Литературна теория, лавини и мразовити стълкновения на плажа – представяме ви седемте достойни претендента за най-покъртителна секс сцена на 2017 г. според Literary Review.
The Seventh Function of Language от Лорън Бине
Той поставя ръка на рамото на Бианка и смъква дълбоко изрязаното й горнище. Осенен от внезапно вдъхновение, прошепва в ухото й, сякаш на себе си:
– Желая пейзажа, обгърнал тази жена, пейзаж, който не познавам, но мога да почувствам. Докато не разкрия тайните на този пейзаж, няма да намеря щастието.
Бианка потръпва от удоволствие. Саймън й шепне с авторитет, който никога преди не е чувствал, че притежава:
– Нека съставим композиция.
The Destroyers от Кристофър Болън
На каменната веранда, насред горещия планински въздух, се впуснахме в борба с дрехите ни, които в мрака станаха толкова сложни и заплетени, колкото и планинското ни оборудване. Черната й риза се уви около врата й, моята беше разкопчана, шортите и бельото ни се свлякоха до коленете ни – сякаш се движехме както със скоростта, така и с прецизоността на лавина.
Mother of Darkness от Венеция Уелби
От първите проблясъци на зората се процежда светлина. Разполовява се на елементи във всеки оттенък, който светът крие, докато се пречупва през призмата на убежището им. Очите на Тера се разширяват и я отрязяват като кристални сфери на времето и пространството. Тя стене в цветове, докато съблича бялата рокля далече и отвъд ангелската си плът, сияеща във влажното, мъхесто ложе.
As a God Might Be от Нийл Грифитс
Свела поглед надолу, тя разкопча колана му:
– Възрастни хора сме.
Умът му не беше изцяло съсредоточен върху случващото се, защото си мислеше за Киркегор и Сократ. Ако посредством страстта, посредством любовта и нейната консумация в цялата им естетика, не добиеш велика мъдрост, значи не правиш нещо както трябва.
– Целуни ме отново.
The Future Won’t Be Long от Джаред Кобек
Спомените от предишните срещи се замъглиха, отдалечиха, изличиха в мига, в който с Джон дьо Лий пристъпихме към същината.
С Джон беше комуникация, диалог между две тела, електрически импулси, предавани по жици от плът и кост. Думи, които не могат да бъдат изречени, думи, които могат единствено да бъдат чути. Кожа се превръщаше в кожа и отново ставаше кожа.
Правихме любов и секс и любов. Но те умолявам, читателю. Не ме бъркай с някоя друга. Не съм твоята Полиана, не съм сладката ти принцеса. Чукахме се, чукахме се, чукахме се, чукахме се, чукахме се, чукахме се.
War Cry от Уилбър Смит и Дейвид Чърчил
– Сега ще те имам – каза Леон. Отведе я обратно на плажа, където пясъкът беше сух. Тогава свали палтото си, постла го на земята и я положи върху него.
– Исусе! – промърмори той, докато се наместваше отгоре й. – Дяволски студено е. Ще ми измръзне патката.
Разнесе се ниският й мъркащ смях.
– Глупав мъж. Защо не я прибереш някъде на горещо?
Here Comes Trouble от Саймън Роу
Облеченото тяло винаги е човешко или поне наподобяващо човек, а голото тяло винаги е животинско или наподобяващо животно. Само между четири стени дивата природа на тялото се разкрива в своята цялост, както когато птица е уловена вътре в къща. Тогава индивидът е тласнат към мислене, което не е напълно човешко. Индивидът се приближава към животинското.
