхното приятелство да остане непокътнато, докато всеки от тях се бори със собствените си демони. 

1

“България за начинаещи. Джаз от портрети и сюжети” от Веселина Седларска (изд.”Ciela”)

Това е книга, която ще препоръчвам винаги и на всички. Изпълнени с много хумор, историите, които Веселина Седларска разказва, представят различни моменти от живота на българите в чужбина и на чужденците в България. Прокрадват се няколко исторически сюжета и спомени за времето преди 1989 година. Докато четеш, се смееш много, но и си даваш сметка за неща, които никога преди това не си обмислял. Както и заглавието подсказва, книгата е истински джаз от портрети и сюжети. 

“Призраци от Пазара на сенките” от Касандра Клеър (изд. ”Ибис”)

Обожавам всичко написано от Касандра Клеър и това не изключва и последната излязла на българския пазар нейна книга. Както и в “Академия от академията за ловци на сенки” и “Хрониките на Магнус Бейн” се срещаме с истории за обичани герои, a също и няколко, които срещаме за първи път. Сборникът с различни истории е много сантиментален, както и предишните два, и отново бих препоръчала преди това да прочетете останалите книги на авторката, за да не си развалите удоволствието от прочитането им с някой спойлер. 

“Думи в тъмносиньо” от Кат Кроули (изд. ”Orange Books”)

Една тийн любовна история, която може да сгрее сърцето на всеки любител на книгите. Хенри работи в книжарницата на семейството си, която има своето специално кътче – Библиотеката за писма. Място, където хората не се притесняват да комуникират един с друг чрез книгите. А самите книги в тази част от книжарницата са с изписани страници, подчертавания и пъхнати между страниците писма. Рейчъл е най-добрата приятелка на Хенри от цяла вечност, а книжарницата и Библиотеката за писма им помагат да открият не само любовта си към книгите, но и тази един към друг. 

“Софийски магьосници” от Мартин Колев (изд. ”Ciela”)

Ако обичате фентъзи жанра и разказите за приключения на магьосниците, “Софийски магьосници” определено ще ви хареса. Най-хубавата част е, че действието се развива в София, но пък има опасност след като я прочетете да търсите тайни улици докато се разхождате из столицата. Колкото и да се опитвате обаче, надали ще успеете да се сдобиете с някое от специалните билетчета за градския транспорт. Веднъж щом я прочетете, ще искате веднага да разберете какво се случва с героите след това. Затова ви съветвам предварително да се запасите и с останалите две книги от поредицата на Мартин Колев. 

Tseluvka za Ana Stefani Parkins

“Целувка за Ана” от Стефани Пъркинс (изд. “Егмонт България”)

…грабва още с първата страница.  Ана НЕ иска да учи в Париж. Кое нормално момиче не иска да учи в града на любовта? Това се променя след като се среща с очарователния Етиен Сен Клер, който много бързо се превръща в най-добрия ѝ приятел. И въпреки че между двамата прехвърчат искри още от началото, минава много време, изпълнено с необичайни ситуации и тънки намеци, докато се съберат.

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик (изд. „Екслибрис““)

Славянският фолклор се преплита с нови елементи, които създават една още по-неповторима история. От селото на Агнешка на всеки 10 години Змеят избира по едно момиче, което да отведе със себе си. И макар Агнешка да не е най-красивата, нито най-прилежната, именно тя попада в ръцете на магьосника, защото се оказва единствената, надарена със способността да прави магии. Голяма заплаха е надвиснала над света им и Агнешка и Змеят са единствените, които могат да я победят.

“Стъкленият трон” от Сара Дж. Маас (изд. „Егмонт България“)

Поредицата разказва историята на Селена Сардотиен – най-способния асасин в цялата страна. След като прекарва година в солните мини на Ендовиер, принцът я измъква, за да бъде негов шампион, състезаващ се в турнира за кралски шампион. В различните части на поредицата Селена се сблъсква с най-големите си страхове и няколко ужасяващи роднини, разкрива истината за себе си и успява да се влюби няколко пъти.

