fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

ИнтервютаНовини

Мика Джонсън: Литературата се съчетава перфектно с дигиталните технологии

16 Mins read

Можете ли да си представите една алтернативна реалност, в която сме способни да се превъплъщаваме в любимите си литературни герои и да изживяваме техните приключения, все едно се случват на нас самите? На тази цел посвещава дейността си американският режисьор и писател Мика ДжонсънТой завършва Пражкото филмово училище и основава чешка стартъп компания, която разработва проекта за виртуална реалност VRwandlung съвместно с Гьоте-институт Прага. Симулацията е базирана на новелата „Метаморфозата“ от Франц Кафка – любимия автор на Джонсън. Тя позволява на посетителя да влезе в кожата на Грегор Замза, да се пренесе в точна реплика на стаята му и дори да се превърне в хлебарка. 

Интерактивната инсталация metamorphosisVR гостува у нас през декември 2018 г. в рамките на Софийския международен литературен фестивал. Ние също успяхме да я посетим и останахме удивени от преживяването! Още по-очаровани обаче се почувствахме след интервюто ни със самия Мика Джонсън, който изнесе лекция в НДК на тема „Разкази във виртуалната реалност“ и ни сподели повече за идеите си. Опознайте го и вие в един разговор за новите технологи, литературата и вълнуващата среща помежду им.

Започвам с един въпрос в духа на „кокошката или яйцето“. Кое дойде първо – идеята да създадете виртуално изживяване, след което се впуснахте в търсене на литературно произведение, съвместимо с нея, или обратното – винаги сте обичали „Метаморфозата“ и тя Ви е вдъхновила за проекта?

От известно време адаптирам творчеството на Кафка, предимно някои от фрагментите му. В момента работя върху биографичен филм за него, озаглавен „Синът на Кафка“, който е в процес на развитие. Отдавна обаче обмислях как да представя един от любимите ми автори посредством други медии.

Този проект се осъществи, защото един продуцент ме помоли да създам виртуално изживяване. Хрумнаха ми няколко идеи, но най-добрата сред тях беше свързана с „Метаморфозата“. Продуцентът ми каза: „Ако искаме някой да подкрепи този проект, се нуждаем от сюжет, който да се развива в затворено помещение: четири на четири метра“ – такъв беше пространственият лимит на технологията по онова време. Първоначално си помислих, че е прекалено малък, но после осъзнах, че „четири на четири“ значи стая, като например стаята на Грегор Замза.

Проучих дали ще е възможно симулацията да превърне човек в насекомо с шест крака, с антени и мандибула, и получих утвърдителен отговор, макар подобно нещо да не беше правено дотогава. Започнахме да интервюираме екипи, след което вече можехме да отправим предложение към Гьоте-институт в Прага. Те се влюбиха в идеята, така че наехме хора и се заехме с изграждането на инсталацията.

Триизмерен изглед към стаята на Грегор Замза (източник: Fiveprime)

Колко е голям екипът, работил по проекта?

Трийсет души. Оригиналната ми концепция беше да построя модел на стаята на Замза, който е доста голям. Има високи стени, цялото обзавеждане е вътре, леглото е ръчно изработено, а когато се събудиш, до теб има будилник, или по-точно ръчен часовник, вграден в будилник. Причината да настоявам за това е, че държах този свят да носи някаква човещина в себе си – не исках хората да го усещат изцяло като дигитален, а като произведение на изкуството.

Първоначално наехме двама чешки аниматори, а те, на свой ред, си наеха асистент. Ако разгледате Instagram профила на проекта и се върнете назад, ще откриете първите изображения от началните ни стъпки – как използвахме макета и решихме какво точно ще присъства в стаята. След това събрахме програмен екип, който да отговаря за визуалните ефекти, 3D елементите и пресъздаването на модела във виртуалното пространство. Трети екип пък работеше изцяло върху тялото на хлебарката и изчисти всички интерактивни детайли. Междувременно на мен ми се наложи да координирам три групи актьори, съставени от по четирима души всяка.

Звучи като миниекип на филм.

