fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Пазителят на спомени и чувства

3 мин.
Pazitelyat - Lois Lauri

PaziteliatВероятно всеки поне веднъж си е пожелавал да не чувства нищо. Дали от разбито сърце, загуба на скъп човек или мъка, породена от друго (уви, причини има безброй), болката понякога е непоносима. Това желание се сбъдва в утопичното общество в „Пазителят” на Лоис Лаури (изд. „Пергамент Прес“).

Някъде в бъдещето 12-годишният Джонас очаква официалната церемония, на която ще получи своето назначение – професията, която ще му бъде избрана и ще изпълнява. На пръв поглед това е едно идеално подредено общество, в което всеки работи това, в което е най-добър. Няма престъпления, няма „истински” лоши хора, но красотата също е изчезнала от света. Защото това е свят без цветове, без музика, без истински силни емоции. Но хората не осъзнават това, защото как може да ти липсва нещо, което никога не си имал?

За Джонас нещата се променят, когато е избран да бъде следващия Пазител. Една самотна професия, както се оказва. Той ще е следващият човек, който ще пази спомените на хората и ще знае какво е истинска жестокост, но и какво е любов. Но не може да сподели това с никогo, обречен е да носи товара сам, така, както са го правили всички Пазители преди него. Джонас, заедно с читателя, ще си задава въпроса кое е по-добре – да спестиш всичката мъка, болка и загуба от света и да живееш един подреден и комфортен живот, но с цената на загубата и на красотата, милосърдието, любовта и радостта. Труден избор, особено върху крехките плещи на едно 12-годишно момче. Истината е, че без да знаеш какво е зло, няма да знаеш и какво е добро.

Не е изключителн нова или оригинална идея, но е поднесена от Лоис Лаури по много завладяващ начин, който не ти дава да се откъсваш от книгата, докато не затвориш и последната страница. Още повече, че действието в романа тече спокойно и липсват динамика, неочаквани обрати и свръхестествени елементи, чиято цел е да грабнат вниманието на читателя и да покачват напрежението, а и нека не се лъжем – старата римска максима за хляб и зрелища е валидна и за издателския бизнес и книгите, които стават хит.

Това е един от първите YA романи от новата вълна книги за тийнейджъри, който излиза преди повече от двадесет години (по-точно през 1993 г.), но спокойно мога да заявя, че е най-добрият от всички, които съм чела (а те не са никак малко). „Пазителят” бих препоръчала на всеки млад читател.

Романът е екранизиран, но наистина е по-добре да се прочете първо книгата. Освен това, с оглед на привличане на по-голяма публика има някои промени във филма, които, честно казано, ме подразниха. Завършвам с трейлъра на филма, който също дава информация за историята.

Вижте още ревюто на Милена Ташева.

https://www.youtube.com/watch?v=iJNNugNe0Wo