Колко време според вас е нужно на един британец да стане истински българин? Точно така, не особено много. Колко му трябва на един Джон, за да стане Иван? Половин година в пълно с чешити село и е готов. Поне такива са внушенията на Михаил Вешим в „Английският съсед“ и трябва да се съгласите, че не е далеч от истината.
Поредният актуално-хумористичен роман на Вешим пак ни среща със „средния кюстендилец“ или в случая, със средния жител на българското село. „Образите“ (в преносния смисъл на израза) от Плодородно можете да видите във всяко едно българско село – от надарената съдържателка на кръчмата, мечтаеща да стане фолкпевица, през младия бунтар и пенсионера с минало в службите, та чак до кмета с амбиции за пари от европейските фондове.
Кефя се на Мишо Вешим още от „Стари хипари“, където също е пълно с колоритни персонажи. И тук между „схемите“ и чисто битовите отношения на героите всеки може да открие своята сродна душа. Изобщо, селото в „Английския съсед“ е онова пълно с будни българи село, което всеки англичанин би искал да прекара старините си.
Питате дали му е лесно на Джон ли? Май да, особено когато жена му звъни постоянно докато прави лютеница със съседката или докато тя го учи да коси ливадата. Даже няма време да обясни на тряскащата телефона Патриша, че съседката мисис Мери всъщност е добре познатата на всички Баба Мара.
А дали е важно, че баба Мара всъщност е майка на Нотингам Форест? А-а-а, няма да разказвам повече, трябва да се прочете. А и филмът по книгата е по екраните през март 2011, така че има време.