Мариана Конова препоръчва

„Аз съм българка“ от Петя Александрова (изд. „Сиела“)

…е сред книгите, които според мен всяка българка трябва да има в дома си. Всеки може да открие в нея различни неща, но освен прекрасно издание със страхотни илюстрации, за мен тази книга е извор на вдъхновение, гордост и доста житейска мъдрост. Накратко – „Аз съм българка“ разказва вдъхновяващите истории на 40 българки от не толкова далечното минало, които по някакъв начин са оставили следа след себе си. Илюстрациите пък са дело на 40 български художнички – всяка със собствен ярък стил. Навсякъде ще срещнете краткото обяснение, че това е  „българският аналог на превзелата целия свят „Истории за лека нощ за момичета бунтарки”. Аз имам и двете книги у дома, но смело мога да заявя, че „Аз съм българка“ е значително по-добра, особено по отношение на подбора на събитията и фактите, включени в историите. Аз лично купувам книгата за подарък на приятелки, които отглеждат момичета, но и на такива, които имат нужда от мъничка доза вдъхновение, за да изпълнят своите планове да превръщат света около себе си в по-добро място за живеене. 

„Да се осмелиш да шофираш“ от Манал Ал-Шариф (изд. „Киви“)

…е автобиографичен разказ на една от смелите жени, допринесли с действията си за това днес всички представителки на „слабия пол“ в Саудитска Арабия да могат да шофират. Тази книга е от онези, които спираш да четеш, за да си поемеш дъх, да се огледаш около себе си и да осъзнаеш две неща. Първо – че проблемите, описани там, не са плод на писателска фантазия, а до болка истински. Второ – че твоят свят, който самият ти намираш за доста труден и объркан на моменти, всъщност не е толкова лош и нещата, които ти отдавна приемаш за даденост, за други са само далечна мечта. Това определено не е лесно „четиво“, но ако се дочете докрай, е една история от „живия живот“, която си заслужава и заради „погледа навън“, който дава, и заради „погледа навътре“, който провокира. 

„Изкуството да създаваме спомени“ от Майк Викинг (изд.“Хермес“)

…не е от книгите, които трябва да прочетете от корица до корица. Можете просто да я отваряте от време на време, да намирате по нещо мъничко и ценно като идея… и да я затваряте. И така до следващия път. Слушах я като аудиокнига, четох я в електронен вариант, а мисля сега да си купя и хартиено издание, защото то също е много хубаво. Практично погледнато, книгата съдържа добри идеи и доста любопитна информация за това как да успяваме да съхраним повече хубави спомени в паметта си, нещо, което в година на пандемия е наистина важно и полезно. 

Милена Златарова препоръчва

“Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове” от Евгения Атанасова – Тенева (изд. “Книгомания”) 

През лятото на 2016 г. Евгения Атанасова – Тенева е на “Плаващите кейове” не само като журналист, но и като капитан на лодка от екипа по охрана и наблюдение. Тази книга предлага изключително подробен и вълнуващ разказ за различните етапи от осъществяването на проекта, за хората, въвлечени в него не просто като изпълнители, но и като съмишленици. Дневник, репортаж, но и много лично обяснение в любов пред творческия гений на Кристо. 

“Творецът на ангели” от Стефан Брайс (изд. ICU)

Нищо добро не може да се очаква, когато науката и религията се обединят по чудовищен начин у един учен с осакатени ум и психика. Сюжетът ни води надолу по спиралата на безумието, по която конфликтът “Човек-Бог” придобива изненадващи измерения. Този оригинален и майсторски написан роман ще ви ужаси, но няма да можете да се откъснете от него до края. Откъс ще намерите тук.

“Неутешимите” от Казуо Ишигуро (изд. „Лабиринт“)

Чувството да четеш “Неутешимите” е като да сънуваш безкраен лабиринт, от който не намираш изход, Ишигуро нарочно дезориентира читателя, кара го да се лута из абсурдните преживелици на героите, потапя го в една гротескна, изкривена реалност, в която той изненадващо намира поразителна прилика с ежедневието ни. Изключително сложен и виртуозно написан роман за загубата на смисъл и вечното очакване на галапредставлението на живота ни, докато годините тихо се изнизват покрай нас. 