Да, проектът е голям и всички екипи бяха много отдадени. Самото изживяване може да трае само четири минути, но преди да се стигне до него, всеки отделен елемент подлежи на проектиране. Звуковите ефекти например са дело на Илай Стайн, който е удивителен. Композиторът Джонсън Минадео също допринесе много. Визуализацията в „Метаморфозта“ е доста силна, ала все пак се превръщаш в насекомо, така че звуците трябва да предават това усещане. Става дума за два отделни наратива, единият от които протича изцяло посредством звуковия дизайн и музиката. Връчихме втория сценарий на програмистите, които впоследствие го преобразиха в анимирани елементи.

Виртуалното тяло на Грегор Замза (източник: The Slovak Spectator)

Колко дълго време Ви отне да завършите проекта?

Започнахме през юни и приключихме на 1 януари, така че шест месеца. Справихме се доста бързо. Аниматорите можеха да се справят и по-бързо, ако просто бяхме използвали дигитална текстура, вместо физически макет. Според мен обаче нямаше да изглежда особено добре, а и, в интерес на истината, не разполагахме с необходимия бюджет. Той ни стигна за макета на стаята, но после трябваше да изтеглим специалните ефекти и готов сканиран модел на насекомо в ужасен вид. Внезапно се сдобихме с една част, излязла като от видеоигра, която трябваше да застане на фона на този красив виртуален свят. Наложи се да намерим повече пари, за да превърнем Замза в кукла, съставена от различни елементи. Хората, които работиха по нея, използваха класически техники за изработка на марионетки. Тя всъщност е доста малка, но когато я сканирахме, доби различни размери.

Изненадана съм колко много занаятчийско майсторство е вложено в проекта. Работата по него не се изчерпва само с компютърни технологии, както може би изглежда на пръв поглед.

Разполагах със страхотен екип, а двамата аниматори Войтех Кис и Ондрей Славик заслужат специално споменаване. Идеята, режисурата и способността за работа в екип са мои, но те двамата създадоха тази удивителна визуализация, която според мен стана причината за успеха на проекта.

Какви бяха първите реакции? Когато в „Аз чета“ публикувахме статия за проекта, коментарите можеха да се обобщят така: „Невероятно е, но е отвратително!“, предимно заради преобразяването в хлебарка.

Някои хора смятат, че е ужасяващо – една жена направо закрещя. Децата обаче го обожават. Веднага застават пред огледалото и започват да обикалят из стаята. Според мен зависи от човека, но симулацията със сигурност не е замислена да бъде страшна. Разбира се, замислена е да бъд странна, но мисля, че ако прочетете „Метаморфозата“, ще установите следното – историята е полухумористична, но също така мрачна, чудновата, тъжна и абсурдна. Всички тези смесени чувства предизвикват различни реакции у различните хора в зависимост от емоционалната им операционна система.

Мика Джонсън (снимка: Alexandra Baumann)

Затова ли толкова много обичате Кафка?

Да, абсолютно. Смятам, че той е много разнообразен автор по отношение на емоциите, заложени в текстовете му. Те са сюрреалистични, а световете му са като излезли от сънищата – често са напълно ужасяващи и крайно фаталистични. Човек в никакъв случай не би искал да бъде на мястото на героите в нито един от трите му романа, които, между другото, са недовършени и няма как да бъдат завършени – факт, който намирам за интересен, понеже сънищата също нямат категоричен финал. Разказите му обаче са като отделни вселени. Двата ми любими са „В наказателната колония“ и „Селски лекар“, които са много зловещи и трагични. Толкова са страховити, че по някакъв особен начин леко те разсмиват. Много хора ми казват, че мразят Кафка, но аз обичам мрачните елементи в творчеството му.

Истина ли е, че самият Кафка е измислил виртуалната реалност?

Не, макар че не е и мит. Кафка много обича да посещава стереоскопичния театър Kaiserpanorama заради особеното усещане за статичен, но същевременно обемен свят. Поради тази причина заобичва и киното, което е новост за него. В резултат на това той пише: „Няма ли да е интересно да съчетаем движещите се картини с диорама?“. Бил е прав и всички са искали да го направят, но преди 80-те и 90-те години на XX век не е било технологично възможно. В този ред на мисли, не смятам, че Кафка е измислил виртуалната реалност, но е разбрал концепцията за нея и е писал по въпроса. Същото важи и за телефонния секретар.

