fb
Ревюта

Корея преди Вълната в „Моето корейско лято, или как заобичах кимчи“

4 мин.

Когато кацнеш в Южна Корея на гишето за паспортен контрол, ти издават едно мъничко листче, на което пише името и номера на паспорта ти, както и две дати – на влизане в страната и точно три месеца по-късно. До тогава е валидна туристическата виза. Докато държах това листче в ръцете си преди няколко години, се питах какво ли би било да можех да остана за цялото това време. Е, аз може все още не знам, но ми беше изключително интересно да разбера отговора на Дженифър Баркли в книгата ѝ „Моето корейско лято, или как заобичах кимчи“ (изд. „Ера“, преводач: Надя Златкова).

Почитатели на корейската култура днес далеч не липсват. Дали ще са младежи, слушащи хипнотизирани последните к-поп парчета; дами (и господа), въздишащи по поредния сериал; или новоизлюпени почитатели на корейското кино, вдъхновени от филма „Паразит“ – Корея е по-популярна от всякога. През 2000-та година обаче това тепърва предстои и е много слабо вероятен развой на събитията. Тогава светът знае повече за агресивния Север, отколкото за тихия Юг, а Корейската вълна е миниатюрно вълнение в далечината.

Именно по това време приятелят на Дженифър Баркли е нает като барабанист в Сеул, а тя напуска работата си и заминава с него. Първоначалното ѝ вълнение от стъпването в толкова далечна и непозната страна, уви, бързо избледнява, тъй като Сеул ѝ се струва недружелюбен и бездушен. На нея обаче не ѝ е за пръв път да се сблъсква с трудна за харесване страна и си има стратегия. Впуска се в търсене на „сърцето“ на Корея – което се крие не в големия забързан град, а в малките кътчета в провинцията, съдържащи есенцията на местния дух.

Дженифър Баркли (снимка: Facebook)

С раницата и палатката под ръка, Дженифър тръгва на соло пътешествия из Корея, докато приятелят ѝ е зает с работата си.

„Крака, които обичат да скитат, и скитащи мисли, вървят добре заедно.“


„Моето корейско лято, или как заобичах кимчи“ е пътепис, роден от спомените ѝ и записките, които си води в компютърната стая „Клик“ в Сеул. Аз самата съм дългогодишен почитател на корейската култура, била съм в страната и също съм чела немалко за нея. Затова наивно тръгнах с мисълта, че тази книга надали има какво ново да ми каже. Е, бях опровергана още на втора глава – моите откъслечни знания, придобити предимно от разстояние, не могат да се мерят с тези на някой, живял там. За изключително ценно намирам и това, че в началото на всяка глава авторката е поместила кратка историческа информация, която дава контекст за мястото, към което се е запътила.

Двореца "Кьонбок" в Сеул (Снимка: Chan Young Lee/Unsplash)
Двореца „Кьонбок“ в Сеул (Снимка: Chan Young Lee/Unsplash)

Пътуването в непозната страна през 2000-та година е много по-голямо предизвикателство, отколкото днес. Докато се опитва да разбере кой точно автобус трябва да си хване, търси къде да пренощува или се чуди какво е нещото в чинията ѝ, тя научава много повече за бита и душата на корейците, отколкото един съвременен човек с телефон в ръка би могъл. Очаквах да чета за поп култура, мода и високи технологии, но ми беше още по-интересно да науча за древни гробници, будистки храмове и домовете на случайни хора. Там Дженифър постига целта си и намира „сърцето“ на Корея. В симбиозата между добротата на хората и гордостта от културата им се ражда едно невероятно тяхно качество – те са решени да направят каквото е по силите им тя да си замине с щастливи спомени.

Начинът, по който авторката споделя за преживяванията си, създава усещането, че слушаш разказ на приятел. А ако сте като мен – и можете да слушате приятелите си дълго в захлас и да се радвате на ентусиазма им, то този стил на писане ще ви допадне.

На последните страници от книгата ме застигна мисълта дали тази Корея, която Дженифър е заварила, все още е там. Както самата тя казва в пролога:

„Толкова много неща в Република Корея са се променили през последните 20 години оттогава, че ако опитам да осъвременя текста, ще трябва да пиша съвсем нова книга.“

Несъмнено харесвам съвременната Южна Корея, но ми се иска и тази да се е запазила някъде там. Дано успея да използвам следващата си туристическа виза, за да я посетя.

Прочети откъс от книгата тук.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.


[ + ]