fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Мерил Стрийп – винаги тя, винаги блестяща

3 мин.
vinagi tya

vinagi tyaМерил Стрийп е сред онези (малко на брой) актьори, които имат реална власт над мен. Но за да ви спестя моите ахкания и възторзи и за да не говоря общи приказки в нищото, веднага споделям една случка, с която да онагледя твърдението си.

Спомням си ясно как преди няколко месеца трябваше да върша нещо много, много важно. Даже бяха няколко важни неща. Своевременно минах покрай телевизора и установих, че дават „Мостовете на Медисън“ и продължих да си върша важните задължения.

Но постепенно се заслушвам… Обръщам глава… Ето я. Не мога да откъсна очи. „Ще погледам малко, какво толкова“, си казвам. И така гледам „Мостовете на Медисън“ за 42-и път. И отново рев, сополи и в края едно освобождаване, познато още като добрия стар катарзис.

Подобни случки имам с „Отвъд Африка“, „Крамър срещу Крамър“, „Джули и Джулия“ и прочее… Тя винаги ме кара да зарежа всичко, за да я гледам.

Затова как да устоя на биографична книга за нея? Не мога.

„Винаги тя“ (изд. „Бард“) на Майкъл Шулман е изследване на ранния живот и кариера на Мерил Стрийп – откриването на един талант, трудните изпитания и житейски уроци по пътя към утвърждаването му.

Шулман ни разказва каква е била Мерил като дете, в гимназията и в колежа. Какви са били колебанията и заблудите й и как в крайна сметка винаги е знаела, че е актриса.

Биографът се спира на важните й роли в театрални постановки, където Мерил се налага като „актриса, която може да изиграе всичко и по всяко време“ и на първите й знакови роли в киното – в „Ловецът на елени“ и „Крамър срещу Крамър“, които дават началото на легендарната й холивудска кариера.

Една жена – много лица

Тук са и двете големи любови на Стрийп – трагичната с Джон Казейл и тази, която и до днес изглежда като извадена от приказките – с Дон Гъмър.

Аз лично имах очаквания да прочета повече цитати и откровения от самата главна героиня на книгата, но вместо това се натъкнах на задълбочени анализи на важните й роли до получаването на първия „Оскар“ (за ролята в „Крамър срещу Крамър“) и подробни интерпретации на първите й филми, разгледани в историческия контекст и хронология на заснемането. Шулман ни среща също и с нейните наставници, колеги, приятели и близки, като не е пестелив откъм биографична информация за тях.

Приемам това многословие за лек минус на книгата. Останах и леко подведена от собствените си предпочитания и желанието да науча за по-късните роли на Стрийп, които обожавам, защото са толкова различни и многообразни.

Но аз никога не съм била способна да се сърдя дълго на книга, която се е оказала различна от собствените ми очаквания. Няма да го сторя и сега. Ако се възхищавате на Мерийл Стрийп заради превъплъщенията й в киното – тази книга е за вас.

П.П. „Винаги тя“ има нуждае от малко по-задълбочена коректорска работа. Надявам се да я получи при следващия си тираж.