fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

БиблиотекаОткъси

Наполовина безкофеиново лате с обезмаслено мляко за Емили Чарлтън! Из „Когато животът те хване натясно“ от Лорън Уайзбъргър [откъс]

8 Mins read

„Когато животът те хване натясно“ (изд. „Intense“) – най-новата книга на Лорън Уайзбъргър, среща читателите с героите от култовия ѝ дебют „Дяволът носи Прада“. Емили Чарлтън и нейните приятелки са вече поулегнали, някои от тях с деца, преместили са се в предградията и са оставили бляскавия външен вид да отстъпи пред семейните ценности. Но стига ли им това, за да бъдат щастливи? Трансформация като тази не минава безметежно и незабележимо. Случва се драматично, с цената на болезнени осъзнавания и вътрешни конфликти. Героините се сблъскват с изневери, трудности в работата, предателства от неочаквани места и още куп проблеми. Те обаче нямат шанс, когато три приятелки обединят силите си и се борят рамо до рамо, както за собственото си оцеляване, така и за щастието на другата.

Предлагаме ви откъс от романа.

…– Емили! Наполовина безкофеиново лате с обезмаслено мляко за Емили! – Баристата в „Старбъкс“ имаше пиърсинг, минаващ през хрущяла на лявото ухо, и редица малки сребърни пластинки по цялата дължина на дясното. На Емили ѝ идваше да я прегърне за това, че просто съществуваше в Гринуич без късо подстригана руса коса или зимни ботуши „Джун ъв Арктик“, модел на „Сорел”.

– Благодаря – каза Емили, като грабна чашата и моментално се отправи обратно към мястото си в ъгъла, преди някоя от жените, дебнещи да зърнат празна маса, да ѝ го отмъкне под носа.

Отпи от кафето си и с усилие откъсна поглед от снимка на Оливия и Рицо, обядващи в малка закусвалня в Ист Вилидж, която разглеждаше, вместо да „прелиства“ на телефона си списък с дизайнери, които да препоръча в последната минута на Ким Кели. Ким Кели, актрисата, прочула се с леко непристойни роли (да се чете: готовност да си свали дрехите по всяко време), преживяваше криза по отношение на роклята си. Ким беше първата клиентка на Емили след Рънуей и до този момент си оставаше и най-лудата. До връчването на Наградите на Гилдията на филмовите актьори оставаха по-малко от две седмици и според Ким роклята на „Проенца Шулер“, която Емили беше поръчала за нея, беше „пълен шибан кошмар“. Близо десетте години, откакто я обличаше, я бяха научили да очаква такова поведение през поне петдесет процента от времето, – но беше бясна от тоталния обрат. На първата проба няколко седмици по-рано Ким се беше влюбила в роклята и се бе завъртяла пред трикрилото огледало, като се кикотеше тихичко. Обувките бяха „Шанел“, бижутата – „Хари Уинстън“ и единственото, което оставаше да се осигури, беше съвършената обшита с мъниста чантичка – не особено трудна задача. Телефонът на Емили избръмча с поредния истеричен есемес от Ким.

Ще погледнеш ли това? Пълен шибан кошмар.

Емили примижа към снимката върху екранчето на айфона, на която Ким изглеждаше в роклята точно по същия начин, както и преди две седмици: великолепно. Кошмар ли? Какво, по дяволите? Изглеждаш като принцеса на „Дисни“, само че по-секси

Приличам на хипопотам. Знаеш го, аз го знам, а скоро всеки, който гледа „Е”, ще го узнае.

Престани! Говорим за „Проенца“. Те не правят дрехи, в които човек изглежда като хипопотам.

Е, в такъв случай този път се издъниха, защото съм огромна. Не мога да нося това. Няма.

Добре, чувам те, написа Емили, макар че явно каза това на глас, защото една от жените, които седяха до нея, се обърна и попита:

– Моля?

Емили вдигна поглед:

– Какво? О, съжалявам, не вас. Не ви чувам.

Жената се обърна обратно към приятелката си, само че сега Емили не можеше да не се заслуша. Хвърляше потайни коси погледи към тях, докато двете жени извадиха телефоните си и отвориха приложенията с календарите си.

– И така, да, ще е страхотно да ги съберем. Не мога да повярвам, че трябваше да станат чак първокласници, за да ги съберем в един клас! За Елоди е удобно в сряда. Става ли?

– Не, в сряда не е особено удобно. Индия има фехтовка. Какво ще кажеш за понеделниците?

