fb
Ревюта

За смелостта да бъдем себе си и да палим „Малки пожари навсякъде“

5 мин.

Започнах „Малки пожари навсякъде“ (изд. „Ciela“) от Селест Инг, защото нямах търпение да се потопя в едноименния сериал, продуциран от Рийз Уидърспун и Кери Уошингтън. Като всеки запален читател, исках първо да се запозная с романа. Това беше „задачата“, която трябваше да изпълня, за да си заслужа удоволствието от екранизацията. Накрая обаче се оказах приятно изненадана.

„Малки пожари навсякъде“ ни пренася в градчето Шейкър Хайтс в околностите на Кливланд. То е едно от първите изцяло планирани селища, изградени с мисълта за максимално удобство, сигурност и ефективност. Любопитен факт е, че мястото наистина съществува и Селест Инг е израснала там. Градът предлага много предимства на своите жители, но и ги задължава да спазват безкраен списък със строги правила.

Един ден в идиличната утопия се появяват самотната майка Мия и шестнайсетгодишната ѝ дъщеря Пърл. Мия е фотографка и човек на изкуството и често пътува в търсене на вдъхновение за следващия си проект. Ето защо двете с Пърл постоянно обикалят щатите, сменят домове и училища. На пръв поглед този номадски живот е приключение, в което и двете се впускат с радост. Докато не пристигат в Шейкър Хайтс…

Новата им хазяйка Елена Ричардсън е родена и израснала в подреденото градче и на свой ред се старае да изгради добре организиран живот за себе си и четирите си деца: дванайсетокласничката Лекси, която е напът да влезе в „Йейл“; единайсетокласника Трип, който е спортната гордост на гимназията; десетокласника Муди, който обича да чете и по всичко личи, че ще е следващата академична гордост на семейството; и деветокласничката Изи – талантлива цигуларка с разностранни творчески заложби и революционни разбирания за света, които я превръщат в черната овца на фамилията.

Мия и Пърл бързо стават част от ежедневието на семейство Ричардсън, разбунват духовете и преобръщат почти перфектния им живот, докато се опитват да опазят собствените си тайни. Допълнителен смут в малкото общество внася появата на младата китайска емигрантка Биби Чау. Една зимна вечер тя е принудена да изостави бебето си пред сградата на пожарната. Няколко месеца по-късно Биби осъзнава грешката си и иска да си върне детето. То вече е приютено от заможно семейство, което с години е мечтало за рожба и е готово да даде на малката Мей Линг ново име, нов дом и светло бъдеще. Последвалият дълъг съдебен процес за съдбата на детето е най-обсъжданата тема в градчето, а Елена и Мия се озовават в центъра на спора, но от противоположни страни.

Селест Инг (снимка: Кевин Дей)

Първите страници на „Малки пожари навсякъде“ оставят читателя с впечатлението, че чете янг адълт роман. Опознаваме децата и всички трудности, които тийнейджърите срещат – училище, приятелства, първа любов, секс, опити да се приобщиш, да разбереш кой си, да отстояваш възгледите си… Образът на Биби и развитието на сюжета превръщат книгата в изследване на майчинството във всичките му проявления: какво означава да бъдеш добра майка, кой има право съди дали си такава, какви избори се налага да правят жените, опре ли до децата им…

Ако се впусна в повече подробности, рискувам да издам нещо важно, защото Селест Инг успява да преплете множество теми и да ги представи по изненадващ начин. Всяка страница носи куп разкрития и въпроси, на които все още не мога да намеря еднозначен отговор. Инг представя различните гледни точки, без да заема позиция, и позволява на читателя сам да прецени кой е прав, кой греши и има ли изобщо правилно решение…

Към разнообразните теми добавяме и специфичния стил на авторката, напомнящ по-скоро на разговор с читателя. Ретроспекциите са умело втъкани в повествованието. Виждаме как се държат героите днес, разбираме какви случки от миналото са ги превърнали в това, което са, и междувременно надникваме в бъдещето им. Четенето e пътешествие във времето, което започва бавно, но постепенно увлича и прави откъсването от книгата почти невъзможно.

Едва когато изгледах и сериала си дадох сметка, че Инг създава пълнокръвни герои не като описва техните емоции и мисли, а като показва постъпките и изборите им през годините и ни оставя да гадаем какво всъщност се случва в умовете и сърцата им. Смелият ѝ подход проработва, защото накрая имаме чувството, че сме опознали всеки един от персонажите чрез историите, които сме съпреживели с него, без да сме се гмурвали във вътрешния му свят. Признавам, че най-интересни ми бяха образите на Мия, Елена и Изи, и се радвам, че не ме разочароваха до самия финал.

Категорично препоръчвам „Малки пожари навсякъде“. Сигурна съм, че сюжетът и писателският стил на Селест Инг биха могли да увлекат и доставят удоволствие на всеки читател. Присъствието на фотографията пък ще се хареса на почитателите на това изкуство и дори може да събуди твореца в нас. Истинската сила на романа обаче се крие в повдигнатите теми. Расизмът и културните различия са сред тях, макар да са по-застъпени в сериала. Най-всеобхватни за мен бяха въпросите за майчинството, и, разбира се, за втория шанс, за смелостта да бъдеш себе си, дори това да означава да палиш малки пожари навсякъде около теб, за стремежа да се преродиш като феникс от пепелта и да започнеш отначало.

Трейлър на сериала гледайте тук:

Не пропускайте ревюто на Цвети Дукова за дебютния роман на Селест Инг – „Всичко, което не ви казах“. Още отзиви за „Малки пожари навсякъде“ ще откриете в блоговете „Hrisilandia“ и „Дневникът на един книжен тигър“.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.

[ + ]