Несъмнено е имал много живо въображение.

Да, което е било страхотно за Кафка и доста трудно за всички останали около него, особено годениците му.

Някои хора са склонни да възприемат литературата като доста консервативна медия и не смятат, че тя се съчетава особено добре с новите технологии. Вие обаче опровергавате това схващане. 

Да, а и историята е на моя страна. Творбите на Кафка са адаптирани за операта, театъра, киното, телевизията, като видеоигри, а сега и под формата на виртуална реалност. Някои от тях са били анимирани в класически чешки стил, с модели, други  с рисувана на ръка анимация. Смятам, че същото важи за всеки литературен или митичен текст. Възникне ли нова технология, той се адаптира към нея и това е напълно нормално. Хората обаче сякаш се плашат от този факт. През ранните години на XX век първите кинодейци искат да филмират сцената с разпъването на Исус и обществеността побеснява. Тази сцена обаче е била пресъздаване много пъти в пиеси и публиката не е имала нищо против, защото е ставало дума за театър, а не за кино.

Според мен литературата е основополагаща за въображението. Не можеш да намериш друг по-богат източник на материал. Разбира се, съществуват и други форми на изкуство, но те са пространствени медии. Опре ли до медии на историите, литературата няма равен. Сам по себе си човешкият ум е едно виртуално пространство. Докато четеш, ти си представяш света на Замза, дома му, преживяното от него. Литературата се съчетава с чистото въображение и тази комбинация се нагажда чудесно към дигиталните технологии.

Средата, в което протича VRwandlung (снимка: Goethe-Institut)

Имате ли интерес да превърнете и друга литературна творба във виртуална симулация?

Да, в момента работя съвместно с продуцента и архитект Себастиан Соку в Берлин, с когото ще разкажем историята на Минотавъра. Целта ни е да построим гигантски стъклен лабиринт, в който всеки коридор да бъде нов свят. Преди да пристъпиш в него, ще си сваляш обувките и ще си слагаш безжични слушалки и специални ръкавици. Първата част може да представлява подземно помещение с водопади в далечината – ще вървиш по вода и пясък, а зад ъгъла ще те очаква нещо като катедрала в древномесопотамски стил, от която ще се носи уханието на подправки. Бихме могли дори да ги горим в ъглите, за да пресъздадем аромата. Ще долавяш различни текстури под стъпалата си – керемиди, дървени дъски, килими… Концепцията е да усещаш всяко следващо пространството, в което попадаш, по индивидуален начин. А може и Минотавъра да бъде там и да стане страшно… или ти самият да бъдеш Минотавъра, а защо не и двете?

Със Себастиан изследваме различните, вълнуващи начини, по които новите технологии ни позволяват да разкажем историята на Минотавъра. Сама по себе си всяка технология ни дава нови средства, чрез които да разказваме истории. Конкретно виртуалната реалност е особено добра в това да комбинира различни пространства и най-вече да те превръща в главния герой. Получаваш възможността сам да се разходиш из лабиринта и да откриеш Минотавъра, което е коренно различно преживяване в сравнение с това просто да гледаш на двуизмерен екран как някой друг го прави вместо теб, или пък да четеш за случилото се в античната литература.

Звучи невероятно. Колко дълго ще отнеме според Вас осъществяването на този проект, чиито мащаби са доста по-различни от тези на VRwandlung?

Намерили сме потенциален спонсор, чието име все още не мога да издам, само за първия коридор, който ще бъде инсталиран в рамките на един филмов фестивал. Може да го построим на сегменти на различни места, които впоследствие да комбинираме, докато се сдобием с бюджета за създаването на целия стъклен лабиринт. Ще бъде интересен за гледане, защото сме го предвидили като мултиплейърно преживяване. Можеш да застанеш отгоре и да наблюдаваш как множество различни хора се лутат из него и се срещат в този нов и непознат свят. Съществуват толкова много вълнуващи възможности.

