fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

10, които...Специални

Марин Трошанов препоръчва: 10 книги, които развиват въображението

10 Mins read

Марин Трошанов е магистър по Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и стипендиант на Шефилдския университет, където защитава с отличие втора магистратура по Бизнес Администрация. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от в-к „Капитал“ и karieri.bg. Един от най-активните участници в програмата на „Аз чета“ – „Писател назаем“ със срещи с гимназисти из цялата страна. Пише фантастична проза, поезия и популярни статии. Определя се като здраво стъпил на земята човек. Голямата му любов в литературата си остават спекулативните жанрове – „те отварят портали към съвършено нови пространства, използват ловки метафори, търсейки отговори на съвременни проблеми и разпалват въображението, премахвайки закостенели граници…“, казва Марин.

Ето кои книги и поредици Марин Трошанов определи като „олицетворение на фантазията в нейните безкрайно богати и разнородни форми“.

„Нещо зло се задава“ – Рей Бредбъри

Първоначално ми се стори леко наивна, макар и философски обременена. И все пак не спирах да усещам притегателната ѝ сила. Нека не забравяме, че книгата е писана в далечната 62-а година, когато светът е бил по-различен и сенките, обхванали малко градче в американския Среден Запад – по-дълбоки и тайнствени. Действието е бавно, унасящо, от време на време стилът залита към прекомерна натруфеност. И все пак в него има толкова поезия, музика, меланхолия, живителна сила и дива красота, присъщи за магьосника Бредбъри, толкова изкушения да цитираш определени пасажи, че насладата от този елитарен творчески пир изтрива всички неприятни усещания и те оставя със замечтана усмивка.

 

„Гости отдалеч“ – Джоф Родки

Брилянтна и съвсем прясна научна фантастика за деца, която започва с последствията от унищожаването на Земята. Наглед наивно и с умело чувство за хумор, книжката разглежда някои от най-наболелите проблеми, терзаещи обществото ни през будния поглед на умно и енергично дете, от което по неволя зависи оцеляването на човешкия род. „Нищо ново“ – може да си кажете, макар и да не сте съвсем прави, защото амалгамата от неповторими извънземни, чудновати хрумки, битови ситуации със съдбовно значение и експлозивен екшън гарантират нетърпеливото отгръщане на всяка следваща страница – страст, на която (да си кажа правичката) и аз самият не успях да устоя.

 

„Господарят на светлината“ – Роджър Зелазни

През далечната 67-а и то едва 30 годишен, Роджър Зелазни създава „Господарят на светлината“ – история с епичен и неподражаем идеен и философски размах, побрана в някакви си нищожни 350 страници, ала с потенциал да възпламени двигателя на необятен франчайз – иновативен като „Матрицата“, визуален като филмчетата на „Марвел“ и проникновен като най-добрите образци на съвременната фантастика. С непоследователно и на места тромаво повествование романът си остава истинско съкровище, което се отблагодарява на търпеливия и внимателен читател.

В незапомнени времена, колонистите от космическия кораб „Нова Индия“ достигат планета, изпълнена с девствена красота, над която се разстила искрящ магнитен облак, наречен „Божествения мост“. Използвайки богат арсенал от лекарства и наркотични вещества, биотехнология, неврохирургия и хипноза много от пионерите добиват способността да приемат специфичен „облик“, овладявайки определен „атрибут“ – мистично умение, чрез което могат да манипулират околната среда. Благодарение на своите новопридобити сили, които при нужда фокусират със специални артефакти, земляните повеждат непримирима борба с местните обитатели на планетата – духове от чиста енергия, владеещи природните стихии. В решителните боеве се откроява Сам, чийто атрибут му позволява да контролира електромагнитните полета. Той обуздава демоните и ги заточва в Адския кладенец – система от пещери, тунели и проломи, които започват от покрива на света и протягат кухите си пипала до неговите корени.

