fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Планът “Дева Мария” – нищо свято и в археологията

2 Mins read
Planat "Deva Maria"

Planat "Deva Maria"

Ненавиждам поставянето на определен тип книги под общ знаменател – тенденция, която се засили след появата на масови и „хитови” автори като Дан Браун, Дж. К. Роулинг и Стефани Майър. От известно време трилърите с исторически препратки се оказаха плод на „успеха на „Шифърът на Леонардо””, всяка магическа история се превърна в „новия „Хари Потър”, а книгите, в които се споменава думичката „вампир”, по презумпция са задължително четиво за феновете на поредицата „Здрач”.

Въпреки неодобрението ми към този вид евтин маркетинг, признавам, че когато взех в ръце „Планът Дева Мария” на Мехмет Джорал, не можах да се въздържа и да не направя асоциация с Дан Браун. От анотацията на задната корица ми се стори, че в книгата ще има полъх от въпросния автор, само че с повече историческа достоверност и дори конспиративни подправки. В центъра на историята стои неоткритият гроб на Дева Мария – находка, която би могла да промени из основи модерния религиозен и културен свят и да направи откривателите си много, много богати.

Най-различни персонажи, сред които отдадени на идеята археолози, къртици на световни холдинги, агенти на тайните организации на няколко страни и религиозни фанатици от Ватикана, се събират в Бюлбюл планина и лицемерно сформират екип, чиято цел е търсенето на мощите на Девата. Всеки един от участниците в експедицията, разбира се, има своя собствена идея за това какви дивиденти ще извлече от разкопките.

В последствие заинтересовани от изхода на търсенето се оказват и личности от най-високите нива на властта – политическата, икономическата и религиозната. Започват да се плетат мрежи от интриги и да се планират ловки манипулации, осигуряващи облагодетелстването на една или друга организация. Оказва се, че и в археологията няма нищо свято…

Макар в „Планът Дева Мария” да са разгърнати множество интересни археологически теории, романът така и не успя да ме заинтригува. Всичко – от разкопките, през политическите манипулации до убийствата на ключови герои – ме остави напълно равнодушна. Мехмет Джорал не успя да направи в моите очи симпатичен или интригуващ нито един от персонажите си, за жалост същото чувство ми остана и по отношение на „загадката” – издирването на гроба на Дева Мария. На историята определено й липсват напрежение и енигма, които смятам, че са задължителни заподобен тип романи, за да ги спасят от суховатост и просто изреждане на факти исъбития.

Бих препоръчала „Планът на Дева Мария” само на заклети фенове на жанра, но не и на някой, който тепърва ще навлиза в дебрите му. Липсата на динамика би могла да убие ентусиазма на представителите на втората група.