Да напишеш книга е тежко начинание. Изисква се къртовски (изобщо не преувеличавам) труд, търпение и талант, които сами по себе си не гарантират нищо, камо ли успех. Алхимията за създаване на добра литературна творба още е загадка и малцина са щастливците, успели да създадат скъпоценност от думи и образи.
Ето защо високо ценя големите майстори, в чиито произведения няма случайности, а всяко изречение е обмислено, изпипано и прецизно поставено в градежа на историята. Сравнявам работа им с тази на бижутерите и обожавам да колекционирам изреченията, с които слагат край на произведенията си.
Нека си припомним 10 последни изречения, които поставят съвършен край на любимите ни книги:
„Но любовта не се интересува от клюките, квалификациите, теориите, теоретиците…
Любовта е самата себе си.
Сама си е поезия.
Сама си пише поетиката.
Ние само преписваме написаното.“
„Поетика на любовта“, Валери Стефанов
„Ето, небето се върти на кълба пред мен; в далечината блещука звездица; гората лети с тъмни дървеса и месец; сива мъгла се стеле под нозете; в мъглата звънти струна; от едната страна е море, от другата Италия; ето, виждат се и руски къщи. Моята къща ли се синее в далечината? Моята майка ли е седнала до прозореца? Майчице, спаси клетия си син! Отрони сълзица над неговата болна главичка! Виж как го мъчат те! Притисни до гърдите си клетото си чедо! За него няма място в света! Него го преследват! Майчице! Съжали своето болно дете!… А знаете ли, че алжирският дей има точно под носа си грамадна брадавица?“
„Записки на един луд“, Гогол
„ — Скъпи мой — отвърна Валантин, — нима графът не ни каза само преди миг, че цялата човешка мъдрост се включва в двете думи:
Чакай и се надявай!“
„Граф Монте Кристо“, Александър Дюма
„Едно само зная, че ми е мъчно за всички тези, за които ви разказах. Дори за Страдлейтър и Акли например. Като че ли и за проклетника Морис ми е мъчно. Странна работа! Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички.“
„Спасителят в ръжта“, Дж. Селинджър
„Ах! Vanitas vanitatum! Кой от нас е щастлив на този свят? Кой е получил това, което желае? 
Или след като го е получил, се е почувствувал доволен?
А сега, деца, нека затворим кутията и приберем марионетките, защото представлението е свършено.“
„Панаир на суетата“, Уилям Текери
„Той обърса очи с опакото на ръката си. А белите плъхове все така се мятаха в клетките. Зад стъклата гърмящите змии лежаха притихнали и се взираха в пространството с пепелявите си смръщени очи.“
„Улица Консервна“, Джон Стайнбек
„Цветето трептеше, самотно изправено пред стеснилия се хоризонт на отпуснатата му глава, безмълвно, само за себе си, излъчващо последна утеха и целия мир на света, то ставаше все по-голямо и по-голямо, докато изпълни цялото небе — и очите на Гребер се затвориха.“
„Време да се живее и време да се мре“, Ерих Мария Ремарк
„Флорентино Ариса имаше готов отговор отпреди петдесет и три години, седем месеца и единадесет дни заедно с нощите им.
— Цял живот — отвърна той.“
„Любов по време на холера“, Габриел Гарсия Маркес
„Откак Бовари умря, в Йонвил се изредиха трима лекари, без да успеят да се задържат — до такава степен г. Оме веднага ги подби. Той има дяволска клиентела; властта го щади, а общественото мнение го покровителства.
Наскоро получи почетния кръст.“
„Мадам Бовари“ Гюстав Флобер
„Сред тази олелия офицерът се почувства трогнат и му стана малко неловко. Извърна глава, за да им даде време да се окопитят, и зачака, заковал поглед в източената линия на крайцера в далечината.“
„Повелителят на мухите“, Уилям Голдинг
*Снимката на корицата е от филма „Мадам Бовари“ (2015) по романа на Гюстав Флобер.
Очаквайте „Още любими последни изречения от любими книги“.
Припомнете си още вдъхновяващи цитати от любими книги с „Първи изречения, които ще те накарат да прочетеш цялата книга“ и „Още първи изречения, които ще те накарат да прочетеш цялата книга“.
