Какво ще се случи след век-два с хората? Още ли душата ще е на първо място (ако приемем, че сега е) или тялото ще е водещо? Ако имаме души ще имаме ли тела, предвид начините ни на развитие от последните десетилетия? А ако имаме тела, какво ще се случва с душите, със съзнанието ни? Хубави въпроси, напълно подходящи за отговаряне в един постмодерен научнофантастичен роман!
Така идва и „Матрикант“ – един киберпънк експеримент на Александър Белтов, който ни праща далеч в бъдещето в центъра на София. Местата са същите, отношенията – и те, само животът е почти унищожен в „градския“ си вариант, защото въздухът е замърсен, а правителствата като че ли не са били особено искрени към гражданите.
Разбространяваната безплатно в интернет книга започва обещаващо – с бърза и грабваща вниманието сцена – и това определено веднага премахва всякакви съмнения в качеството, които обикновено се появяват при самостоятелно издадени заглавия, зад които не стои издателски бранд.
После се прехвърляме няколко месеца напред, когато младият политик Антон се появява отново, влиза в експеримент за установяване на възможността за създаване на изкуствен интелект чрез прехвърляне на човешко съзнание в механично тяло – матрикант. И тогава започва екшънът, наистина интересен и замислящ екшън, примесен с доста философия и трансхуманистични идеи, малко религия и добри завои на сюжета.
Разбира се, няколко бележки – в този си вариант книгата е изпълнена с достатъчно действия, но описанията като че ли са кът. В добре изградената мрачна обстановка детайлите биха били повече от впечатляващи, а Белтов би се справил чудесно, сигурен съм. А ми се искаше краят да бъде така добър, както беше началото. Но това може да се преработи, сигурен съм. И корицата – нека някой любител на научната фантастика, който е добър в дизайна, подари на Александър Белтов нова корица, заслужава си.
В крайна сметка „Матрикант“ е способен да обръща представите за самостоятелното издаване у нас – страхотна редакторска и коректорска работа, добре пакетиран продукт със собствен сайт, комуникация в подходящите социални мрежи и призиви за споделяне, а самият автор търси постоянно контакт и обратна връзка от читателите (говоря от собствен опит, разбира се). Родното книгоиздаване определено навлиза вече в XXI век и тази книга е чудесно доказателство за това.
И понеже пазарът ни е достатъчно консервативен, предлагам някой смел издател да направи неустоимо предложение на Александър Белтов и да видим и на хартия един европейски киберпънк роман – потенциалът е наличен.
