fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

10, които...Специални

12 разкошни френски книги, с които да отбележите Деня на франкофонията

10 Mins read

Франция е дала на света неща като изящните макарони и гилотината, изисканите вина и ароматни сирена. Най-важната ѝ експортна стока обаче е френският език. Денят на фракофонията се отбелязва на 20 март по цял свят – от Аляска до Папуа Нова Гвинея, и е празник на езика и културата на страната, както и на ценностите мир, демокрация, права на човека, толерантност, солидарност, езиково и културно разнообразие. Ето защо екипът на „Аз чета“ подбра 12 разкошни френски книги (да, знаем, че Амели Нотомб е белгийка, но пише на френски, така че влиза в списъка), с които да отбележите този ден. 

 

Ася Ангелова препоръчва:

„Сияние на жена“ (изд. „Леге Артис“) е първата ми прочетена книга на Ромен Гари. Изглежда, уцелих точния момент, в който да я подхвана, защото ме покоси. Въпреки наглед простия си сюжет, думите се нижеха една след друга, разказвайки за любов, отношения и безброй истини, които всички знаем, но никога не са били събирани на едно място толкова кратко и ясно. Богатият език, който носи изключителния заряд на романа, чувствата, които удрят вътре в сърцето и в разума, затаяването на дъха, докато четях – това са сред малкото причини „Сияние на жена“ да е едно от откритията ми през читателската 2018 г. А има и друго – попаднеш ли на книга, от която няма какво да премахнеш, нито дума, нито изречение, значи си намерил творба, която ще остави трайни спомени в съзнанието ти. Колко книги могат да се похвалят с това качество?

 

 

Вероника Вълева препоръчва:

„Седмата функция на езика“ (изд. „Парадокс“) от Лоран Бине не може да бъде поставен в жанрова рамка. Това не е съвсем исторически роман, макар мнозина от героите да са реално съществуващи личности. Не е и философски роман, въпреки дългите отклонения в парадигми и дефиниции. Не е и точно трилър, но фабулата се основава на мистериозно убийство. В центъра е цяло съзвездие от знакови имена на френската интелигенция, обединени от търсенето на мистериозната седма функция на езика. Стилът на Бине е истинско удоволствие за четене, с тънка сатира и пълни с препратки описания, без да позволява на действието да се забави. Ако ви е омръзнало от типичните американски трилъри или криминални романи, в които просто се търси убиецът, „Седмата функция на езика“ внася освежаващо разнообразие с ерудираните си философи. Оказва се, че и на тях нищо човешко не им е чуждо.

 

„Добър ден, тъга“ (изд. „Фама“) от Франсоаз Саган е едно от онези заглавия, за които е трудно да повярваш, че са дебют. Скандалният за времето си роман за тийнейджърката Сесил, която прекарва лятото на Лазурния бряг с баща си и неговата нова любовница, донася на пистелката заслужена литературна слава, когато тя самата е на осемнайсет. Може би именно защото е толкова близка по възраст до героинята си Саган успява деликатно и откровено да пресъздаде нюансите на емоциите, през които преминава Сесил. Елегантно написаната история е съвсем реалистично отражение на онзи период от живота, в който е трудно да оценим трезво събитията и сме склонни да пренебрегнем важните неща, докато преувеличаваме и най-незначителните дреболии.

 

 

Габриела Кожухарова препоръчва:

Delikatnost, Foenkinos„Деликатност“ (изд. „Colibri“) от Давид Фоенкинос е един от любимите ми романи – не френскоезични, а изобщо. Все още си спомням неделния следобед, през който го открих, и нямам търпение в бъдеще отново да си отделя някой ден специално за препрочитането му. Честно казано, вече съм го препоръчвала толкова много пъти в какви ли не статии и списъци, така че ме извинете, ако повтарям по папагалски хвалебствията си. „Деликатност“ е любовна история, разказана по възможно най-чаровния и светъл начин – с много чувство за хумор и искрена обич от страна на автора към добросърдечните му герои, събрани от злощастни обстоятелства. Фоенкинос умее да пише книги, изтъкани от остроумни, изискано поднесени прозрения, така че ако в четивата си търсите не само увлекателен сюжет, но също така запомнящ се стил и красив език, това е вашият писател.

 

„Жената с червеното тефтерче“ (изд. „Факел експрес“) от Антоан Лорен категорично е роман, посветен на хората, които вярват в съдбата. Дори да не е изрично посочено някъде, аз съм убедена, че е така. Няма начин история, изпълнена с толкова много симпатични съвпадения и хитроумно навързани обстоятелства, да не е въплъщение на мантри като „Всяко зло за добро“ и „Всичко се случва с причина“. Да, в определени ситуации тези клишета може да ни изкарат извън кожата ни, но всъщност зад тях стои топлата утеха, че рано или късно животът ще се нареди. „Жената с червеното тефтерче“ е романтичната представа за това, с което съдбата би могла да ни компенсира за преживените страдания. Сигурно звучи драматично, но всъщност книгата е написана с невероятна лекота – елегантно, духовито и просто незабравимо.

 

 

Диляна Денева препоръчва:

„Одет Тулмонд и други истории“ (изд. „Lege Artis“) от Ерик-Еманюел Шмит е не само едно от любимите ми произведения на автора, но и един от любимите ми сборници с разкази изобщо. Книгата съдържа осем необикновени истории за осем съвсем обикновени жени. Те са образите, които можем да срещнем в града, възможно е да са сред приятелките ни и да си мислим, че ги познаваме добре. Докато един ден не ни изненадат с непредсказуемостта си. Стилът на Шмит е лек и ефирен. Имаш усещането, че четеш висока литература, която обаче не се натрапва с помпозност, а пленява с естественото леене на думите. Може би, когато си гениален, няма нужда да полагаш усилие да го демонстрираш. Невъзможно е талантът на Шмит да остане незабелязан. Препоръчвала съм го многократно, правя го още веднъж сега – на всички почитатели на литературата, която те оставя с куп мисли след прочит.

