fb
Ревюта

Свръхдоза трилър с “Осмият детектив” от Алекс Павези

4 мин.

Не мога да отрека, че червеното е любимият ми цвят и тази книга бързо привлече погледа ми на рафта в книжарницата. Но истинската магия на “Осмият детектив” на Алекс Павези (изд. “Прозорец”, преводач Елена Кодинова) е скрита между самите страници. 

Романът ни среща с Грант Макалистър – математик, създал формулата за перфектната криминална история, а след това и сборник със седем разказа, следващ собствената му теория. От тогава са минали 30 години, в които той живее уединено на самотен остров. Не контактува с никого, не споделя за миналото си, сякаш се крие от света. Съдбата обаче го среща с младата редакторка Джулия Харт, която проявява желание да преиздаде книгата му. Започвайки съвместната си работа по разказите, се появяват несъответствия, които съвсем не са случайни. Дали авторът ги е оставил съзнателно с идеята просто да се позабавлява с читателите или нещо ни убягва? 

Алекс Павези
(снимка: Watson Little)

Джулия е много амбициозна относно издаването на сборника с разкази, но дали тази амбиция няма да я въвлече в една голяма мистерия? С напредването на сюжета читателят разбира, че всичко би могло да бъде улика. Мога с ръка на сърцето да ви обещая, че тази книга няма да ви позволи да я оставите, преди да сте стигнали финала.

Самата подредба на главите е доста интересна – редуват се един от седемте разказа и разговорът между героите за него. Самите разкази са невероятно интригуващи. Най-любим ми стана “Неприятности на остров Синята перла”, последван от “Ад в театъра” и “Детективът и неговите доказателства”. Обожавам как развръзката на всеки е различна. И в седемте кратки творби начинът на извършване и разкриване на престъплението, както и броят на самите извършители са специфични. Това според мен прави романа още по-завладяващ. 

Много ми харесва идеята на автора за математическата формула на перфектната мистерия. Много малко хора биха комбинирали криминале и математика. Като цяло единици изобщо биха прибегнали до това да комбинират математиката с каквото и да е. Според мен посланието тук е, че всичко има своята логика. Колкото и да е невероятно, светът не е хаос, а методичност. Това би била една страхотна тема за размисъл на по чаша студено бяло вино в лятна вечер! 

Определено съм съгласна със Сара Пинборо, според която “Агата Кристи би свалила шапка на Алекс Павези”! За първи път се сблъсквам с неговото творчество. Начинът му на писане е страхотен! Лично аз не съм фен на трилърите, в които всички загадки биват разкрити, но се оставят едни 5-6 страници след това, като за “пълнеж”. Британският писател има един съвсем различен подход, който ми пълни душата. Читателят тъкмо си помисли, че престъплението вече е разкрито, и изведнъж се оказва с нова мистерия, още по-задълбочена от предишната. До последната страница разбираме нова информация за героите и редим пъзела, за да разберем накрая цялата история. Ох, обичам го този човек! 

Колкото и да е интересно това криминале обаче, определено не е подходящо за по-чувствителни личности. Понякога се навлиза в твърде много детайли относно последствията от убийствата. Определено не препоръчвам да четете ”Осмият детектив”, когато ви предстои обилно пиршество! 

Директно включвам романа “Осмият детектив” в списъка си “Любими”. Алекс Павези е изгряваща звезда, притежаваща талант за писане на криминални романи. Този негов трилър определено е невероятен! Завладява читателя още на първата страница и не го пуска чак до края на книгата. Истински шедьовър, който няма да ви позволи да заспите спокойно преди да го дочетете. С нетърпение ще очаквам следващата му книга! 

Можете да поръчате „Осмият детектив“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

[ + ]