Мика Джонсън (снимка: Alex Delaney-Gesing, The Collegian)

Ще завърша с един футуристичен въпрос. Смятате ли, че един ден виртуалната реалност ще се превърне в огромна част от живота ни, например в паралелна реалност, която можем да обитаваме успоредно с физическия свят? И ако станем свидетели на това явление, то негативно ли ще бъде, или положително?

Да, определено вярвам, че ще се случи. Мисля, че ще бъде като със смартфоните. Те ми помагат да общувам със семейството ми в Америка, казват ми какво ще е времето, позволяват ми да съм в течение на световните събития, да уча различни езици, да слушам любимата си музика, но същевременно постоянно ме разсейват. Осъзнавам, че губя страшно много време в гледане на неща, които не са интересни, като Facebook, Instagram и т.н. Когато батерията им е на привършване или пък нямам повод да ги използвам, защото съм на туризъм в планината, дори не ги докосвам. Следователно чувствата ми към смартфоните са противоречиви. Мисля, че и бъдещето ще е такова – противоречиво. Ще трябва да открием начини да се връщаме към реалността, но според мен много хора просто няма да го правят.

Препоръчвам едно страхотно видео на Кеичи Мацуда, озаглавено „Хиперреалност“. То представлява шестминутен антиутопичен футуристичен филм, който стана вирусен и показва смесена реалност, в която всеки обикаля с ореол от различните си профили. Бъдете сигурни, че скоро всички ще имаме очила, контактни лещи или дори вградена в тялото ни технология, която ще ни позволява да обитаваме какви ли не различни реалности. Представете си само в какво ще се превърне рекламната индустрия. Менюто на всеки ресторант, който подминаваме, ще изниква директно пред лицето ни и ще се налага постоянно да го изключваме. Всяка стока, която купуваме в супермаркета, ще е придружена от попъп проекция във въздуха. Представете си обаче и една футуристична библиотека – как се озоваваме в античната секция и Омировата „Одисея“ прожектира древногръцки воини в броня, с които можем да разговаряме и дори да докоснем.

Светът ще бъде едновременно удивителен и ужасяващ, подобно на този, в който живеем в момента. Виртуалната реалност ще бъде толкова изкущаваща, че мнозина няма да могат да ѝ устоят и постоянно ще витаят в нея. Съответно обаче и вдъхновението ще е в изобилие.

Допада ми, че имате и положителен поглед над тази визия за бъдещето. Повечето хора сякаш я възприемат като нещо изцяло негативно и унищожително.

Просто трябва да изберем как да я използваме. Всички ще се превърнем в куратори на информацията, до която желаем достъп, иначе някои хора просто ще станат като семейство Кардашиян. Сигурен съм, че и самите Кардашиян ще носят контактни лещи за виртуална реалност, по цял ден ще лежат в стаите си, ще хапват и ще водят банални разговори с известните си приятели. С други думи, съществува една попкултура, която е далеч от разговорите, които би трябвало да водим относно мястото ни в този свят и реалните му проблеми – разговори, които няма как да се случат, ако просто се държим като попзвезди. А бъдещето определено ще ни позволи да се превъплъщаваме в други хора.

Може и да греша. Може пък семейство Кардашиян да са трансформиращата сила, която ще промени модерната ни култура. В момента обаче в моя Instagram се показват именно те, въпреки че никога не съм се интересувал от тях, камо ли да съм ги следял. Защо вместо това алгоритъмът не ми показва сторита на „Нешънъл Джиографик“, които реално са ми любопитни? Така ще бъде и в бъдеще. Ще трябва да търпим постоянното присъствие на най-популярните личности и да си изработим филтри срещу тях.

Най-добре ще бъде да влагаме парите си в творците, които наистина създават или са създали нещо стойностно за културата ни, като например великите български писатели от миналото, митовете на страната ви и т.н. Трябва да открием начини да пренесем тези истории в съвремието по начин, който би развълнувал младото поколение. Не можем да позволим на корпоративните попкултурни елементи да завладеят живота ни, защото тогава няма да приемаме насериозно историята, философията и всички други извори, които съдържат в себе си някаква дълбочина и ни провокират да мислим. За мен това е крайната цел.

Още един интригуващ поглед към проекта VRwandlung ще откриете в това видео:

Снимка на публикацията: Софийски международен литературен фестивал