fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Машина за ангели” – да откриеш себе си, докато спасяваш света

3 мин.

Започнах „Машина за ангели“ на Ник Харкауей (изд. „Ciela“) с голям ентусиазъм. Това беше първата фентъзи книга, в която се потапях след няколко по-леки истории, и си имаше всичко – екшън, съспенс, таен орден, хитри шпиони и злодеи, всемогъща машина, опасност за човечеството и нищо неподозиращ герой, който трябва да спаси света.

Джо Спорк е наследил часовникарския занаят на дядо си в отчаян опит да си изгради добър живот колкото се може по-далеч от престъпния занаят на баща си. Дните му преминават в борба със сметките и отричане на миналото. Един ден обаче то го застига в лицето на 90-годишната бивша шпионка Еди Банистър и една странна машина, която има потенциал да направи Земята по-добро място или да доведе човечеството до самоунищожение.

Харкауей постепенно разкрива различни моменти от детството на Джо, прекарано в престъпния лондонски свят. Така се запознаваме с колоритните обитатели на Нощния пазар, вековните традиции на братството на оплаквачите и заплетената история на семейство Спорк. Друга сюжетна линия проследява миналите шпионски приключения на Еди, чийто образ е достоен за самостоятелен роман.

Благодарение на всичко описано до тук „Машина за ангели“ има потенциал да се превърне в чудесно, увлекателно четиво. За съжаление, първата половина на романа е изпълена с твърде много нови герои и дълги диалози, което прави четенето й много бавно. Към този факт добавяме и уникалния начин, по който пише авторът – текстът е пълен с игри на думи, дълги изречения и тънки нотки на английски хумор. В началото именно това ме впечатли, но в един момент започна да ме уморява. Мога само да си представя колко трудно е да преведеш книгата така, че да запазиш скрития смисъл и хумор. Ето защо не мога да кажа, че преводът не е сполучлив, но със сигурност е трябвало да мине поне още една редакция. За това свидетелстват и честите грешки в текста.

Наративът също търпи подобрение. Харкауей има навика да прескача от настояще в минало и от една сюжетна линия в друга, което прави следенето на историята доста трудно, особено в първите глави, които не блестят с крайно интересно действие. Смятам, че малко по-креативно оформление на текста или дори едни обикновени звездички между абзаците биха улеснили читателя.

Като изключим накъсаното повествование и бавното въведение, в един момент романът се забързва и започва да увлича. Това до голяма степен се дължи и на промяната у главния герой. В началото несигурен, криещ се от опасностите и изгубен в представите кой трябва и не трябва да бъде, постепенно Джо сякаш открива себе си, става решителен и се хвърля срещу опасността.

Обичам да търся скритите послания в книгите, затова и харесах темата за търсенето на себе си, за желанието да се отърсиш от сянката на семейството и да оставиш свой собствен отпечатък. Развоят на събитията води и до интересна промяна в разбирането за добро и зло – престъпниците рискуват живота си, за да спасят света, а служителите на реда се оказват двулични и измамни. Силните женски образи в книгата също накланят везните в нейна полза, въпреки че Харкауей можеше да отдели повече време, за да ги изгради и да разкрие вътрешната им мотивация.

След като изтърпях първата част, накрая доста се забавлявах. „Машина за ангели“ се оказа глътка свеж въздух сред еднообразните американски фентъзи романи и трилъри и ако се въоръжите с достатъчно търпение, може да си прекарате много приятно в компанията на колоритните герои на Харкауей.

Още за „Машина за ангели“ може да прочетете в блоговете „Книголандия“ и „Книжни криле“.