fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Малгожата Гутовска-Адамчик: Липсват ни реалистични сюжети за любовта и успеха

7 мин.

Малгожата Гутовска-Адамчик е полска писателка, авторка на десетки книги за деца и подрастващи, както и за възрастни. Занимава се с история на театъра, пише филмови сценарии, изявява се и като журналистка, но както сама казва за себе си: „театроведка по образование, писателка по призвание“. Съпруга е на театралния и филмов режисьор Войчех Адамчик и е майка на двама сина – Мачей, комик, и Пьотр, композитор. Работила е за кратко и като учителка по полски и латински, а през 2002 г. издава първата си книга. Носителка е на множество читателски и литературни награди.

През 2015 г. родните читатели имаха възможността да се срещнат с Малгожата Гутовска-Адамчик на живо по време на гостуването ѝ в България. То беше по повод излизането на романа ѝ „13-а пряка“ (изд. „Емас“). Днес обаче си говорим за най-новата ѝ книга – „Достатъчно е, че те има“. В нея тя ни разказва за една песимистична тийнейджърка, която търси любовта на мечтите си, но вместо това се сблъсква с действителността, коренно различаваща се от романтичните ѝ представи. Вижте какво още сподели Малгожата пред „Аз чета“ за писането за деца и възрастни.

С „Достатъчно е, че те има“ сякаш отправяте критика към съвременната тийнейджърска литература, в която любовта често е мелодраматична, вечна и единствена. Целяхте ли да я представите в една по-реалистична светлина?

Да! Определено. Исках младите хора да осъзнаят, че любовта може да има различни лица, че може да се реализира и във връзки, които са далеч от обичайните ни представи. Трябва да търсим близкия до нас, добрия човек, а не сбъдване на сценария, който упорито ни показват слабите филми и сериали. Любовта не е нито лесна, нито проста.

Сегашното младо поколение се сблъсква със стресови и депресивни състояния от притеснително ранна възраст. Героинята Ви Вероника също ги изпитва на гърба си и има изключително песимистичен светоглед. Според Вас кои фактори в съвременното общество допринасят за негативната статистика?

Много добре познавам това чувство, защото аз самата дълго време бях песимистка. Когата сме млади, това се случва на мнозина. Трябва да настъпи някакво изключително стечение на обстоятелствата, за да се отдалечим от този светоглед. А той несъмнено се задълбочава от медиите, които показват някакви „идеални“ хора и ни внушават, че можем да постигнем щастие и прогрес без никакъв труд – достатъчно е да участваме в телевизионно състезание, да започнем да работим в шоубизнеса и успехът ще ни бъде поднесен на тепсия. Липсват ни други, различни сценарии, а реалният живот никога няма да настигне този от телевизията или клипчето на някоя знаменитост в You Tube или Instagram.

Снимка: Tatiana Jachyra

В романите Ви се усеща съчувствие към тревогите и съмненията, с които младите хора се борят. Как литературата може да помогне за преодоляването на измъчващите ги проблеми?

Авторите имат само един начин да достигнат до хората – като пишат за тях. Това е нашата сила и в същото време слабост. Сила, защото добре изградената художествена измислица е много въздействаща, но можем да стигнем само до четящите, а те, за съжаление, са все по-малък процент сред младите. Но пък тези, които четат, намират в книгата приятел, близка душа, с която могат да споделят, съветник, от когото никога няма да чуят: „Аз какво ти казах?“.

Вие пишете както за деца и тийнейджъри, така и за възрастни. Как подхождате спрямо всяка една от тези групи, когато им разказвате истории? За по-малките или за по-големите читатели обичате да пишете повече?

Всеки пък се старая да вложа цялото си сърце и най-добрите си мисли в героите и описвания проблем. Не деля романите си на по-важни и по-маловажни. За мен най-съществена е темата. Старая се да пиша максимално интересни истории с мъничко дидактика, която е необходима и на възрастните. Романите ми не са лишени от нея, винаги се опитвам да реша някакъв проблем. И това, че в един или друг случай пиша за деца или млади хора, е следствие само на темата. Всяка от тези групи е еднакво важна за мен, макар че най-голям успех съм имала като авторка за възрастни.

Младите читатели често са привлечени от книги, към които възрастните са предубедени. Смятате ли, че родителите трябва да упражняват някакъв контрол върху вкусовете на децата си? Попадали ли сте в ситуации, в които родители са се изказвали негативно за Ваша творба?  

До един момент родителите ми знаеха какво чета, защото майка ми понякога ми вземаше книги от библиотеката в нейното училище (беше начална учителка). Те обаче никога не са се интересували какво точно чета. Имаха късмет, не им се налагаше! Четях много и бях много послушно дете, така че можеха да оставят избора на книги на мен. Близо до нас имаше библиотека, имаше и в училище, а и аз бях събрала своя малка библиотечка, защото всички знаеха, че е най-лесно да ме зарадват, като ми подарят книга.

Но в ранното детство родителите трябва да избират книги за малките си съкровища, след като помислят и вземат решение. При по-големите тийнейджъри това е трудно, ако изобщо е възможно. Родителите на моите читатели обикновено не разговарят с мен за романите ми за юноши. А ако се случи, по-скоро чувам комплименти. Само веднъж една учителка разкритикува „13-а пряка“.

13-a pryaka - Malgozhata Gutovska-AdamchikКаква според Вас е най-ефективната стратегия за стимулиране на четенето при децата и тийнейджърите?

Много труден въпрос. Правим всичко, та децата да четат, но те все така предпочитат своите смартфони! Въпреки това трябва да им се чете преди заспиване и да се разговаря с тях за прочетеното. Малките деца имат голяма нужда да прекарват време с родителите си, имат нужда да усещат, че са приемани от тях. И в това отношение книгата може да е отлично средство за комуникация. Проблемът е, че вечер родителите често са прекалено уморени, за да четат на децата. А се случва и родителят да заспи по-бързо от сладурчето си. В Полша имаме инициатива за насърчаване на четенето на малчуганите и тийнейджърите точно чрез четене по двайсет минути на ден. Нарича се „Цяла Полша чете на децата“.

Като човек, който се занимава с литература, кино и театър, какво бихте посъветвали младите, избрали да тръгнат по творчески професионален път? 

Преди всичко, призовавам всички да не се страхуват да бъдат творци! Дори когато това не се харесва в семейството, защото родителите са избрали за чедата си някаква друга мечтана професия. А когато вече сте разбили съпротивата на родителите, съветвам да не се предавате. Творческите професии може да бъдат неблагодарни. Понякога при тях е по-трудно да пожънеш успех, отколкото в някое друго поприще, защото вкусовете на аудиторията си казват думата, а е необходим и малко късмет, за да пробиеш. С вяра, че това е твоето призвание, и с работата за усъвършенстване на майсторството, на занаята, успехът рано или късно ще дойде! Това пожелавам на всички кандидат-творци!

Превод: Милена Милева

Снимка на публикацията: Robert Gutowski

Интервюто е публикувано с подкрепата на Програма „Култура“ и на Полския културен институт в София.