Рей Бредбъри е ароматът на лятото, светът през детските очи, ожулени колена, усещането, че всеки момент иззад хълма някое диво приключение ще надигне рошавата си глава и ще те повика с гласа на вятъра.
Американският автор е роден в град Уокигън, Илинойс през 1920 г. в семейството на шведска имигрантка и кабелен работник в електроснабдяването и телефонните компании. Прекарва детството си в центъра на многобройно семейство, идиличен период от живота му, който по-късно намира своето отражение в творбите му „Вино от глухарчета“ (1957), „Нещо зло се задава“ (1963) и „Сбогом, Лято“ (2006). Уокигън, който той преименува „Зелен град“, става символ на безопасността на дома, любовта към семейството и детството, прекарано сред книги и приятели. Авторът често се връща към момчешките си дни, убедително портретира детската психика и читателя неусетно си припомня времето, когато светът на възрастните беше terra incognita, а таванът беше магическо кралство, населявано от митични зверове и буркани.
Рей Бредбъри е дълги следобеди в библиотеката, тишината между лавиците и всички истории, дремещи между кориците.
Малкият Рей решава, че ще стане писател около тринадесетата си година и започва да пише своите първи кратки истории. Семейството му се мести в Лос Анджелис когато той е на 14 години. Бъдещият писател участва в драматичната трупа на училището си, очарован от светлините на Холивуд се промъква тайно в кината, следва на своите ролери филмови звезди и събира техните автографи.
Семейството не може да си позволи да прати Рей в колеж след завършването му, но Голямата депресия не успява да застане между младия писател и жаждата му за знания. Младежът намира решението на проблема – местната библиотека. В продължение на 10 години той я посещава ежеседмично и по-късно казва: „Аз бях отгледан от библиотеките“. Любовта му към книгата тече в мастилените вени на произведенията му, библиотеката е повтарящ се мотив, а героите му често се обръщат към нейните лавици и приглушени светлини в момент на затруднение. Книгата е и сърцето на революцията в несъмнено най-известното произведение на писателя „451 градуса по Фаренхайт“ (1953). Тя се превръща в символ на човешките мисъл, въображение и стремежа към промяна.
Рей Бредбъри е човешкият дух, мечтаещ да се протегне като сънен котарак и да достигне Марс, да събуди чудовището на Франкенщайн за новия век, цялото в стомана и грес – под името „робот“.
Историите на Бредбъри са любовно писмо до човечеството в калейдоскопа му от стремежи, неуспехи и триумфи. Той се прекланя пред способността на хората да разширяват хоризонтите на собствените си знания и постижения, в героите му роботи разпознаваме божествената ни способност за чисто сътворение. В „Марсиански хроники“ (1950), „Възпявам електрическото тяло“ (1969) и други свои творби Рей поставя човека пред собствения му технологичен напредък, правейки оценка какво означава да си човек и какво го различава от машината – отговорността за собствените грешки и вечната жажда за нови постижения.
Неуморимостта пред трудности и стремежът към съзидание на героите му са вдъхновени от самият него. От крехка възраст той пише по една история седмично и казва за творческите си навици: “Забавната част от живота ми е била да стана всяка сутрин и да притичам до пишещата машина, защото ми е хрумнала някоя нова идея“. Разбира се, броят на произведенията му е внушителен – над 30 книги, близо 600 кратки разказа, многобройни поеми, есета и пиеси. Самият акт на творчество той определя като начин за оцеляване. „Трябва да се поддържаш опиянен от писането, така че реалността да не може да те унищожи“, казва Рей.
Но Рей Бредбъри е и чудовището в килера, оковите на ограниченото въображение и изпразнени от всякаква мисъл очи, вторачени в плаващите пясъци на телевизора.
В „Нещо зло се задава“ Бредбъри дава едно от най-добрите определения за чистата доброта – това е искрената неспособност на човек да разбере същността на злото, поставен пред лицето на мрака той задава въпроса „Защо?“. Обратната страна на доброто писателят отъждествява с душевна пустота и смъртта. Страхът играе важна роля в произведенията на Бредбъри, той е почитател на Едгар Алан По и това се отразява на творчеството му. Авторът често се обръща към любими места – карнавала и цирка, населявани от образи, които трудно се вписват в обикновеното. Ужасът се крие в неизвестното, мистериозното, неестественото. Героите му се изправят пред злото, което съществува в света извън човешката душа, както и пред собствените си страхове. „451 градуса по Фаренхайт“ открива страха и отчаянието в духовната смърт на едно общество, което унищожава собствените си познания за света – изгаря книги. Но дори в тази ситуация Бредбъри открива доброто в човека, който вдига тиха революция срещу духовния упадък, научава текстовете наизуст и запазва мъдростта на мислителите за бъдещите поколения.
Рей Бредбъри напуска този свят през 2012 г. на преклонна възраст, а книгите му са тези, които се опълчват срещу студената забрава на смъртта, научават наизуст Рей и запазват магическата му реалност за новия век.
Прочетете още за Рей Бредбъри от Мая Коларова в „Големите“.
Разгледайте галерия с кориците на романа „451 градуса по Фаренхайт“
Прочетете и ревюто на „Сбогом, лято“ в „Аз чета“.
Книгите на Рей Бредбъри можете да вземете от Ozone.bg.
