През изминалите дни, ескалиралата политическа ситуация в Афганистан се превърна във водеща новина в световните медии. С изтеглянето на войските на САЩ от страната след 20-годишна война, талибаните възвърнаха контрол над държавата и всяха хаос и несигурност сред афганистанското общество.
Редица писатели изказаха съпричастност с цивилните и възмущение към случващото се.
„Наблюдаваме в пълен шок как талибаните поемат контрол над Афганистан. Дълбоко разтревожена съм за жените, малцинствата и защитниците на правата на човека. Глобалните, регионалните и местните сили трябва да призоват за незабавно прекратяване на огъня, да предоставят спешна хуманитарна помощ и да защитят бежанците и цивилните“
Това коментира пакистанската писателка и носителка на Нобелова награда Малала Юсафзаи в своя Twitter акаунт. Самата тя е била простреляна от талибани, когато е едва на 15 години, заради публикациите си, в които защитава възможностите на момичетата да получат образование. Своята история разказва в „Аз съм Малала“ (изд. „Обсидиан“) . В интервю пред BBC, Малала призова световните лидери да реагират на това, което според нея е „спешна хуманитарна криза“.
We watch in complete shock as Taliban takes control of Afghanistan. I am deeply worried about women, minorities and human rights advocates. Global, regional and local powers must call for an immediate ceasefire, provide urgent humanitarian aid and protect refugees and civilians.
— Malala (@Malala) August 15, 2021
„Живеем в свят, в който говорим за прогрес, за равенство, за полово равноправие. Не можем да наблюдаваме как една държава се връща десетилетия и векове назад. Трябва да заемем смели позиции за защита на жените и момичетата, за защита на малцинствата и за мир и стабилност в този регион.“
Турската писателка и активист за правата на жените Елиф Шафак („Любов“, „Черно мляко“, „Трите дъщери на Ева“, „Осторвът на изгубените дървета„, изд. „Егмонт“) също използва Twitter, за да коментира ситуацията и да призова читателите си да се включат в подписка за защита на момичетата и жените в Афганистан. Елиф неведнъж е подлагана на разследване от турските власти заради неудобни за властта теми, които разглежда в своите романи, между които полова дискриминация и насилие над деца.
„Сърцето ме боли за смелите, красиви жени на Афганистан. Чувствам се безпомощна, ядосана. Не можем да изоставим афганистанските жени и момичета. Не можем да се преструваме така, сякаш техните живот и щастие са без значение.“
“No one cares about us. We’ll die slowly…” My heart is aching for the brave, beautiful women of Afghanistan. I feel helpless, I feel angry. We cannot abandon Afghan women & girls. We cannot act as if their lives and happiness do not matter. (via @baysal_nurcan ) @RoryStewartUK pic.twitter.com/5kME58Jf40
— Elif Shafak (@Elif_Safak) August 14, 2021
Британският писател с индийски произход Салман Рушди („Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи“, „Кишот“, „Ярост“, изд. „Колибри“), който от години е обявен за вероотстъпник на ислямската вяра и за чиято глава има награда от милиони долари, също не остана равнодушен. В Twitter той коментира:
„Това, което се случва в Афганистан, е неописуемо.“
What is happening in Afghanistan is beyond words. https://t.co/8yMCnMX8oJ
— Salman Rushdie (@SalmanRushdie) August 16, 2021
Надя Хашими („Перлата, която се освободи от черупката си“ и „Когато луната снизхожда“, изд. „Сиела“), американски писател с афганистански произход, чиито книги са вдъхновени от афганистанската култура и начин на живот, се обърна към читателите си във Facebook за коментар.
„Скръб. Възмущение. Яд. Страх. Афганистанската диаспора се усеща толкова силно. Хората са афектирани и ще отвърнат по различни начини. Някои игнорират всичко. Други не могат да го направят. Не съдя. (…) Сърцето ми е с народа на Афганистан.“
Във видео обръщение Хашими обясни:
Получавам доклади и съобщения от хора, че талибаните ходят от врата на врата в провинциите и изискват списъци с имена. Има насилствени бракове, което е евфемизъм за сексуално робство. Момичетата и жените се оказват в ужасна ситуация. Вече виждаме хора, които се опитват да избягат, така че имаме вълна от разселени афганистанци. Ще има дестабилизация в района. И отново, ще видим как Афганистан се превръща в гореща точка за тероризъм, а това със сигурност ще има отражение не само в държавата, а на световно ниво. Няма да видите прогрес от Афганистан, защото талибаните са група, която не знае как да управлява по друг начин, освен с публичен бой с камшик, целене с камъни и обезглавяване. Те никога не са построили нищо, никога няма да построят нещо, така че целият прогрес от последните 20 години, а той е голям, ще бъде спрян, защото това е група, която взривява всичко по пътя си.
