fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Нощни птици“ – историите, които крием в себе си

4 мин.

Дори да не сте почитатели на изобразителното изкуство, може би сте попадали на картини на Едуард Хопър – случайно при търсене в интернет, в сцена от любим филм, в книга. Казват, че той е вдъхновение за много режисьори, сред които Дейвид Линч, Хичкок, Антониони, Вим Вендерс, Ридли Скот. Благодарение на умението си да пресъздава реализма, меланхолията и самотата художникът дълго време е свързван с филм ноар жанра, където историите често включват мистерии, убийства, тайнствени детективи и опасни изкусителки. Именно такива истории очаквах да срещна и в антологията „Нощни птици“ (изд. „Бард„).

Сборникът, съставен от американския писател Лорънс Блок, съдържа седемнайсет разказа, вдъхновени от картините на Едуард Хопър, и носи заглавието на едно от най-известните му произведения – „Нощни птици“ (Nighthawks), което може да се види и на корицата. Към всеки разказ има цветна репродукция на картината, върху която е базиран, както и кратко представяне на автора. Цялостното оформление на антологията е изключително добро и колекционерката в мен беше много развълнувана, че ще има такова издание в библиотеката си. Още повече, че то включва имена като Стивън Кинг, Джефри Дивър, Майкъл Конъли, Лий Чайлд

След като видях авторите, се изпълних с очакване за мрачни истории, дълбаещи в психологията на човека и престъпленията, на които е способен, съспенс, интригуващи и мистериозни герои – всичко, което бихме получили от един филм ноар и което тези писатели многократно са ни представяли в романите си. И да, в сборника има и такива разкази, но, за мое съжаление, се оказа, че те не са преобладаващата част.

Сред страниците ще срещнете персонажи, които се опитват да оцелеят, прибягвайки до всякакви средства, истории за ревност и изневяра, но и за силно приятелство и обич, представяне на най-низките страсти у човека, но и на актове на благородна жертвоготовност. Картините на Хопър са толкова разнообразни и крият толкова пластове в себе си, че е логично да вдъхновяват и многообразие от сюжети, но е хубаво читателят да бъде подготвен, за да може да се наслади напълно на всеки един от тях.

„Стая в Ню Йорк“ (Едуард Хопър, 1932)

За мен магията на кратките разкази се състои именно във факта, че са кратки. Авторът може да реши в няколко страници да започне, развие и приключи историята. А може да предпочете и само да ни представи фрагмент от нея или да ни пусне в разгара на действието още с първото изречение… Вариантите са безкрайни и в антологията „Нощни птици“ ще срещнете много от тях.

Единственото, което ми липсваше в голяма част от разказите, беше емоция – момент, който да ме докосне или да ме накара да спра за малко, преди да отгърна следващата страница. Само историите на Стивън Кинг, Крис Нелскот, Крейг Фъргъсън и Джонатан Сантлофър бяха изключение. Някои читатели обвиняват жанра за това („Само в няколко страници няма как да опознаеш героите и да се обвържеш емоционално с историята им!“), но аз веднага мога да се сетя за редица примери, доказващи точно обратното. В случая сюжетите са разнородни, разказите са майсторски написани, интересни и напълно съответстващи на стила на Хопър и усещането, което картините му носят, но в повечето от тях така и не открих онази невидима нишка, която те свърза с думите (или по-скоро с чувствата зад тях) и те кара да се връщаш към творбата отново и отново.

В скорошен разговор описах стила на Хопър като „папарашки“ (дори донякъде воайорски). Картините му улавят моменти, които често изглеждат откраднати от нищо неподозиращите участници в сцената. Антологията „Нощни птици“ ме изненада именно с разнообразието на събраните истории. Възхитих се на въображението на авторите и умението, с което са създали толкова преплетено и богато действие само от малките фрагменти, излезли изпод четката на Хопър. Както неговите картини, така и разказите по тях за пореден път ми показаха колко скрити истории има около и в нас и колко лесно е да ги видим, ако се оставим въображението да ни води… и ако не ни е страх от това, което може да открием.