fb
Ревюта

„Мъглите на Авалон“ – легендата, в която и жените са рицари

4 мин.
Maglite na Avalon Marion Zimar Bradli

Maglite na Avalon Marion Zimar BradliДокато се наслаждавах на „Мъглите на Авалон“, усетих, че отдавна не съм чела книга по начина, по който чета тази. Прекарвах часовете си с нея, без да обръщам внимание на детайлите, без да си задавам наум въпросите кой я е написал, защо я е написал, как я е написал, какво ли мислят за нея хората, които са я чели… Просто потънах в историята, съсредоточвайки се единствено върху героите и думите, излизащи от устите им. Дори усетих носталгия по летните ваканции, през които често ми се случваше да прекарам цялата нощ в четене, за да се успивам до срамно късни часове на другия ден.

„Мъглите на Авалон“ пресъздава една от най-любимите ми легенди – за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. За разлика от многобройните други интерпретации на историята обаче,  тази е посветена на обаятелните дами и могъщите жрици от епоса. Марион Зимър Брадли отклонява вниманието ни от великия Артур, благородния Ланселет и мъдрия магьосник Мерлин и ни позволява да видим тези отминали времена на замъци и мечове през очите на други добре познати ни герои, останали незаслужено в сянката на своите мъже – Вивиан, Моргана, Гуенхвифар…

Първият том на „Мъглите на Авалон“ се съсредоточва върху събитията, довели до раждането на Артур. Детето е плод на искрената любов между Утър Пендрагон и красивата Игрейн. Необикновено силната връзка помежду им е част от плана на Мерлин и Повелителката на езерото Вивиан да създадат съюз, от който ще се роди велик крал, който да обедини стария народ на Авалон, почитащ Богинята Майка, и християните, изповядващи новата религия на единствения Бог.

Марион Зимър Брадли ни разказва още за полусестрата на Артур, интелигентната и независима Моргана (тя се превърна в един от любимите ми литературни герои), която става жрица на Авалон и изиграва своята огромна роля в живота на брат си. Разказва ни и за настъпването на новата религия и за постепенната забрава, в която потъват Древните езически племена и техните ритуали, за мистериите на Авалон, за нескончаемите битки със саксонците и победите, довели до въздигането на Камелот.

Моргана Мъглите на Авалон

„Мъглите на Авалон“ има много достойнства – прекрасно написана, изключително увлекателна, омайваща и в същото време реалистична, разплитайки чрез многопластовите си образи важни и сложни въпроси за религията и вярата на хората в съществуването на висша сила, която държи съдбите им на конци.

Това, което наистина ценя в романа и заради което го възприех много лично е, че чрез героините си Марион Зимър Брадли показва какво означава да бъдеш жена. Авторката изследва женствеността и нейната сила в един свят, чиито ред и закони се определят от мъжете и непрестанните им битки. Всяка от героините минава през различни превъплъщения по пътя на израстването си от уплашеното момиче, което не знае нищо и се плаши от всичко, до зрялата, опитна жена, която е преживяла редица трудности и отстоява своето място в света. Брадли е изградила история за всяка от ролите, които приемаме по време на това израстване – девственицата, годеницата, майката, самотницата, мъдрата старица…

За своя житейски избор всяка от героините плаща съответната цена. Величествената Вивиан има властта да налага волята си на крале и кралици, но накрая на живота си изпитва угризения за съдбите, с които непоколебимо се е разпореждала, макар и за доброто на страната. Независимата Моргана е силна, съобразителна и притежава свободата да не отговаря пред никого за действията си. Тази нейна независимост неминуемо я обрича на самота. Гуенхвифар, от друга страна, е идеала за жена през Средновековието – ангелски красива, покорна съпруга, ревностна християнка. Животът й обаче не е щастлив, тъй като е безплодна и не успява да дари своя крал с наследник. Макар и да се възмущава от своеволията на Моргана, самата Гунехвифар копнее за любовта на друг рицар, Ланселет.

Казано накратко, няма пълно щастие, особено на страниците на този роман.

Съжалявам, че „Мъглите на Авалон“ не ми е попаднала няколко години по-рано, толкова много може да се научи от нея, встрани от чистото читателско удоволствие, което представлява. Освен всичко, изданието на „Еднорог“ има и прекрасни черно-бели илюстрации, дело на Христо Хаджитанев. Нямам търпение да потъна и във втория том на сагата, в който след знаменития си възход, Камелот ще достигне и своя трагичен заник. Горещо ви препоръчвам да си причините същото удоволствие.

Картина: „Моргана ле Фей“, Антъни Фредерик Огъстъс Сандис

Прочетете и ревюто на Бела от „Еднорог“.

[ + ]