Осмелявали ли сте се някога да прочетете книга на сляпо? Просто да се влюбите в корицата и без изобщо да знаете за какво става въпрос, да се впуснете в сюжета. На мен често ми се случва, особено ако корицата е дело на Живко Петров. Държа обаче да отбележа, че „Нощна пеперуда“ (изд. „ICU“) далеч не се изчерпва с хубавата обвивка, а е и един изключителен роман.
Първоначално прочетох изумителния пролог и още някоя и друга страница, след което спрях. Книгата ми се стори твърде различна, странна и не бях сигурна дали ще ми хареса, ако продължа. Минаха няколко дни, а мен все нещо ме глождеше, че съм зарязала „Нощна пеперуда“ така прибързано. Реших да послушам интуицията си и да се върна към творбата. Впоследствие се оказа, че съм взела правилното решение. Прочетох я за два дни.
Романът преплита случки от миналото и настоящето, от дълбините на мрака и магическия реализъм, до едни уж по-светли дни, в които дълго скривани тайни излизат наяве. Древният фолклор и историческата сага се преплитат през цялото време.
Годината е 1937-а. Мястото – Петсамо, Лапландия. Петнайсетгодишната финландка Ирга, дъщеря на началника на граничната служба Белия Бог, препуска на ски към Съветския съюз с клъцнат език за назидание. Бременна и влюбена в руския агитатор Вълчия зъб, който е успял да я омае с обещания за чудеса в Работническия рай, Ирга опозорява семейството си, а подобна постъпка не се прощава. Бягството й изглежда като единствения път към свободата и към спасението на рожбата й, но съдбата има други планове…
Лавра, 2015 г. Верна е дошла, за да разбере повече за загадъчната смърт на своя баща – етнолога Хенрик. В устата на мъртвеца е открита малка нощна пеперуда. Ето как десетилетия по-късно тайните на миналото възкръсват в едно затънтено селце, където общността изповядва Черемишката религия, „вятърът не го свърта“, пчелите са изчезнали, а на една дъщеря й предстои да разкрие истината за семейството си. Дали ще бъде за добро и как ли ще се преобърне светът й, когато научи всичко?
„Важно е да се помни. Паметта лекува раните.“ Паметта не лекува нищо. Ако изобщо нещо сме знаели в Марийската република от незапомнени времена, то трябва да се забрави. Старите рани не бива да се отварят, точно както не бива да се докосват и масовите гробове, ония покойници вече не се канят на празненства, тях ги молим да си стоят, където са.
Ирга се озовава в лагера Воркута и става една от онези 73 000 затворници, които са част от историята на най-големия ГУЛАГ в Русия по онова време. Присъдата й е тежка:
– 58-1А. Държавна измяна, двайсет и пет години плен, после пет години изгнание и още пет години живот в ничия земя, далече от градове и граници.
Всеки ден се превръща в борба с живота, но не без помощта на новата й приятелка Елна. Двете жени си помагат до края и се сближават, доколкото е възможно при такива обстоятелства:
Осъзнавах го. Точно както и ние останалите, ти също недоумяваше как и защо светът се е обърнал с главата надолу, та трябваше да изгнием тук. Що за безумен, обсебен от Лукавия глупец въртеше лостчетата и ръчките тъй извратено.
В системата сама по себе си нямаше начин да има грешка. Нали все пак това беше Работническият рай.
В този лагер няма Бог. На това място всичко е позволено, а болката е верен спътник от заран до залез. Униженията, издевателствата и гаврите са нещо обичайно. Как е възможно човек да съществува при такива условия, да се крепи, да оцелее? Каква сила трябва да имаш в себе си, за да преглъщаш отново и отново, докато надеждата изглежда загубена?
Понеже в този лагер убиват всичко добро, стъпкват щастието, задушават надеждата и я зарязват да се гърчи като елен със сифилис в периферията на мочура.
Наричат Катя Кату северната кралица на литературата, а „Нощна пеперуда“ е преведена на над 10 езика. Историята лесно би могла да се превърне във филм, защото далеч надхвърля страниците и не е просто криминален роман. Тук има толкова много – мъка, смърт, необуздана любов, страст, човещина в добрия и лошия й смисъл… Това е потресаваща, смазваща, истинска книга за съдбите на няколко души, които се преплитат. За грозната реалност, за недостойните и за смелите. За живота такъв, какъвто е – непредвидим, често несправедлив и никога достатъчен за още един миг на щастие, в който да се вкопчим със сетни сили.
Катя Кету (снимка: Ofer Amir © WSOY, Финландия)
Стилът на Кату е оригинален, прям, дързък, на моменти дори циничен, но винаги овладян, вълнуващ и гениален. Авторката си играе с думите сякаш е гросмайстор и мести пионки по дъска. Природата е живописно описан фон на всичко случващо се. Събитията не са захаросани, а онова, което става в йорта – в душата на хората, – е още по-точно и безмилостно предадено:
Аз можех и да напусна лагера, но той никога нямаше да ме остави.
И все пак е тежко да носиш тайни. Те са като бучка сред корените на душата, която нишките на съзнанието вечно трябва да заобикалят, да притискат, да пречат на мистерията да изплува на повърхността и да се разчекне като водна лилия или като атрибута на някоя курва.
Адмирации за несъмнено добрия превод на младата Росица Цветанова, както и за безупречната редакция на Невена Дишлиева-Кръстева. От „ICU“ за пореден път доказват, че не издават книги току-така. Няма слабо заглавие с тяхното лого, нито пък творба, която да не те впечатли трайно и дълбоко. Ако все още не сте възползвали от абонамента, който предлагат, силно препоръчвам да поправите тази грешка – това е чудесна възможност да си гарантирате качествена литература на символична цена и да подкрепите труда на всички хора от екипа, които помагат тя да стига до нас, ненаситните читатели.
„Нощна пеперуда“ е роман с „Уау“ ефект. Невъзможно е да останете равнодушни след прочита му. Кату те шамаросва и гали едновременно със словата си и макар че по-внимателните читатели ще предвидят развръзката, този факт ни най-малко не намалява удоволствието от четенето до самия финал. А той е перфектният, силен завършек на тази прекрасна история, в която йорта е устремен винаги в правилната посока – „все към светлината“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
