fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Първите седем” стъпки към върха на Боян Петров

6 мин.


„Добре написаните книги за катерене и алпинизъм са едни от най-силните мотиватори за върхове, постижения и тренировки. Причината въобще да стана алпинист беше именно книга.“

С прочита на „Свирепа арена” на Джо Таскър през 1990 г. Боян Петров обяснява началото на собствения си път в алпинизма – 27 години по-късно в своята дебютна книга „Първите седем” (изд. „Вакон”). Тя разказва за първата половина от собственото му предизвикателство „Българин на 14х8000”, свързано с 14-те върха с височина над 8000 м в т.нар. Хималайска корона.

Боян Петров нарича книгата си „наръчник за изкачване на високи върхове” и споделя конкретна информация за 21 върха над 5000 м, които е изкачил между 2000 г. и 2016 г. Той описва подробно физическата подготовка, техниката, екипировката, организацията и протичането на всяка експедиция.

Както предполага и играта на думи в заглавието на „Първите седем”, Боян Петров се връща назад към първите си стъпки в планината, за да разкаже какво го е превърнало в добър алпинист и лидер – изкачването на северната стена на Мальовица, на ледопада Голям Скакавец в Рила, по Джендема в Стара планина. Скоро установява, че „най-добрата подготовка за катерене на върхове изисква катерене на върхове” и че „добра форма се поддържа, като не излизаш от нея”.

С удивително постоянство от 2000 г. насам Петров „утъпква” трасето между софийския квартал „Княжево”, където живее, и „Копитото” на Витоша. Първоначално сваля ограничението „лошо време”, а впоследствие започва да тренира преди, по време и след дъжд, сняг, силен вятър и студ, за да се приближи максимално до реалните условия по високите места на света. Двамата с Дойчин Боянов, с когото ползват този маршрут за подготовка, го наричат „Княжевски подход към върховете”.

Снимка: Боян Петров

С осем осемхилядника зад гърба си Боян Петров на два пъти покорява по три в рамките на един сезон – през 2014 г. изкачва Канчендзьонга (8586 м), Броуд пик (8047 г) и К2 (8611 м), а през 2016 г. развява българския флаг на Анапурна (8091 м), Макалу (8485 м) и Нанга Парбат (8129 м). Макар все още да се възстановява от травмите, след като бе блъснат от кола в Кресненското дефиле през август 2016 г., той започва 2017 г. без промяна в плана за Хималайската корона и амбиции да покори и Еверест.

В „Първите седем” алпинистът споделя всяка стъпка до върха – от избора на цел и стила на изкачване, през изграждането на режим за тренировки и възстановяване, до хранителен режим по време на експедицията. Споделя и собствените си списъци с екипировка за катерене на различни височини. Към разказа за всеки покорен връх добавя и таблица с техниката си за аклиматизация, тъй като не ползва кислород. Освен това има списък с необходимите документи за експедиция, както и таблица с таксите за изкачване на върхове в Непал и Пакистан. Боян Петров отделя внимание и на привличането на спонсори в българския контекст, като подчертава, че самият той категорично отказва партньорство с производители и търговци на алкохол, тютюн, горива и компании, замесени в проекти, които унищожават дивата природа в България.

Снимка: Боян Петров

Алпинистът включва и опита от неуспешните атаки като ценни изпитания за тялото, духа и правилната преценка на неоправдания риск с извода, че най-важно е да останеш жив. Отделя голямо внимание и на научните цели на своите експедиции – разказва за пътя „към върховете с епруветка в багажа”. Като зоолог и изследовател към Българската академия на науките, Боян Петров не подминава „дребните животни, които алпинистите не виждат”. В изследване на живота в най-високите части на планетата той събира десетки животинки от всякакъв вид и калибър. Няколко от тях са нови научни открития, а едно дори е кръстено на негово име.

Дори понякога непросветеният читател да се окаже поизгубен в географски, алпинистки или пък биоложки термини, остава усещането за любопитно пътуване в непознати територии с много опитен гид. Разказите за пътя на стоп до Алпите със Софи в началото на 90-те и пътуването по суша до Исламабад с прекосяването на магистралата Каракорум – „осмото чудо на света”, при първата атака на Броуд пик са истории в стила на класическите пътеписи, които Боян Петров разказва много съблазнително. В епизоди като пропадането на осемметрова дълбочина в ледена цепнатина пък направо се усеща адреналинова тръпка.

Снимка: Боян Петров

Едно от най-големите богатства на това издание са прекрасните фотографии от изключително богатия архив на Боян Петров. Освен всички снимки на алпиниста с покорените върхове, сред най-впечатляващите са нацепеният ледник в подножието на върховете Гашербрум I и II (стр. 125) и Килиманджаро (5895 м.) – белият покрив на черната Африка (стр. 102). Един от най-величествените пейзажи в книгата пък е редицата от Гашербрум II (8035 м), главния връх Броуд пик (8047 м), централния връх Броуд пик (8011) и К2 (8611 м) (стр. 130).

Петров показва и около 30-сантиметров титаниев имплант, който е бил в подбедрицата му при изкачванията на Канчендзьонга, Броуд пик и К2 през 2014 г. Разкрива и някои лагерни мистерии със снимките на тоалетни по американски стандарт и по руски стандарт. Наред с всички пухкави, цветни и ефирни животни, показва и не особено симпатичните пиявици от азиатските джунгли.

„Първите седем” е категорично насочена към аудитория от планинари и алпинисти. Тъй като не попадам в нея, прочетох книгата донякъде метафорично – с възхищението, което буди всяко свръхчовешко постижение, но я приех и съвсем буквално – като прозорец към свят, който никога няма да бъде мой. И все пак, само времето ще покаже дали има граници пред възможностите на Боян Петров да покорява върхове и да вдъхновява други да погледнат към върховете.