fb
Ревюта

„Никога не казвай сбогом“, винаги има още едно утре

4 мин.
Nikoga ne kazvaj sbogom

Nikoga ne kazvaj sbogomОтдавна не вярвам в случайности. За мен няма съвпадения и всяка среща носи своя смисъл. Когато онзи ден една възрастна жена в супермаркета ме заговори да ме пита кой вид кафе бих й препоръчала, все още не знаех, че това ще бъде една от тези срещи. Отговорих на симпатичната жена със шапка, че не пия кафе и не мога да й помогна. Две минути по-късно тя отново реши да ме заговори, като ми направи комплимент за прическата. Попита ме къде ходя на фризьор. В следващия момент чух думата „кортизон“, после „химиотерапия“, после осъзнах защо е с шапка и нещо в душата ми се сви…

Разказвам всичко това, защото главната героиня в романа, за който ще говоря, открива бучка в гърдата си. Ракът е решил да навести и нея, без да се интересува от мечтите й, плановете й, бъдещето й. „Никога не казвай сбогом“ (изд. „Хермес“) е именно от онези книги, към които човек рядко посяга, когато прочете анотацията на гърба на корицата, защото никой не иска да чете за болни от рак. Всъщност никой не обича да говори за такива неща, да позволява на съзнанието си да мисли за тях като реалности от живота. Обикновено всеки е склонен да игнорира лошото около себе си, молейки се тайно и вярвайки явно, че това на него няма как да се случи.

Джоузи е майка на две прекрасни деца: дъщеря Лили и син Райън. За разлика от Лили, която е истинско превъплъщение на идеалната дъщеря – 21-годишна, студентка по история и политически науки, сгодена, Райън е по-малък, вечно забъркващ се в каши, които в крайна сметка са го довели до затвора. Осъден е на 5 години несправедливо за кражба с взлом.

Докато работи на две места в опит да помага на мъжа си да свързват двата края, Джоузи дълго време отказва да отиде на лекар, въпреки болките в гърба и гърдата си. Тя упорито отрича пред себе си мисълта за най-лошото, защото като всяка всеотдайна майка и съпруга, Джоузи вярва, че трябва да продължи да се грижи за децата си и семейството си и няма право да си позволява една нежелана дружба с болестта, наречена рак. Не му е сега времето. Предстои сватбата на дъщеря й, иска да доживее да види сина си свободен от затвора, толкова неща предстоят… Но както всички знаем, има моменти в живота ни, когато никой не ни пита какво искаме, нещата просто се случват, независимо дали сме съгласни, или не. Страшната диагноза е поставена. Джоузи трябва да се справи с последиците. За щастие, не и сама.

Бел е млада, красива, богата и на пръв поглед има всички причини на света да бъде щастлива от живота си. Но самотата никога не си личи отвън. Загубила своята близначка в обреченото състезание с рака, Бел е решила да посвети времето на своите племенници и на други болни от рак, които се нуждаят от подкрепа. Така се запознава с Джоузи. Въпреки социалните различия се оказва, че двете имат много други общи неща, които са далеч по-важни. Приятелството им става силно и значимо. С помощта на новата си приятелка Бел, на своя съпруг Джеф и на децата си, Джоузи поема по един път, от който няма връщане назад. Ала може би има някоя и друга отбивка по пътя, за която не е подозирала, че съществува…

„Никога не казвай сбогом“ е роман за чудесата и позитивното мислене, за вярата и надеждата, за силата на семейството и приятелството, за онези ангели, които се появяват в живота ни, когато имаме най-много нужда от тях, за да ни помогнат, без да очакват нищо в замяна. Авторката Сюзън Луис разкрива по един много небрежен начин трудностите, с които се сблъсква човек, когато смъртта започне да наднича всяка сутрин през прозореца. В книгата диалозите преобладават, сюжетът е последователно и добре разгърнат. Засегнати са и много други важни моменти от човешките взаимоотношения. А финалът е повече от това, което очаквах.

Романът определено ми хареса и въпреки тежката си тематика, не ме натовари. Напротив, повлия ми в положителна насока, като ми помогна да си припомня кои са важните неща в живота ни. И ако сега можех да се върна в онзи супермаркет, щях да прегърна тази възрастна жена, да й кажа, че не е сама и че винаги ще има още едно утре…

Ако тази кауза е значима и за вас, можете да се присъедините към ежегодния поход на Avon срещу рака на гърдата „От любов към живота“ на 25.04.2015 г. от 11.00 ч. на площад Батенберг, София. Линк към събитието във Фейсбук може да намерите тук.

[ + ]