Правата на жените ще отидат в канавката – всички тези жени, които току що са завършили, всички момичета, които са почнали училище и имат дипломи в ръцете и амбиции в очите – целият този талант ще бъде похабен. Вече получаваме доклади за жени и момичета, които отиват в университета си, за да получат образование, или на работното си място, и биват връщани, казва им се да се прибират вкъщи. В Кабо салони за красота покриват с боя изображенията на жени от прозорците си, за да се подготвят за предстоящия телевизионен контрол и вероятно за да не стават мишена. Това се случва и такава информация достига до нас. Досега чувахме много коментари от афганистанските жени на място, но ви казвам, че тези гласове утихват поради страх за собствената им безопасност, и тази на семействата им. Отсега нататък журналисти, активисти и защитници на гражданските права имат мишена на гърба си. „
Безспорно най-популярният съвременен афганистански писател, Халед Хосейни („А планините ехтяха“, „Хиляда сияйни слънца“, „Ловецът на хвърчила“, изд. „Обсидиан“) публикува дълго съобщение в своя Facebook профил.
„Имам първа братовчедка в града Херат в Западен Афганистан. Израснахме заедно през 70-те. Спомням си как слушахме 45 RPM записи и танцувахме заедно. Не съм я виждал от почти петдесет години. Помня я като умна млада жена със зелени очи и лунички, и топла, заразителна усмивка.
Обадих ѝ се вчера. Звучеше ужасена. Каза ми, че всичките ѝ пораснали деца са напуснали Херат и са отишли в Кабул, сигурно убежище, поне засега, а тя е сама със своя син в град, който сега се намира под талибанско знаме.
Почувствах се с разбито сърце, безпомощен. Притеснен съм за моята братовчедка. Притеснен съм и за милионите афганистанци, които са напуснали дома си и се борят с екзистенциални въпроси. Къде ще отидат? Какво ще се случи с тях? Никой не може да каже със сигурност. Но най-много се притеснявам за всичките ми афганистански сестри. Жените и момичетата имат много повече да загубят от която и да е друга група.
Има много много трайни и ужасяващи изображения от последния път, когато талибани управляваха Афганистан: публични пребивания, отсичане на ръце, екзекуции в стадиони, варварско и безсмислено унищожение на исторически артефакти. Но най-трайното изображание в ума ми от талибаните през 90-те е на талибан с пръчка, който пребива жена в бурка. Талибаните систематично тероризираха жените. Те им взеха свободата на движение, свободата да работят, правото им да учат, да носят бижута, да оставят ноктите си да пораснат и да си направят маникюр, да се смеят на обществено място, дори да покажат лицето си.
Това ли я очаква моята братовчедка? А нейната дъщеря? Ами безбройните смели афганистански жени, които от 20 години се борят да постигнат ниво на независимост, достойнство и идентичност? Ще бъдат ли афганистанските жени отново изолирани в своите домове? Ще бъдат ли бити по улиците? Нима на жените няма да им бъде позволено да работят? Класните стаи на момичетата празни ли ще бъдат? Женските лица ще изчезнат ли от афганистанската телевизия, заедно с женските гласове по радиото? Афганистан ще бъде ли отново лишен от ценния принос на половината си население?
Може би талибаните са се променили, казват някои. Дали? Следващите дни, седмици и месеци ще отговорят на този въпрос. Има искрица надежда, която ще си позволя – безспорно упражнение по самозалъгване от моя страна. Всъщност скорошни снимки от Хера, показвайки талибански войници, влачещи градски „крадци“ с боядисани в черно лица и примки около врата, разклащат тази слаба надежда. Тези снимки можеше и да са направени през 1997-ма.
И така, ако талибаните не са се променили, и няма какво да ги спре да налагат своите варварски и нечовешки закони на едни изстрадали хора, какво може да се направи? Какво ще стане с жените и момичетата там? Откъде ще дойде помощта? Нямам отговор. Днес определено не знам. Днес се притеснявам. Днес съм с разбито сърце. Днес скърбя за погубените надежди и стремежи на моите сънародници.
Решението на Америка е взето – и кошмарът, от който много афганистанци, между които и аз, се страхувахме, се случва пред очите ни. И все пак, колкото и мрачни и безнадеждни да са нещата сега, светът не може и не трябва да забравя Афганистан. Не трябва да изостави народ, който търси мир над четири десетилетия. Светът трябва да покаже солидарност с обикновените афганистанци, особено жените и момичетата, и да предприеме нужните стъпки, за да накара талибаните да уважат най-важните човешки права – предполагайки, както изглежда, че скоро ще поемат контрол над цялата нация. Светът трябва да направи всичко по силите си, за да може афганистанските жени да не бъдат отново принудени да чезнат зад заключени врати и спуснати пердета. Тези жени са едни от най-смелите и издръжливи хора, които съм срещал. Моята братовчедка е блестящ пример. Жени като нея са ме вдъхновявали и смирявали отново и отново. Позорно е, че отново трябва да страдат, дори след всички трудности, които преживяват вече толкова много години.
Те, и афганистанският народ като цяло, заслужават много повече.
Последно допълнение: докато чистката на талибаните продължава, броят на разселените афганистанци ще продължава да расте. От май тази година досега, над 300 000 души са напуснали дома си. Те отчаяно имат нужда от храна, убежище, и спешна помощ. Моля ви, подкрепете организации като ВКБООН и други, които работят в защита на разселени хора.“
Снимка на публикацията: Малала Юсафзаи, 2019, Getty
Можете да поръчате тези книгите, изброени в материала, и други ненамалени продукти с 5% отстъпка от Ozone.bg, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“ можете да видите тук.
