fb
Ревюта

„Вила с басейн“ – пристрастяващо напрежение

4 мин.

Херман Кох - Вила с басейнНе бъркайте времето с внимание. Мнозина правят тази грешка. Чувстват се специални, само защото си отделил двайсет минути за тях. Най-лесният начин да спечелиш нечии симпатии. Тази стратегия почти не действа при осъзнати и мислещи индивиди, но такива не се ли срещат все по-рядко? Двайсет минути. Толкова отделя доктор Марк Шлосер на пациентите си. По часовник. Време, в което мислите му са навсякъде другаде, но не и в болежките на хленчещия, настанил се на дивана. Не повече от една минута му е достатъчна, за да постави диагноза – обикновено безпогрешна. В останалите деветнайсет спомените са свободни да се вихрят. И те го правят.

Марк е само едно от действащите лица във „Вила с басейн“ (изд. „Colibri“), чиято мотивация е подозрителна и неясна. Героите на Херман Кох (както във „Вечерята„) не разкриват веднага причините за действията си и читателят постоянно се колебае. Раздава симпатиите си, а после си ги прибира. Взема страна в конфликтите, сетне се разубеждава; минава на противниковата страна, после пак се връща… Това лутане продължава до финалната развръзка, когато се убеждаваш, че Кох майсторски е дирижирал всичко.

Авторът, изглежда, си има запазени трикове, с които си служи. Такъв например е мотивът с „О, пропуснах един дребен детайл, сега ще го споделя„. Всъщност този пропуск е целял да ни подхлъзне. После с лека извинителна усмивка холандецът признава, че мисълта му не е била съвсем последователна. И макар ретроспекцията в повечето случаи да ни връща едва половин крачка назад, това забавяне коренно преобръща динамиката на действието. Подобен стил на писане ми допада, защото не ми позволява да скучая и държи през цялото време интереса ми.

Ще речете, че е несправедливо мъжете да не забременяват. Няма мъж, който да е недоволен от факта. Не си представяме да обикаляме девет месеца с дебели кореми. Те само биха ни пречили да изпълняваме повелите на инстинктите си. Вие сте млади. Правете каквото ви е на сърце. И го правете толкова често, колкото искате. Не мислете за бъдещето. Погрижете се един ден да имате хубави спомени. И не й берете грижа на несправедливостта. С това ще завърша днес.

Това е част от лекция на професор Херцъл. Важен спомен от миналото на Марк. Тази част от ретроспекцията е Summer houseизключителна. Интересна, провокираща и разясняваща. След всеки подобен спомен образът на Марк Шлосер се изчиства и оформя.

Във „Вила с басейн“ героите са повече, отколкото във „Вечерята„. Но и с тяхното напътствие авторът се е справил безупречно. И както е в живота – колкото повече части съдържа един пъзел, толкова по-сложно е подреждането му. Струва ми се, че с този роман Херман Кох е предизвикал себе си и точно това е довело до толкова впечатляващ резултат. Да, за мен определено „Вила с басейн“ е по-добрата и по-сложна творба на холандеца.

Жанрът на романа би трябвало да е психологически трилър – поне за това говорят тръпките, които ни полазват на моменти. Освен това е силно социален. Отново разглежда болезнената тема за интегрирането на холандците в чужбина и стремежа им да се установят и докажат там. Сякаш границите на родината им не е достатъчна и те решават да плъзнат в най-големите европейски страни. Това води до нескритото презрение на местните, които с неохота търпят тези натрапници в културата, природата и бита си.

Евтаназията (с назряващата дискусия за моралността и липсата на такава); овеществяването на жената и превръщането й по вулгарен начин в нескрит сексуален обект; педофилията, агресията, хомосексуализмът, любовта по сметка, арогантността на имащия власт и популярност, преждевременното съзряване на младите момичета; секс, вина и угризения… Това са само част от нелеките теми, които авторът разчовърква. И открито заявява своята позиция, призовавайки ни да се престрашим и да се впуснем в негласна дискусия с него. А като фон – разтърсваща семейна драма, която може да унищожи един стабилно изглеждащ брак.

Наскоро Херман Кох гостува в България и тогава имах възможността да му задам въпроси, породени от „Вечерята“ – книга, която силно ме впечатли. Ако днес имах същия шанс, въпросите ми щяха да са много повече.

Прочетете ревютата на Алекс и Митко Аврамов за „Вечерята“. Освен това можете да видите любопитния видео материал за дискусията с Херман Кох и Георги Господинов за творческото писане и превода.
Не пропускайте още да прочетете интервюто на Херман Кох за „Аз чета“, както и да разгледате  галерия от срещата на Херман Кох с българските читатели.

[ + ]