“Островът на Немия” от Гуидо Сгардоли (изд. „ЕМАС“)

Гуидо Сгардоли днес е едно от най-големите имена на литературата за млади хора в Италия. Романът “Островът на Немия” разказва сурова приказка за рода Бьорнебу – пазители на фара на една самотна скала в морето. Всяко поколение идва с различна съдба, но остава свързано с мястото, от което започва всичко. Наситената с драматизъм атмосфера на вътрешни конфликти между миналото и бъдещето, между традициите и новото, между бащинския авторитет и бунтарството на младите се подсилва от суровата аскетична природа на острова. Романът е удостоен с най-престижната награда за детско-юношеска литература в страната – „Андерсен“. Прочетете откъс тук.

“Карай плуга си през костите на мъртвите” от Олга Токарчук (изд. ICU)

Романът на носителката на Нобелова награда за литература за 2018 г. със сигурност е една от най-необичайните и въздействащи книги, които прочетох тази година. Облечен във формата на криминален трилър, той засяга важни теми, свързани с екологията, посттоталитарното общество, границите между личното усещане за справедливост и обществения конформизъм. Брилянтно изградената структура, точният и красив език, деликатното чувство за хумор на авторката и усет към детайла правят от тази книга блестящ образец на съвременна европейска литература. Прочетете ревюто на Стефани и откъс от книгата. Вижте цитати от книгата тук.

“Книга за смъртта” от Пернила Сталфелт (изд. „Точица“)

Няма да намерите готови рецепти как да обясните на децата си какво е смъртта, но ще ви даде полезни отправни точки как да се справите с притеснението от този разговор и ще ви помогне в най-важното – да им предоставите пространство, в което свободно да ви задават въпроси. Препоръчвам на родители с деца между 4 и 8 години. 

“Фроде и всичките други калпазани” от Оле Лун Киркегор (изд. „Дамян Яков“)

Благодарение на преводачката Росица Цветанова децата ни имат възможност да четат веселите и остроумни книги на чудесния датски писател. Седемгодишният Фроде и многобройните му приятели с удоволствие дразнят сприхавия г-н Стихиев. Но когато в дома му започва да се вихри мистериозен крадец с тротинетка, те безстрашно се заемат с разрешаване на загадката. Децата с лекота ще разпознаят себе си в конфликтите с възрастните, а смешните случки и живият език ще увлекат и най-непостоянните читатели. 

“Карирания нинджа” от Андерс Метесен (изд. “Персей”)

Отново датски автор, подходящ за малко по-големи читатели в прогимназиална възраст. Аске не е най-щастливото момче на света, защото си има безброй проблеми както в училище, така и вкъщи. Неочаквана подкрепа той получава от една необикновена кукла-нинджа, подарък за рождения му ден. Тя го спасява в множество критични ситуации, но в същото време му донася и нови неприятности.  “Карирания Нинджа” е най-успешният датски роман за деца през последните години, който печели невероятна популярност със свежото си чувство за хумор и смислените послания за порастването в един не особено справедлив свят. 

Мартина Ламбова препоръчва

“Свръхчувствителните хора” от Илейн Арън (изд. “Изток-Запад”)

Чувствали ли сте се някога различни? Объркани от реакциите на останалите, когато сте сигурни, че вашата би била коренно различна, ако вие бяхте поставени в същата ситуация? Да, знам, не съществуват двама еднакви души, но все пак… ако твърде често ви притесняват подобни неща, може би и вие сте онези 15-20% от населението на Земята, които са една идея по-различни и няколко пъти по-чувствителни от останалите. Ако имате съмнение, че сте невротик или хората ви мислят за такъв, знайте, че вероятността да не сте е огромна. Знайте, че сте свръхчувствителен и в това няма нищо ненормално или лошо, напротив. Прегърнете идеята, прочетете книгата и променете живота си.