 

Милена Ташева препоръчва:

„Хигиена на убиеца“ (изд. „Colibri“) е любимият ми роман на Амели Нотомб. Мисля, че съм прочела поне петнайсетина нейни книги (възможно е да са повече) и отношенията ни бележат върхове и спадове, но тази малка история е всичко, което обожавам в писането на Амели – сюрреалистичен сюжет и великолепно познаване на най-тъмните кътчета на човешката психология, поднесени с шармантно и мрачно чувство за хумор.

 

 

 

 

 

 

Жан-Пол Дидиелоран е един от писателите, които препоръчвам изключително често. Не знам защо, но френските автори пишат с отрезвителна доза жизнерадостен цинизъм и това е едно от нещата, които най-силно ме привличат към романите им. „Четецът от влака в 6:27“ (изд. „Ера“) е основана на едно от големите противоречия в живота – страстен читател, който работи в топилня за хартия и ежедневно унищожава тонове книги – от пошли булевардни романи до миналогодишни носители на „Гонкур“. Страхотна история за човек, който ще срещне съдбата си там, където най-малко очаква: в обществената тоалетна.

 

 

 

Петрана Петрова препоръчва:

„Звезди и бури“ (изд. „Вакон“) на Гастон Ребюфа най-сетне има своето ново издание. Книгата е класика в жанра на планинската литература и се предаваше апокрифно от планинар на планинар. Докосването до стила, описанията и преживяванията на Ребюфа е докосване до непреходното, добротата и осъзнаването на човека в екстремните условия на планинските върхове. В „Звезди и бури“ известният френски катерач и планински водач описва своите изкачвания на шест емблематични северни стени. Прави го в особено труден период – непосредствено след Втората световна война, от което се поражда още едно възхищение: лекотата на общуване и създаване на връзки с италианци и германци. Водещото в разказа на Ребюфа е човешката личност, нейните способности и стремежи. Лекотата на поетичния му стил е завладяваща и читателят се увлича. Мъдростта му, особено като планински водач, е полезна и вдъхновяваща.

 

„Изумление и трепет“ (изд. „Colibri“) от Амели Нотомб е първата ми среща с белгийската писателка, родена в Япония. Нощта, в която се запознахме, е повече от незабравима. Лежах в детската си стая на село, в коридора тялото на дядо ми чакаше сутринта да си замине, а моето въображение неспокойно кокореше очи. Единствено книга можеше да ми помогне да оцелея до сутринта и протегнах ръка към „Изумление и трепет“. Не знаех какво да очаквам, бях слушала и чела много за Нотомб. И тя ме подхвана. Пестелив и точен стил на разказване, откровеност до самоирония и отваряне на вратата на надеждата, че може да сменяме мечтите си, ако ни боли от тях. Романът е за периода ѝ в Япония и реализираната ѝ представа за работата в голяма японска компания. Скалпелът на перото на Нотомб извежда на показ недъзите на японското общество не само по отношение на йерархичната му структура, но и в междуличностен план. Увреждащо и учудващо комплексирано – какво продължаваме да му харесваме? Препоръчвам да се срещнете с „Изумление и трепет“ и с всяка друга книга на Амели Нотомб, за да преосмислите представите и стереотипите си за уж познати неща. А моите срещи с нея продължават все по-настоятелно.

 

Преслава Колева препоръчва:

shapkata-na-miteran

Важните събития в живота ни винаги са резултат от навързването на незначителни дреболии. С това свое кредо Антоан Лорен бързо се превърна в любимия ми съвременен френски писател. Стилът му е изтънчен, елегантен и красив. Спечели ме с „Жената с червеното тефтерче“ (изд. „Факел експрес“) и безвъзвратно ме омая с „Шапката на Митеран“ (изд. „Факел експрес“), в която се оказва, че прословутото бомбе на френския президент носи неочакван късмет на своите собственици. Докато шапката сменя своите притежатели, тя променя по изненадващ и положителен начин животите им, като им вдъхва кураж, смелост и решителност. Междувременно читателят е напълно потопен във френската култура. Който и от романите на Лорен да изберете, няма да останете разочаровани.

 

 

Lyuboven eliksir - E. E. Shmit„Любовен еликсир“ (изд. „Lege Artis“) на Ерик-Еманюел Шмит е една история с неочакван край. Шмит е вплел по брилянтен начин в сюжета елементи от класическите произведения като операта „Любовен еликсир“, легендата за „Тристан и Изолда“ и романа „Опасни връзки“ на Шарл дьо Лакло. Повествованието се развива под формата на размяна на писма между бившите любовници Адам и Луиз. Докато двамата обменят своите мисли за любовта, връзките и изневярата, сюжетът достига неочаквана и изненадва кулминация в самия си край. На малкото страници Ерик-Еманюел Шмит е успял да вплете доста философски наблюдения за чувствата и избора, защо и в какво се влюбваме, както и докъде сме готови да стигнем в желанието си да бъдем с любимия човек.

 

 

Можете да поръчате всяка от тези книги с безплатна доставка от Ozone.bg, като използвате код azcheta за 10% отстъпка!