fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеКолонката на Райчо Станев

Нека големият свят се върти отново

2 мин.

Преди известно време ви разказах за „Нека големият свят се върти“ на Колъм Маккан, но сега искам да добавя още няколко неща, които се надявам да ви се сторят интересни.

Започнах книгата веднага след като прочетох „Хлебарката“. Тръгна трудно и ми се стори малко тромава, след всички тези емоиции при Рауи. Това бе само на пръв поглед, може би заради откъслечното ми четене. За пореден път се убедих, че подобен тип литература не може да се чете по 5-10 минути, заспивайки вечер. За да усетя една книга, трябва да се потопя изяло и да заживея с нея, пък било то и само за ден два. Изчаквам я да ме хване и да не ме отпусне до края.

Така стана и с Маккан. Толкова силно ме вкопчи, че след като я прочетох, още същата вечер изгледах и филма, който е свързан с централния разказ в романа. Централен не само защото присъства навсякъде в книгата, а и защото дава физическо изображение на същинската история в книгата. Илюстрира тънкия баланс, който държи Кориган (свещенник от ирландски произход) между духовния, материалния и женския свят. Баланс, който на пръв поглед изглежда абсолютно невъзможен, също толкова, колкото и да качиш 2 тона оборудване (тайно) на двете кули, за да опънеш там въже и да изиграеш 45-минутен пърформанс на тази височина, а публиката да е цял Ню Йорк. За корицата смесих метафората с истинската история и изкарах свещенника, ходещ по въжето-заглавие, пазещ по-трудния баланс.

Друго нещо, за което си мислех, четейки тази книга, е това как романите могат да те подготвят и запознаят с един град много по добре от всеки един гайд или справочник. Как не изпитах културен шок, попадайки в апартамент в едно от гетата на Хавана, откъдето идват повечето от историите на Педро Хуан Гутиерес в „Мръсна хаванаска трилогия“. Същото бе и с Индия и „Белият тигър“. С радост подарявам английската версия на „Соло“ на чуждестранните си гости в София. Надявам се скоро да успея да посетя Бруклин и да съм достатъчно подготвен за него, разбира се :)

На снимката долу моята приятелка Айлин от Бруклин с българските издания на „Соло“ и „Нека големият свят се върти“. Тя е олицетворение на това как човек може да живее еднакво добре и в САЩ, и България, а защо не и във всяка точка по света – където си пожелае. Нещо, което се отдава на малцина.

ilene

[ + ]