Когато изготвяхме материала „10 нови български писатели, чиито имена си струва да запомните“, целият екип се включи с предложения. Те бяха толкова много, че ни се наложи да спазим строги критерии за подбора на автори. Онези, които не вкарахме, оставихме за друг, малко по-различен списък. Тук отново сме събрали писатели, дебютирали през последните няколко години, които четем и много харесваме. В първия списък обаче искахме да наблегнем на по-слабо познати имена. Както ще видите по-нататък, мнозина от изредените личности са с наградени творби или са шествали дълго по класациите за най-продавани романи. Целта ни остава същата – да ви покажем най-хубавото от съвременната българска литературна сцена и да ви убедим, че тя има светло бъдеще.
1. Катерина Хапсали
Катерина Хапсали е мъдрата жена от приказките, която напътства и закриля главния герой в премеждията му по пътя към целта. Тя е разказвачка на истории в най-пълния смисъл на думата. Писателката събира истините и легендите за рода си в дебютен роман, който с лекота завзе класациите и сърцата на читателите. В него едно майка споделя на сина си семейната история, в която български и гръцки корени преодоляват границите и се преплитат. Хапсали пише с искреност, финес и нотка старомодност на изказа. Нейното „Гръцко кафе“ се пие с особенo топла наслада и вдъхва усещане за дом и принадлежност.
Снимка: peika.bg
2. Стоян Николов-Торлака
Стоян Николов е автор на най-северозападния български роман, писан някога. Така де, книгата е озаглавена „Северозападен романь“ и не оставя много свободна територия за бъдещи ентусиасти да надскочат подвига на Торлака. Той пише изцяло на диалект, но успява да изкуши читателя да превъзмогне себе си и възгледите си за това що е то книжовен български и да се потопи в истеричното и изконното на българщината, която ту ни прави за смях, ту ни сплотява.
3. Йордан Свеженов
Йордан Свеженов е известен като сценарист на „Шоуто на Слави“, но амплоато, в което ние предпочитаме да го виждаме (или по-точно да го четем), е писателското. Свеженов има известен уклон към взривоопасни заглавия, както си личи от двата му романа. „Революция с аритмия“ и „Анархия на три морета“ са книжно царство на хаоса, изпълнени с абсурдни ситуации, абсурдни случки и абсурдни дози смях. Книги като филми, в които действието не спира да лети нито за секунда. Това, което отличава Свеженов обаче, е интелигентният му хумор, с който напълно спечели адмирациите ни.
4. Андрей Велков
Една класация не може да достигне съвършенството, докато към редиците й не се присъедини завършен психопат. И ето, представяме ви Андрей Велков. Не, не сме изисквали медицинско от Велков, но когато се прочуеш с поредица романи, озаглавени „Български психар“, си просиш някой да лепне този етикет на челото ти. Велков написа два „психарски“ романа за обикновеното момче от улицата, което се превръща в безскрупулен подземен бос (не звучи точно като приказен сюжет). Български екшън роман, който е толкова режещ в темите, езика и бруталността си – какво по-хубаво?
5. Деян Копчев
Наред със Свеженов и Торлака, Деян Копчев е част от новата вълна български автори, които се осмеляват да навлязат в хумористичния жанр, завземат го с гръм и трясък и в крайна сметка не ти дават дъх да си поемеш от смях. От тримата обаче Копчев сякаш е най-безгрижен в хумора си. Не че има нужда да изтъкваме качествата му, все пак Деян Копчев е дългогодишен сътрудник на вестник „Стършел“ и ред други издания, писал е скечове за „Комиците“ и е сценарист на хумористични предавания в БНР. Това обаче не е острата, нагарчаща сатира, пронизваща със стрелите си реалностите на живота в България. Веселите, оригинални истории в „Лятна детективска история с таралеж“ са универсални, напълно безцеремонни и сто процента разтоварващи.
6. Весела Ляхова
Ето една личност, към която изпитваме абсолютен читателски респект. С мащабния си роман „Бежанци“ Весела Ляхова направи за първи път достояние на широката публика малко известната трагедия на обезбългаряването на Егейска Македония. Съдбите на героите са поставени в широк философски и исторически план, който смирява с мащаба си. „Бежанци“ ни помага в търсенето на истинското ни историческо „аз“ и безспорно се нарежда измежду най-значимите български романи на XX и XXI век – постижение, което заслужава безкрайно уважение от страна на публиката. Трудно е за вярване, че това е дебютният роман на Весела Ляхова.
7. Димана Атанасова
Признаваме си отрано – Димана Атанасова беше част от стажантската програма на „Аз чета“, но ние не страдаме от никакви скрупули да я включим в списъка ни. Пък и се съмняваме, че някой ще тръгне да ни замеря с развалени домати. Защо? Защото Димана е прекрасен млад автор, който опитва силите си в трудна територия като фентъзито и заслужава вашето внимание. От нейната трилогия „Сенките на Атлантида“ до момента са излезли два романа – „Междусъния“ и „Ремпатия“. Те обаче не преминаха по терлици през книжарниците, а привлякоха вниманието на читателите и спечелиха тяхното доверие. Към неизвестен млад автор винаги има несправедлива доза скептицизъм, който Димана съумява да обори с въображение и писателско умение. Досущ като героинята си, която се отправя на пътешествие в потъналата Атлантида, Димана полага основата на янг адълт литература и у нас. Подкрепяме я напълно.
8. Радостина Николова
Кой не е чувал за мотовете, кой няма стикери с тях? Ние сме пълни отличници в това отношение. Обожаваме Радостина Николова и нейната детска поредица „Приключенията на мотовете“. Българските детски поредици са почти несъществуващи (ако не броим, разбира се, вече любимата на децата Малка Божана). Радостина обаче създаде свои собствени автентични, невероятно сладки и разпознаваеми герои (особено симпатична ни е принцеса Пагу) и ги забърка в куп приключения, които очароват както децата, така и възрастните. Не бихме си позволили да пропуснем да споменем и художничката Мелина Елина-Бондокова, благодарение на коятo пухковците оживяват не само с думи, но и с образи. Благодарим и на двете за магията, която създават.
9. Никола Райков
Имало едно време едно малко таласъмче, което често попадало в големи приключения… „Бащата“ на това таласъмче е младият писател Никола Райков, който доказа, че с много любов и отдаденост се постигат великолепни резултати. Книгите му са една голяма игра и запалват въображението и интереса към четенето. Поредицата за приключенията на малкото таласъмче е една от най-иновативните и вълнуващи детски книги, излизали на българския пазар и спечели на Райков редица награди и, което е по-важно, обичта на децата и малко по-порасналите читатели.
10. Петя Кокудева
Няма начин да сте виждали „Лулу“ и да не сте влюбени в нея. Сигурни сме, че тайно надничате в книжката на детето, когато ви разказва за обитателите на „Малки същества“ и се дивите на илюстрациите, които италианката Ромина Беневенти е спретнала за двете книжки на младата поетеса Петя Кокудева. Петя като на шега създаде жанра „детски стихотворения за възрастни“. Малките същества са в ролята на помощници преди всичко на възрастните. Припомнят им красотата на живота, умението да се наслаждават и забавляват. Няма съвети, тези същества въздействат, като правят. Действат, тик-такат, чукат, слагат папийонка на сивите вещи, преобръщат света. Петя е взела клишета от големите и е изградила свят на малките.