“Атомни навици” от Джеймс Клиър (изд. “Хермес”)

Замисляли ли сте се какво би се случило с вашия живот, ако всеки божи ден се стараехте да бъдете с 1% по-добри от предишния? 1% по-добър човек, 1% по-добър в някоя конкретна област, 1% по-добър в каквото и да е, но с 1% по-добър от вчера. Съвсем мъничко. Една миниатюрна стъпка, едно незабележимо дори от самите вас усилие, но такова, което полагате всеки ден, ще ви отведе до големи висини някъде напред в бъдещето. Сами ще се изненадате от успехите и израстването си. Аз бях впечатлена от постижението на Джеймс Клиър, авторът на този труд. Защото пътят, който той е извървял, е едно от най-удивителните човешки доказателства, че не всеки път тежката съдба и късата клечка са достатъчни, за да сринат един човешки дух. Ние, хората, можем много повече.

“Парижка тайна” от Карън Суон (изд. “Сиела”)

Още с първата си книга Карън Суон ме впечатли като автор с това, че вплита в романите си интересна информация по най-различни теми, до които може би не бих се докоснала в реалния живот. В “Парижка тайна” ще срещнем младата агентка Флора, чиято страст са наддаванията по търгове за изобразително изкуство. Задачата ѝ този път обаче е малко по-различна и много по-сложна. Тя ще трябва да разбере историята на всеки един предмет, открит в изоставен и забравен апартамент на семейство Вермей. Покрай проучването си обаче Флора ще се сблъска с дълбоко пазените тайни на семейството, но и с непозната ѝ досега тръпка да е наистина влюбена. Тези открития ще ѝ създадат големи проблеми, а пред очите на читателите ще се вдигнат завесите и към една съвсем реално съществуваща история, от която Карън Суон се е вдъхновила да напише своята “Парижка тайна”.

“Moже би, някой ден” от Колийн Хувър (изд. “Ибис”)

Не съм сигурна дали Колийн Хувър е написала такава книга, която аз да не харесам. Сигурна съм обаче в едно – “Може би, някой ден” не е сред тях. В този роман се запознаваме с историята на Сидни – студентка, която току-що е разкрила подлата изневяра на гаджето си. По-лош е единствено фактът, че я е предал не само той, но и съквартирантката ѝ, с която са близки приятелки. От цялата тази отвратителна ситуация, отгоре на всичкото, състояла се на връх рождения ѝ ден, я измъква Ридж – красив и музикален до мозъка на костите си. А и Сидни обожава музиката. Но в песента, която заедно ще подхванат, има толкова много (с)мисъл, история, смях и сълзи, че няма как да останете безразлични пред перото на Хувър. Дори е възможно после, като мен, едва ли не, да се кълнете в него.

Премълчани истини, Колийн Хувър

“Премълчани истини” от Колийн Хувър (изд. “Ибис”)

Морган и Клара са майка и дъщеря, чиито живот бива тотално разбит след трагедия, отнела живота на сестрата на Морган и бащата на Клара. Както Колийн Хувър често прави, разказва историята си, редувайки минало и настояще. Връща ни назад към времената, когато Морган е била на годините на дъщеря си, и чрез този си подход постепенно разкрива пъстрата картина от житейски избори, неизменно водещи със себе си прилежащите им последствия. Този роман ми взе съня, но бих му го дала отново, за да му се насладя по същия начин.

“Верити” от Колийн Хувър (изд. “Ибис”)

С този роман авторката прави рязък завой в така или иначе разнообразната си писателска кариера. От романтични истории, примесени с важни социални теми, до вълнуващ или по-добре да кажа „смразяващ“ психо трилър – може ли го Колийн Хувър? О, да! И още как! Независимо че дори самата тя се е съмнявала в успеха на „Верити“, тази книга наистина се възприема чудесно от феновете на писателката и ѝ печели нови такива. Ашли е писателка, наета да довърши топ поредицата на Верити Кроуфорд, тъй като последната е на легло, напълно обездвижена и безмълвна. Ашли открива втрещяващ личен дневник на Верити, който е представен като втора сюжетна линия в романа. Умопомрачителна книга. Дори бих я препрочела, въпреки че по принцин почти не намирам смисъл за себе си в това. Но, както се казва, „Верити“ е „друга бира“ и за нея горното не важи.


