fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Наръчник на оптимиста“ – биполярната страна на живота

4 мин.
Silver Linings Playbook/ Naracnik na optimista Matyu Kuik

Silver Linings Playbook/ Naracnik na optimista Matyu Kuik„Silver Linings Playbook“ е един от най-хубавите филми, които съм гледала в последно време. Знаех, че е вдъхновен от книга, но не се надявах да я видя скоро или изобщо преведена на български. Издателство „Емас“ обаче ме изненадаха приятно с издаването на „Наръчник на оптимиста“.

Малко ме беше страх дали Матю Куик ще оправдае вече изградените ми от екранизацията високи очаквания. Добрата новина е, че книгата и филмът са достатъчно различни и можете спокойно да им се насладите като отделни творби, еднакво интересни и еднакво добри, всяка със своите собствени особености и настроения.

Стига толкова по темата „Кино и книги“ обаче, нека се съсредоточим върху хартиения „Наръчник на оптимиста“.

Романът е разказан през очите на Пат – тридесет и четири годишен мъж с биполярно разстройство, който току що е изписан от психиатричната клиника в Балтимор, или „лошото място“, както той невинно я нарича. Макар и свободен, Пат няма дом, в който да се прибере, уволнили са го от работа, а съпругата му Ники го е напуснала и му е издала ограничителна заповед. Пат обаче не пада духом, тъй като изцяло е преосмислил житейската си философия – тя вече е подчинена на изгряващите слънчеви лъчи и на вярата, че животът е филм, който само чака своя хепиенд. Хепиенд, който ще го събере отново с боготворената Ники.

Пат отсяда у родителите си и започва наново живота си. Тренира упорито, ходи редовно на терапия, изчита всички любими книги на Ники и се опитва да контролира емоционалните си изблици. Биполярното му разстройство обаче постоянно го подвежда в преценката му, потиска ключови спомени от живота му преди „лошото място“ и го завлича в утежняващи новопридобитата му оптимистична нагласа състояния. Околните, които го Naracnik na optimista - Matyu Kuik/Silver Lining's Playbook Matthew Quickвъзприемат или като психопат, или като бомба със закъснител, също не помагат особено на лечението му. Младата вдовица Тифани е единственият човек, който се радва на компанията му, но пък тя е странна, избухлива и също толкова неуравновесена, тъй като се опитва да поеме юздите на собственото си душевно разстройство – депресията.

„Наръчник на оптимиста“ е увлекателна и се чете доста бързо, но за сметка на това носи значителен емоционален багаж. Пат разказва от първо лице и биполярното му разстройство се отразява сериозно върху гледната му точка – много фикс идеи, повторения, детинска наивност и отричане на реалността. Докато във филма се набляга и на комичния елемент, то в книгата има доста по-малко романтика и много повече тъга, произтичаща от това, че колкото и да се опитва да контролира болестта си, Пат все изпада в някаква ситуация, която го изкарва извън релси и дори изглежда невъзможно някога да се върне към нормалния си живот.

Още по-тъжно е да осъзнаеш колко малко знаеш за хората с душевни заболявания и как това твое невежество се отразява на преценката ти. Биполярното разстройство е болест като всяка друга, само че лекарствата, които взимаш, са за ума, а не за тялото ти. Фактът, че собственият баща на Пат жестоко го игнорира, а майка му е готова да избухне в сълзи всеки път, щом го зърне, говори достатъчно за страха, който изпитваме от хора с подобни диагнози. Без подкрепата и най-вече доверието на околните обаче, те не биха могли да си стъпят на краката или дори сами да приемат себе си.

Определено препоръчвам да прочетете тъжно-смешния „Наръчник на оптимиста“. Ако сте гледали филма – задължително, новата гледна точка ще ви се стори любопитна и по-малко захаросана. Книгата дори може да ви помогне да приемете по-лесно факта, че всеки от нас върви по поточната линия с определени боклучави или дефектни механизми, които понякога пречат на функционирането ни като личности… но пък са си наши.

„Наръчник на оптимиста“ излиза у нас на 3 февруари. 

Вижте и трейлъра на филма с участието на Брадли Купър, Дженифър Лорънс и Робърт де Ниро.