– Ммм, с понеделниците е трудна работа. Трябва да оставя двете по-големи на плуване, да се върна до училището да прибера Елоди от урока по цигулка, а после да закарам и тримата на онзи курс по готвене на здравословна храна, който посещават заедно. Какво ще кажеш за другата седмица?

Жената поклати глава:

– Другата седмица сме в Диър Вали. Знам, знам, не бива да ги измъквам от училище веднага след коледната ваканция, но Сайлъс настоява. Възразих нещо в стила: „Но, скъпи, отиваме във Вейл за Седмицата на президентите. Не може ли да отидем на някое топло място?“.

Приятелката ѝ кимна:

– Знам за какво говориш. Патрик е абсолютно същият. Трябваше да се боря със зъби и нокти за Търкс през февруари. Единственото място, където искаше да отиде, беше Тахо. Заявих му нещо от рода: „Стига с това Тахо! Вече не си на осемнайсет. Не може да мислим само за твоето настаняване. Децата имат нужда да плуват навън в някакъв момент през тази зима“.

Мелодичният звън, оповестяващ пристигането на нов имейл, беше единственото, което рязко върна Емили в действителността. Отвори имейла от Ким Кели и зачете:

Камила,

Опитах отново, точно както каза, и вече НЕ МОГА да работя с нея. Обичам Емили, знаеш това. Тя направи страхотни неща за мен през последното десетилетие, но е изгубила усет. Не знам как някой, който има очи, може да мисли, че изглеждам добре в онази абсолютно, шибано кошмарна рокля. А сега тя казва, че трябва да си намеря нещо готово, защото няма достатъчно време?????? Конфекция на Наградите на Гилдията на филмовите актьори – ти майтап ли си правиш с мен, мамка му? Напоследък чувам страхотни неща за Оливия Бел. Можеш ли да влезеш във връзка с нея и да провериш какви са ѝ ангажиментите за следващите 24 часа? И моля те, пиши на Емили и се отърви деликатно от нея. Харесвам я, наистина я харесвам, но е време да продължа нататък. Уволни я тактично, моля те. Целувки: КК.

Без дори да го осъзнава, Емили започна да примигва към екрана, а после – да разтрива очи. Камила беше мениджърът на Ким Кели и беше просто очевадно какво се бе случило току-що. Отне ѝ само частица от секундата да реши дали е редно да изчака имейла на Камила, или да пише направо на Ким.

Ким,

Макар да е очевидно, че нямаше смелостта да ме уволниш лично, по една случайност не страдам от същите скрупули. Така че с радост ще ти кажа право в лицето, че проблемът не е в роклята или дизайнера, или в мен. А в теб. А именно: жестокото ти хранително разстройство, което ти позволява да мислиш, че при тегло от по-малко от 48 килограма и размер 32 приличаш на хипопотам. Надявам се да потърсиш помощ, преди да е твърде късно. Сигурна съм, че с Оливия Бел „ще си паснете“ идеално.

Искрено твоя,

Емили Чарлтън

Гневно натисна „изпрати“, без да го препрочете. Прав ти път, помисли си. Но после дойде изпускането на парата. Ужасът. Още една клиентка, изгубена по вина на Оливия Бел. Още едно унизително и високомерно уволнение. Още една стъпка, приближаваща я до това, да се наложи да закрие окончателно бизнеса си…

Лорън Уайзбъргър (снимка: Laurenweisberger.com)

Лорън Уайзбъргър е родена през 1977 г. в Скрантън, Пенсилвания. Завършила е университета „Корнел“. През 2001 г. започва работа като лична асистентка на главната редакторка на списание „Вог“ Ана Уинтур в Манхатън. Напуска само след 10 месеца. Впоследствие посещава вечерни курсове по творческо писане. Първият ѝ ръкопис е посветен на времето, прекарано във „Вог“, и е издаден през 2003 г. със заглавието „Дяволът носи „Прада“. През 2006 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Мерил Стрийп. Авторка е на още три романа – „Нюйоркски светски хроники“ (2005), „Да преследваш пръстен с диамант“ (2008), „Да имаш съпруг знаменитост“ (2011), „Да играеш без правила“ (2016) и „Когато животът те хване натясно“ (2018), издадени на български от „Intense“. Живее със съпруга си и двете си деца в Ню Йорк.

Ревю за книгата „Когато животът те хване натясно“ можете да прочетете тук.

Снимка на публикацията: Books & Books