“Морето, в което летя” от Ралица Генчева

Най-новата поетична книга на Ралица Генчева ме изненада повече от приятно. Без капка угризения заявявам, че тук поезията ѝ е на ново, много по-високо ниво. Стиховете в „Морето, в което летя“ са не само изчистени от излишъци, но и пречистващи душата на четящия. През тях блести чистотата от сърцето на авторката. Думите ѝ зареждат с животворна, изцеляваща енергия. Олицетворение са за нежност и женска сила в едно. Дори да не прочетете други стихотворения през тази измъчена 2020 година, не пропускайте тази стихосбирка. Вярвам, че всички точно от това имаме нужда.

Петрана Петрова препоръчва

Есенните ми препоръки за книги са свързани основно с български автори. Без да е целенасочено, без да са безкрайно известни и само художествени произведения. Вероятно е етап, вероятно е случайност, а може би необходимост да опознавам съвременници от различни полета на живот и техния поглед към битието ни тук-и-сега.

“Четене и живот” от Цветан Тодоров (изд. “Сиела”)

…е сборникът със статии, който ме озаряваше по време на изолацията. Всяка сутрин и/или вечер прочитах по една и светът не ми се струваше безнадеждно място. Защото изследователят, есеист, философ, интелектуалец Цветан Тодоров се разкриваше и показваше как може в продължение на години да оставаш цялостен, с непроменима ценностна система, независимо за какво пишеш. Статиите са организирани тематично, не хронологично, в шест глави. Текстовете са писани по различни поводи, теми, публикувани в списания или изнасяни пред публика. Чувствителност на хуманист, на достойната личност и безпощадна критичност към актуалното. Заради няколко статии върху Ромен Гари, неговия живот и превъплъщения, започнах отново да чета този писател. Статии за утеха и надежда.
“… не съществува задължение за памет, а задължение за истина и справедливост, към което можем да се стремим, дори да знаем, че никога няма да го изпълним съвършено.”

“Тежки елементи” от Алеко Желязков (ИК “Жанет-45”) 

…е дебютен роман, който може да бъде съпоставен с “PVC” на Мартин Младенов  или “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. За последното загатват и броя глави: 42. Атомна централа, наноботи, черни дупки и паралелни Вселени, пътувания във времето и пространството, поднесени с ирония. За любителите на фантастиката романът ще представлява интерес с изобретателността на цифрови обяснения, междугалактически атаки и симулации. Невъзможното съществуване с възможни и налични в действителността ни герои. Бързо ще ги разпознаете, защото са изградени плътно и ярко.  

“Я да видим! Преживелици из пет континента” от Ивайло Белев (изд. “Славена”)

…е книга от един пътешественик и любознателен човек. С лекота и без излишна емоционалност авторът разказва за безброй случки в Европа, докато се дипломира, Уругвай, работата му в САЩ, културните обиколки в Япония и страданията в Нова Зеландия. Познат участник от конкурса “Под върха”, Ивайло изненадва със събраните пътеписи, които променят живота му. Четат се с увлекателност и остават читателя с впечатлението, че всеки може да тръгне натам, накъдето го водят мечтите.

“18% сиво” от Захари Карабашлиев (изд. “Сиела”)

…е с ново, допълнено издание с дневника на Зак. През 2020 година излезе и едноименният филм. Емблематична книга за новата ни литература, с теми, обърнати към европейските търсения на читателя: за бягството, за реализацията извън родината, за пораженията, за любовта – как я печелим, задържаме, губим. За дозите късмет, които идват след не просто усилен труд, а непреклонна вяра в мечтите. Сюжетът е динамичен, разказва се от името на главния герой Зак, загубил своята любима Стела. Off road роман, чието действие се развива по пътищата на САЩ, онези, забравени и не толкова известни. Ако сте пропуснали книгата или ако се чудете първо книгата или първо филма – препоръчвам ви първо, а може би и само книгата. 