Следват коварни заговори, неведоми обрати и титанични сблъсъци на футуристични оръжия и магии в разпиляно и напоително повествование, след прочита на което ще си кажете или „Какво по дяволите…“ или „Уау“, но надали ще останете безразлични…

 

„Книга за гробището“ – Нийл Геймън

Нийл Геймън е един от най-даровитите съвременни разказвачи, а тази книга ми е страшно любима. Тя проследява историята на преследвано сираче, което мъртвите великодушно приютяват в гробището, поемайки отговорната задача да го пазят и възпитават. Романът е лек, интригуващ и докосващ. Обичайните представи за добро, зло, страшно и опасно са поставени под съмнение, а ние се връщаме към онова позабравено и наивно, ала тъй съкровено и авантюристично откривателство, което неизменно съпътства ранните години на всеки живот.

 

„Хиперион“ – Дан Симънс

Властта на Хегемонията се разпростира над Галактиката, а нейните тераформирани светове са свързани с мрежа от телепорти, подарена от Техноцентъра – обединение на изкуствени интелекти, добили свободна воля, след като Земята е била унищожена от чудовищен експеримент. Интернет е еволюирал във всеобхватната инфосфера, до която има достъп от всеки край на Хегемонията.

Статуквото е заплашено от Прокудените – видоизменени посредством мутации и нанотехнологии хора, чийто рояк от космически кораби се насочва към далечната планета Хиперион. Там се намират Гробниците на времето – монолитни артефакти, които се движат от бъдещето към миналото. Сред тях броди безсмъртното чудовище Шрайка – многоръко същество с тяло от бръсначи, което е неподвластно на времето и пространството. Демоничният убиец окача жертвите си на колосално дърво от стоманени тръни, където те се гърчат и страдат вовеки.

Техноцентърът предупреждава за опасността от прокудените и Хегемонията изпраща своите военни сили, за да защити загадъчните Гробници на времето от посегателство, което може да унищожи света. Докато в небето над Хиперион се развихря безумна космическа битка, седмина поклонници с различни цели и мотивация предприемат опасно пътешествие към злокобния Шрайка, а историята на всеки от тях е тъй невероятна и пленяваща, че дълго няма да я забравите.

 

„Истории от Света на Диска“ – Тери Пратчет

Започнали като добронамерена пародия на фентъзи жанра, романите от Света на Диска прерастват в безкомпромисна сатира на всички аспекти от нашето общество. Героите на Пратчет са незабравими – нескопосаният и страхлив магьосник Ринсуинд, киселата консервативна вещица баба Вихронрав, циничният капитан Ваймс, пресметливият лорд Ветинари, управляващ космополитния град-клоака Анкх-Морпорк, орангутанът-библиотекар на Невидимия университет, Смърт, който говори с ГЛАВНИ БУКВИ и кара мотор… Колоритните персонажи са стотици, приключенията им – безумни, хуморът на Пратчет е неизчерпаем, а забавлението е абсолютно гарантирано. Книгите му са най-доброто лекарство срещу депресия, а философският и комедиен заряд във всяка от тях е достатъчен, да изпрати ракета до Марс. Илюстрациите на гениалния Джош Кирби придават разкошен магнетизъм и улавят многоцветната хаотична визия на един плосък свят, реещ се в космическото пространство на гърбовете на четири огромни слона, стъпили върху насечената от метеоритни кратери коруба на гигантска костенурка.

 

 „Властелинът на пръстените“ – Дж. Р. Р. Толкин   

Забравете филмите! Холивудският прочит на творчеството на оксфордския професор по лингвистика често залита към опростените образи и бутафорията на CGI ефектите. Малцина от безбройните клиширани имитатори на Толкин са достигнали дълбочината на неговото светоусещане. Епосите му отдавна имат статута на незаобиколим фундамент. Подхождайте към тях внимателно! Това е свят на древни легенди, развиван с десетилетия в недовършения „Силмарилион“, който се откроява с героичност и трагизъм, поетика и дълбока меланхолия. Пътешествията в Средната земя са пропити с носталгия към изгубената връзка с природата, отмрялото величие на старите дни и неизменната преходност на човешкия живот.

