Делото Bartz v. Anthropic, за което „Аз чета“ писа преди дни, привлече вниманието на целия книжен свят, защото поставя на изпитание границите между авторското право и развитието на изкуствения интелект. Какво всъщност постанови съдът и какви последици може да има то за авторите, издателите и технологичните компании в САЩ или в целия Свят, потърсихме коментара на адв. Диана Попова. Тя е адвокат, фокусиран върху защитата на интелектуалната собственост. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2011 г., a от 2012 г. е член на Софийска адвокатска колегия. От 2021 г. развива самостоятелна адвокатска практика.
Защитата на авторските права, особено в България, беше трудна задача, дори преди навлизането и усъвършенстването на технологиите с изкуствен интелект. Тук имаме пиратски сайтове за всичко – книги, музика, филми. Дори след премахването на най-големия торент тракер, българските потребители намират начини да пиратстват съдържание. И ако преди авторите бяха загрижени, че произведенията им се използват незаконно, то днес те са гневни.
Едно е милион потребители да „свалят“ книга, вместо да я купят. Друго е пиратското копие на тази книга да бъде любезно предоставено на ученик с името Claude, ChatGPT или Gemini, за да може той да се учи от нея. И той не просто се учи – той я възпроизвежда също така безнаказано, както се е сдобил с нея. А когато гневът на творците започне да назрява, започват и делата за защита на интелектуалната собственост.
Именно използването на пиратско съдържание за обучението на Claude, доведе до постигането на рекордното споразумение, което беше одобрено на 20 юли 2026 г. федерален съд в Северна Калифорния. Нарушението е оценено на $1,5 млрд., като Anthropic ще трябва да обезщети авторите на 482 460 произведения. Видът на съдебното производство се доближава до уредените в българския ГПК колективни искове, но има свои специфики, които го правят трудно обяснимо. Голяма част от терминологията дори не може да бъде еднозначно преведена, поради липсата на идентична правна уредба.
Текстът на споразумението накратко:
Авторите, които могат да се причислят към групата от заинтересовани лица, могат да получат приблизително $3000 за всяко заглавие, което е използвано без разрешение от Anthropic. Заглавията са общо 482 460, за това и сумата по споразумението е толкова голяма.
Защо говорим за споразумение, а не за съдебно решение?
Важен момент от развитието на казуса е, че той приключи със споразумение, сключено преди произнасянето на втората съдебна инстанция. Първоинстанционният съд постанови решение, което много юристи определиха като дискусионно, съгласно което използването на произведения, без съгласието на авторите им, за обучение на генеративни модели, не представлява нарушение, защото се приравнява това обучение на обучението на човек.
Личното ми мнение е, че този подход има своята формална логика, но не следва да бъде споделен. Всеки човек може да прочете краен брой книги в живота си – при някои той може да е 100, при други – 1000, при трети – 10 000. Но изкуственият интелект може да бъде захранен с неограничено количество данни само в рамките на дни и за мен е неоправдано да се фингира концепцията за fair use върху машина с неограничен ресурс.
В решението обаче се акцентира не толкова върху използването, а върху факта, че при обучението на Claude са използвани пиратски копия на произведения, достъпни в библиотеките LibGen или PiLiMi в периода 2021 и 2022. Този факт вече не може да бъде оправдан и той става основа на сключеното между страните споразумение.
Тъй като спорът приключва със споразумение, то първоинстанционното решение няма да стане годен прецедент, или казано по друг начин – няма обвързваща сила. Решението на федерален окръжен съдия не е обвързващ прецедент нито в друг съдебен окръг, нито в същия окръг, нито дори за същия съдия по друго дело. Решението на Anthropic да сключи споразумение, със сигурност е и тактически ход.
Какво значи колективен иск и кой всъщност печели от това споразумение?
Делото е образувано по колективен иск, в който като ищци са посочени писателите Андреа Барц, Чарлз Грейбър и Кърк Уолъс Джонсън. За предявяването на такъв иск е необходимо да имаме неопределена, но определяема група от ищци, които отговарят на следните условия:
- Общата група да бъде многобройна, така че индивидуалното участие на всеки да е трудно осъществимо;
- Членовете на групата трябва да имат претенции, които произтичат от общи факти.
Ищците, които са представители на групата, са страните в съдебния процес. Членовете на групата, т. нар. class members, не участват индивидуално в делото, но са обвързани от съдебното решение.
Най-просто казано, това е иск, воден от няколко ищци, чиито последици се разпростират върху всички, които отговарят на критериите, с които е идентифицирана групата.
Как е определена групата на заинтересованите лица?
За да попадне в утвърдения списък, едно произведение трябва да отговаря кумулативно на следните условия:
- Да има ISBN;
- Да е регистрирано в Copyright Office на САЩ. Тъй като европейското законодателство не предвижда регистрация на произведенията, закриляни от авторското право, то този критерий на практика изключва всички автори, извън САЩ, от възможността да се възползват от обезщетението;
- Произведението да е било изтеглено от Anthropic от една от двете пиратски библиотеки – LibGen или PiLiMi в периода 2021 и 2022, но не по-късно от 10 август 2022 г.
Каква ще бъде ролята на това решение върху европейските издатели?
Както беше отбелязано и по-горе, изходът от този спор няма да се превърне в обвързващ правен прецедент дори на територията на САЩ, още по-малко пък в Европа. Континенталната правна система се различава значително.
В България и ЕС няма изискване за регистриране на обектите на авторско право. Всяко произведение се закриля от закона от датата на неговото създаване. Всеки автор обаче има право да поиска вписване на произведението му в Copyright Office-а на САЩ. Коментираният казус може да даде тласък на европейските издатели да започнат да регистрират произведенията си именно там, за да могат да се възползват от бъдещи претенции. Със скоростта, с която се развиват технологиите и правните спорове във връзка с тях, това би била една добра превантивна мярка.
Макар и решението да няма обвързваща сила по нашите ширини, то отправи важно послание и се надявам, че бъдещите дела ще доразвият концепцията за използването на произведения, защитени с авторски права, при обучението на изкуствен интелект.
Мнението на читател, а не на юрист:
Като човек, чийто живот е неразривно свързан с литературата, бих добавила кратък коментар, извън правните анализи. Изкуственият интелект е огромна крачка за човечеството и използването му улеснява ежедневието ни. Но тази крачка не може да бъде подпомагана от патерицата на нарушението на авторски права. Всеки творец има правото да избира дали произведението му да бъде използвано за обучението на изкуствен интелект – независимо дали това ще се прави с лицензирани, или с пиратски копия. Автори, издали произведенията си само преди 5 години, не са се замисляли с какви правни проблеми ще се сблъскат в толкова кратък срок. А и не им е работа да го правят – хората на изкуството трябва да бъдат защитени, без да им се налага да водят съдебни битки, без да проверяват ежедневно дали някой краде труда им, и без да се налага да стават специалисти по интелектуална собственост.
