Херман Кох е един от най-любимите ми съвременни автори и затова новината за четвъртата му книга на български – „Одеса Стар“ (изд. „Colibri“) предизвика в мен огромно вълнение. И тук той е безпощаден към човешката природа и не ни спестява абсолютно нищо от нейната грозота и жестокост.
Който е чел Кох, знае, че холандският писател не щади читателя, тъкмо напротив. Кани го на гости и после обръща масата, без много да се церемони, защото това са нещата от живота и те невинаги са красиви.
Главният герой в случая е Фред Морман – неособено забележителен мъж на средна възраст, който води стандартно еднообразно съществуване, докато случайно не среща в киното бившия си съученик Макс – влиятелна фигурна в подземния живот на Амстердам. Този странен тъмен субект често се появява в криминалните колонки, живее богато, излиза с много жени, кара скъпи автомобили и лайфстайлът му е в такъв контраст с този на Морман, че няма как да не го привлече към себе си.
Между двамата обаче все трябва да има нещо общо и това е вродената жестокост и погнуса към другите (често присъстващи в романите на Кох). Още като ученици обичат да фантазират за интимния живот на учителя по френски, да му се подиграват, да го вкарват в най-разнообразни гнусни сценарии, да се гаврят мислено. След завършването Макс и Фред не са се виждали над двайсет години и макар всеки да е поел по свой път, в тях още живее един озлобен тийнейджър, който иска околните да се страхуват от него.
Макс се дразни от почти всички, може би единствено с изключение на сина си. Жена си подозира и не се интересува много от вътрешния й свят, зет си намира за нехранимайко, съседката си – за досадна старица, дъщеря й за уродливо грозна, а жената, която си разхожда кучетата в неговия двор, на няколко пъти заплашва съвсем открито. Дори едно дете със синдром на Даун го изкарва от равновесие и е готов да го удави само защото не понася хора в увреждания.
Херман Кох (снимка: Indebuurt.nl)
Най-лошото при индивиди като Фред е, че никой не подозира какво клокочи вътре в тях. Те изглеждат сравнително нормални в обществото и се стараят да не бъде разбрана истинската им същност. Макс, от своя страна, не се прикрива особено – ясно е, че върши престъпления, които обаче са добре потулени. Чрез кораба „Одеса стар“ пренася контрабандни стоки, неизменно придружен от бодигарда си Ришард.
Постепенно сюжетът става доста напрегнат и криминален, някои сцени са ни загатнати, но ни става ясно какво ни казва Кох с тях. Напрежението започва да се отразява върху Фред, който се прикрива все по-неумело. Дори когато негов близък му казва, че е болен, той не успява да имитира съчувствие, а просто му затваря, защото е обсебен от опасната ситуация със съседката от долния етаж.
Някои обрати ми бяха малко нелогични и с твърде засилен ефект на шок и страх. От всички романи на Кох този слагам на последно място, липсваше ми психологизмът от „Вечерята“ и достоверният съспенс от „Вила с басейн“ и „Уважаеми господин М.“. Все пак мисля, че е задължително четиво за феновете на Херман Кох, защото и в „Одеса Стар“ той не ни спестява мистериозните напрегнати моменти и жестокостта, която живее във всеки от нас.
Не пропускайте ревюто на Стефи за „Уважаемият господин М.“, отзивите на Митко за „Вила с басейн“ и „Вечерята“ и текста на Алекс за „Вечерята“!