Преслава Колева препоръчва

Тази година в препоръките ми доминират фентъзи и фантастика, защото имах нужда да си набавя солидна доза от тези жанрове. Така че подгответе се, защото ще бъдете отведени от магични светове до Космоса. 

„Дългият път към една малка ядосана планета“ от Беки Чеймбърс (изд. „Артлайн-Студиос“)

… е спейс опера, в която проследяваме историите на разнородните членове на екипажа на космическия кораб „Пътешественика“. Действието се развива в далечното бъдеще, в което хората вече не обитават земята, а човечеството е част от Народната Галактика. Галактиката е населена от разнородни сапиенси, някои с хуманоидни черти, а други напълно различни. И именно чрез техните културни и биологични особености Беки Чеймбърс засяга темите за расизма, насилието и смисъла на живота като цяло. Романът е номиниран в почти всички престижни награди за научна фантастика. 

„Орбита, близка и позната“ от Беки Чеймбърс (изд. „Артлайн-Студиос“)

…е самостоятелното продължение на „Дългият път към една малка, ядосана планета“, само че читателят проследява единствено съдбата на ИИ (изкуствения интелект) Ловлейс, с която се среща за първи път в предишната книга. Сидра, както избира да се нарече Ловлейс, получава механично тяло и се опитва да си изгради нов живот. Романът се съсредоточава повече върху идеята на това кое ни прави уникални и кое ни изгражда като личности и ако търсите космическо приключение, то вижте препоръката по-горе. 

prikazka-za-dolnata-zemya-30

„Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова (изд. „Сиела“)

…е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Историята се заплита около перипетиите на Алекс, който трябва да прекара лятото при непознатата си баба Светла, в малкото село Вратня. А то е едно доста странно място, в което поради някаква непонятна причина, техниката не функционира. И това не е всичко – улички се появяват и изчезват, баничарницата ту я има, ту пък не. А някои от жителите са доста съмнителни. Книгата е предназначена за по-младите читатели, но е истинска наслада за всеки любител на фантастичните истории. Така че не я пропускайте.

„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин (изд. „Ибис“)

За всички, които се боят да посегнат към мащабно, епично фентъзи, следващата ми препоръка е за книга, която ще допадне както на почитателите на жанра, така и на хора, които търсят нещо по-неангажиращо. Книгата е вдъхновена от вещиците и гоненията срещу тях. Историята пренася читателя в измисленото кралство Белтера, в което вещиците са преследвани и изгаряни на клада от ловците, заклели се да ги изтребят до една. Една нелепа случайност свързва в брак избягалата от своето сборище Лу, която се е отказала от магията, и капитана на ловците на вещици Рийд. Сред страниците ви очакват магия, невъзможна любов, изненадващи обрати и френска атмосфера. Откъс от книгата можете да прочетете тук.

„Град от месинг“ от С. А. Чакраборти (изд. „Ибис“)

…притежава всичко, което търся в едно фентъзи – детайлно изграден свят, оригинален сюжет, приказни елементи и пълнокръвни герои. Светът и историята в него са вдъхновени от митовете и легендите на Близкия Изток и Ориента. Историята се завърта около Нахри, млада жена, живееща в Кайро в края на 18 век, която се препитава от дребни мошеничества. Обаче тя наистина притежава необясними магически дарби, които един ден използва без да иска и призова древен джин воин на име Дара. Така пред нея се разкрива таен магически свят, съществуващ извън полезрението на смъртните човеци. Дара и Нахри се отправят към Девабад, могъщия, тайнствен и пищен град от месинг, центъра на царството на джиновете. А там кипят стари многовековни вражди, борби за власт и надмощие и един тиран, който управлява с бруталност и коварства. Това поставя началото на едно епично приключение, към което е добавено и щипка приказност, с летящи килимчета и вълшебни предмети, хванали в капан джинове. 