Като ученик в бургаската английска гимназия, седях на чина до прозореца и по време на часовете наблюдавах езерния парк, солниците, морския залив и товарните композиции, пъплещи в далечината. После вдигах поглед към небето, сред което се рееха птици и в мислите си пътувах със Задругата на пръстена из неизбродните планини и лесове на Средната земя.

 

„Джак от сенките“ – Роджър Зелазни

Скъпо за мен момиче, с което споделяхме студентските години, беше кръстила хъскито си „Джак от сенките“ – чаровник с едно кафяво и едно синьо око. Оттогава насам името ми внушаваше неясно магическо усещане, което само затвърдих, щом най-сетне посегнах към тънкото книжле за Джак. Ех, какво пътуване само…

Действието се развива на една много необичайна планета. В недрата ѝ, освен кошмарни и миризливи чудовища, се намира колосален механизъм от зъбчати колела, оси, макари и махала, поддържан в непрестанна активност от безименни гиганти. Тази могъща машина е преустановила въртенето на планетата, поради което Западната полусфера е потънала във вечен мрак, а Източната е целогодишно огряна от ярки слънчеви лъчи.

Джак от сенките принадлежи на Здрача. Силата му не е статична, а се крие в играта между светлината и мрака. Той е всеизвестен крадец, хитрец и мошеник – олицетворява героя на Хаоса, който е честолюбив, изобретателен, непредсказуем и бидейки влюбен, готов да погуби самата любов. От бягащ в сенките ренегат израства до властелин на една умираща империя. Бясна, пулсираща, тъжно-философска и безкрайно човешка фантазия в прегръдката на дълговечния Здрач.

 

„То“ – Стивън Кинг

Седем всеотдайни приятели се изправят срещу предизвикателствата на детството – лудостите и страховете на прекършените им родители, шайката на свирепите училищни побойници, предвождани от смахнатия Хенри Бауърс и най-вече безименното древно ЗЛО, което обитава плетеницата от тръби и дренажни системи под малкото им провинциално градче – Дери. Роман за израстването, дружбата и връзката между минало и настояще, борбата със злото – вътрешно и външно. Едно задъхано приключение, наситено с малки победи и погроми, загуба, разкъсани спомени, страховити видения и изпълнени с кошмарни ужаси пластове минало, които се разкриват един по един, преди да замръкнат във вечно забвение…

 

„Песен за огън и лед“ – Дж. Р. Р. Мартин

Обожавам посещенията си във Вестерос. Романите от епоса на Мартин ни увличат в палитра от хиляди образи – борбени и горделиви, подмолни или пък всеотдайни до жертвоготовност и глупост, развратни или фанатично набожни, мъдри и всеопрощаващи, но също жестоки, садистични и често опасни в амбициите и лудостите си. Дори псевдоисторическата хроника „Огън и кръв“, която мнозина отхвърлиха като нечетима – ме завладя, защото Мартин отново е в стихията си, а колосалната му ерудиция и фантазия създават тъй достоверна и пикантна алтернативна реалност.

Опустошителни завоевания се редуват с дни на крехко равновесие и примирие, в които пускат корен нови противоречия и се разпалват кръвопролитни бунтове. Във въздуха се реят и танцуват огнедишащи дракони, а обуздаването им означава контрол над владението. Върлуват епидемии и дълги гладни зими. Време на предатели, разбойници и корсари, наемни убийци, отровители и лъжепророци, но и време на честолюбиви рицари, дръзки откриватели и начетени мъже, отдали живота си в служба на науката. Фентъзи, в което религиозни водачи се надигат срещу крале, а безскрупулни чародеи делят страниците на повествованието с разорени банкери. Неспирна въртележка от обрати и нелепи случайности, богато овкусена с прелюбопитни детайли, вулгарности и тънък черен хумор.