fb
Ревюта

„Мама греши“, че e моя майка

6 мин.

До този момент срещите ми с френското перо бяха редки, но наистина запомнящи се, както с книгата „Добър ден, тъга“ (изд. „Фама“) от Франсоаз Саган. Чела съм я само веднъж, и то преди повече от десет години, а все още помня и сюжета, и как ме накара да се чувствам тогава. До нея ще наредя и последния роман на Мишел Бюси, „Мама греши“ (изд. „Enthusiast“) – не само на същия рафт в личната ми библиотека, но и в онази мислена секция за предпочитани книги. Такива, към които пак бих посегнала някой ден от интерес, а не от липса на нови четива. Уви, има опасност тази ситуация никога да не се повтори в близките години, предвид това колко обичам да си купувам книги. Изглежда, ми предстои да си купувам повече от френски автори, начело с „Черните лилии“ от Мишел Бюси.

Мишел Бюси

„Мама греши“ ме спечели като читателка веднага щом си дадох сметка, че на страниците ще срещна едно малко момче, което често повтаря, че… майка му не му е майка. Силно ме привличат сюжети, които ми позволяват да погледам през очите на малки герои – момченца или момиченца, по-специални с нещо от другите деца. Обожавам „Далечна светлина“ (изд. „Еднорог“) и „Невъзможното бягство на Джини Мун“ (изд. „Хермес“) заради тези дечица, диагностицирани със състояния в аутистичния спектър, които преминават благополучно и достойно през невероятно тежки моменти, благодарение на факта, че са точно такива, каквито са. Прекрасни човеци.

Малон Мулен, с когото се запознах в „Мама греши“, няма подобна диагноза, но на съвсем невръстна възраст животът избира да проводи и него през най-трънливите пътища на Земята. Той няма и четири годинки, а е повече от убеден, че майката, която го отглежда, както и татко му, са негови родители само наужким. Детето разкрива пред училищния психолог Василе Драгонман. Той, от своя страна, избира да повярва в спомена на малкия за размяната на майки в мола, както и на невероятните разкази за замъци, човекоядци, пиратски кораби и ракети, в търсене на реалните им измерения и смисъл.

Най-любимата играчка на момчето се казва Гути, но е трудно да се определи на какво животно е трябвало да прилича. Е, освен за онези, които знаят отговора. По-важното за Василе Драгонман обаче е друго – Малон твърди, че играчката всяка вечер му говори и му разказва приказки. Той непременно трябва да слуша, когато новите му родители няма как да чуят. Неговата майка му е казала, че това е тайна.

Том д’Орнано в ролята на Малон (снимка: Alain Guizard, MFP FTV)

Всичките разкази на детенцето са толкова живи и убедителни, че психологът, тласкан от съвестта си, решава да направи важна стъпка извън правилата. Такава, която би могла да му струва работата, защото предприема действия въпреки нежеланието на училищната директорка да го подкрепи. Василе се свързва с полицейския началник чрез нейна близка приятелка. И проблемите му започват.

Мариан Огрес решава да изслуша господина, но след като се запознава с историята на Малон и фактите, с които психологът разполага, ѝ е трудно да се ангажира с небивалиците на едно дете. Мислите ѝ са обсебени от друг случай, по който отдавна работят в управлението – залавянето на Тимо Солер, ранения беглец от обир за милиони. Въпреки това Мариан ангажира свой стажант да се поразрови в живота на семейство Мулен. Изведнъж нещата загрубяват сериозно и на всички фронтове.

Иначе казано, дори да изглежда, че едно дете е забравило всичко, винаги остават следи! Наричаме това сензорна или сензорно-моторна памет. Тя се предава чрез размит спомен за чувства, впечатления и усещания. Ето един класически пример. Дете, което е било обрязано, когато е едва на три месеца, запазва чак до десетата си година ужасен страх от болниците – от цветовете, миризмите и шумовете им, без да разбира причината, без да знае, че някога е било там. На езика на психолозите наричаме тази несъзнателна травматична памет призрачна памет.

„Мама греши“ е трилър, наситен с информация за психиката и паметта на децата в ранна възраст. Някъде до половината точно тези елементи ме подтикваха да продължа с четенето, защото сюжетната линия с опитите за залавяне на Тимо Солер ми беше почти безинтересна. За щастие, романът е така построен, че не ми позволи да се отегча, преди да е станало наистина интересно и заплетено. С напредването на историята нещата взеха да се навръзват и по едно време си помислих, че съм разгадала всичко. Ха! Да знаете само колко сгреших! Твърде е вероятно да разберете от първо лице за какво ви говоря, ако решите да посегнете към книгата. Аз съм изключително приятно изненадана, направо възхитена от развръзката и важните въпроси, над които Мишел Бюси ни оставя да поразсъждаваме след последната страница. Например трябва ли една майка задължително да е родила детето си, за да го обича повече от всичко? Може ли да се обича чуждо дете повече от собствено?

Ще си призная, че дадох четири от пет звезди на „Мама греши“ в Goodreads, и причината не се крие в сюжета. Тя е сбор от горчивия привкус, оставен от недобре редактиран текст, съмненията ми за неточен превод и/или неумело авторово писане на места. Предвид направо гениалната история, която Мишел Бюси е замислил, малко се съмнявам вината да е у него. Като изключим последната забележка, книгата си заслужаваше всеки прочетен ред, заплитащ нишките на загадката – чие дете е Малон?

Гледайте и трейлъра на френския минисериал, заснет по книгата:

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20q4 при завършване на поръчката си.

[ + ]