„Приносът на мюсюлманите за Ренесанса“ от Ахмед Иса, Осман Али (изд.  „Изток-Запад“)

…съдържа интересна информация, която разкрива в детайли постиженията на ислямската цивилизация. Книгата обхваща периода VII – XV век, но е разделена по теми – литература, медицина, икономика и т.н. Истината е, че никоя култура не съществува отделно от другата. Всяка взаимства от другите преди нея, както и от онези, в които влиза в досег. Най-голям разцвет ислямската цивилизация достига във времената, когато Европа е тънела в мрак и невежество. Именно на арабски са преписани важни гръцки текстове и ръкописи. И точно от арабски те биват преведени в последствие от християнските монаси. Ислямските учени развиват математиката, медицината, създават университети и приемат ученици от цял свят независимо от религията. Учени достигат до Индия, развиват и корабоплаването. И това е само част от техните постижения. Това е книга, която хвърля светлина върху една култура и нейният принос в света, който понякога бива пренебрегван от западноевропейските учени. Рядко посягам към нехудожествена литература, но тази препоръчвам искрено. 

Цветомила Димитрова препоръчва

“Убийство в метрото” от Мейвис Дориъл Хей (изд. “Еднорог”)

…е първата книга от новата криминална поредица “Класически криминални романи”, в която издателството планира да ни представи забравени английски шедьоври, подбор на Британската библиотека. В тази забавно поднесена мистерия убийството далеч не е най-важното. В центъра на сюжета са разнообразните герои – всеки със своите странности и тайни – и взаимоотношенията между тях. Авторката умело ни подвежда по няколко различни следи, а накрая дори успява да ни изненада. Романът е изпълнен с тънък английски хумор и интригуващи диалози, които едновременно забавляват и провокират детектива в нас. А четенето е гарантирано удоволствие за почитателите на жанра.

Вече излезе и втората книга от серията – “Писък в Сохо”, която с нетърпение чакам да прочета. Откъс от нея ще намерите тук.

“Изхвърлени в Америка” от Джанин Къминс (изд. “ICU”)

За тази книга се изписа много, както в България, така и в чужбина. За мен обаче това е един от най-увлекателните и разтърсващи романи, които прочетох през тази година. Макар да не е перфектна, книгата разкрива една жестока реалност и няма как да те остави безучастен. Темите за бежанците, мигрантите, картелите, свободата на словото, мисията на журналистите са важни и стават все по-близки и до нашите ширини, а авторката ги представя по много реалистичен и достъпен начин. В същината си книгата е история за силата на майчината любов и човешкия дух, който не познава граници (в буквален и преносен смисъл).

Можете да прочетете ревютата на Ася и Стефани, откъс, а също и материала ни с любими цитати от книгата.

“Малки пожари навсякъде” от Селест Инг (изд. “Сиела”)

…започва бавно заради нетипичния стил на писателката, но историята бързо те обсебва и не можеш да оставиш книгата до последната страница. В романа ще откриете семейна история, тийнейджърски копнежи, първи влюбвания, предателства, съчетани с актуални теми като расизъм и осиновяване, и общочовешки въпроси за правото на избор, правото на втори шанс и правото (и отговорността) да бъдеш майка. По книгата има и вълнуващ сериал, продуциран от Рийз Удърспун, на който също си заслужава да обърнете внимание. 

“Заобиколени от идиоти” от Томас Ериксон (изд. “Хермес”)

…е сред най-новите нехудожествени заглавия, които се съсредоточават върху различните типове хора и дават насоки как да общуваме и да се сработваме с тях. Ериксон се основава на вече познати психологически теории и на база на тях разделя хората на четири цвята (жълт, зелен, син и червен). Той описва качествата на всеки цвят (както силните, така и тези страни от характера, които другите може би намират за дразнещи) и накрая дава съвети как да подходим към всеки един цвят, така че да се разбираме по-добре и да осъзнаем, че макар някои хора са много различни от нас, това не ги прави идиоти. :)

Откъс от книгата прочетете тук.