fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Там долу в джунглата“ на мислите за книжката с такова заглавие

4 мин.

Малък читател: Там долу в джунглата – Вивиан ФренчАко на малките читатели и слушатели са им омръзнали снежните истории, снежните кралици и изобщо всичко, свързано със студа, па макар и приказно, нищо че зимата тук едва сега започва да показва премените си, тази книжка е тъкмо за тях – с герои-животни, обитаващи горещите ширини на джунглата. В преливащите се една в друга приказки в „Там долу в джунглата“ на Вивиан Френч (изд. „Арт Етърнал Синема“) маймунки, тигри, слонове, жирафи и лъвове се учат как да бъдат приятели и да си помагат.

Приключенията започват в лятна вечер с малка маймунка. На нея не й се спи, а майка й решава да й разкаже дълга приказка за една друга маймунка, която се оказва доста смела, защото успява да надхитри острозъб крокодил и така да спаси своя приятел мечето. Към края на приказката се появява слонче. То пък знае друга приказка за маймунка, разказана му от татко Слон, и така започва следващата поучителна история. Нея вече няма да ви я разкривам, само ще спомена, че също не успява да приспи главната героиня, защото следват и други разказани приключения. В тях са замесени животни, за които е твърде важно да могат да ръмжат (тигри), други, които осъзнават разнообразието и съвършенството на природата (жирафи), и такива, които намират най-правилното огледало, в което да се видят истински (лъв), а по този начин да се променят и намерят не един, а сто и един приятели-мишки (преброяването на приятелите е мое, т.е. може и да не го откриете в книжката).

Ще ми се обаче да не бях толкова навътре в граматиката на българския език, за да мога да изпълня молбата на дъщеря ми и да не напиша недоволството си от допуснатите грешки в печатно издание. Запетаите (обикновено липсата на такива) морят всички ни при прочит, но излишните също не са препоръчителни. Членуването на имена, когато не са подлог в изречението, ще приема за старание, но изразът „Какво имат в предвид?“ ми идва В повече. Успокоява ме единствено правилната му употреба на следващата страница – „Какво имат предвид?“. Дано само да не е случайна! Не твърдя, че аз не допускам грешки – правописни и граматически, напротив, случва се да се разсея или да проявя незнание, но това все пак е книжно издание, излязло от печат, затова би следвало да преминава през още поне две очи – на редактор или коректор, а най-добре и през четири (редактор и коректор).

Ако пък не сте толкова придирчиви като мен, изобщо не обръщайте внимание на този абзац. Потопете се в историите, а може да се направи и друго, по предложение на мъжа ми, да се карат седмокласници да откриват грешките, а това би била добра тренировка за матурата по български език. Да не пропусна все пак и илюстрациите на Селина Йънг, защото според дъщеря ми са хубави и са поне наполовина важни за достойнствата на една книга.

Понякога започвам от заглавието, този път ще завърша с него. Не мога да си обясня защо е „Там долу в джунглата“. Може би, ако гледаме откъм нашите земи, си е баш по-надолу от умерените български, които обитаваме. Но това си е авторско или преводаческо решение, а в главите на автори и преводачи не се бъркам, те си знаят най-добре. На мен може да ми липсва въображение или понякога да ми идва като бонус – повечко от необходимото. Простете за което и бъдете благосклонни към желанието да се издават книги, добри книги.

Автор: Иска Йорданова

Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.

[ + ]