fb
Ревюта

„Повелител на сенките“ – новата заплаха за нефилимите

5 мин.

След като прочетох „Лейди Полунощ“, нямах търпение да подхвана продължението, което, за съжаление, ми се наложи да почакам, тъй като все още не беше публикувано. Уви, не се стърпях до превода на български и започнах „Повелител на сенките“ (изд. „Ибис„) няколко дни, след като излезе на английски, като си обещах, че ще я прочета и когато бъде издадена у нас.

Касандра Клеър продължава историята на ловците на сенки от Института в Лос Анджелис. Втората част от поредицата „Тъмни съзаклятия“ разкрива още куп изненади след края на битката с Малкълм Фейд. Връзката между Ема и Джулс се изправя пред много нови предизвикателства. Ема разбира, че единственият начин да спаси себе си и парабатая си от древно проклятие, е да сложи край на това, което се е зародило между двамата. Кралят на тъмните фейте се кани да наруши студения мир, но намеренията му се оказват дори по-мрачни от очакваното, а някои представители на Клейвът вярват, че трябва да се предприемат по-сериозни мерки срещу долноземците.

Тук виждаме през очите на повече от един герой. Ставаме свидетели на случващото се от гледните точки на Ема и Джулс и тази на Марк, като доказателство за времето, прекарано с Дивия лов. Сближаваме се и с Кристина Росалес – най-добрата приятелка на Ема и на Кит, изгубения Херондел.

Тъй като романът е продължение, вече бях запозната с почти всички герои. Беше ми по-лесно да се потопя в историята, защото не трябваше тепърва да опознавам нови персонажи и вече имах изградено мнение за тях. С удоволствие открих различни черти на обитателите на Института. Някои очаквах, други ме изненадаха, но не ме разочароваха дори за миг, макар от време на време да ме натъжаваха. Касандра Клеър за пореден път бележи напредък при изграждането на образите, като им придава повече дълбочина.

В „Повелител на сенките“ обаче откриваме нови страни не само от характерите на героите, но и от обстановката, в която се намират. Начинът, по който Клеър описва местата, на които се озовават любимите ни нефилими, позволява лесно да си представиш света им до най-дребния детайл. За секунди се озоваваш на плажа до Института, в двореца на феите или до една от кървавите реки в двора на тъмните феи.

Във втората част на „Тъмни съзаклятия“ събитията са представени в сиви краски, що се отнася до делението на добро и зло. Докато четеш, нямаш чувството, че някой от персонажите и постъпките им изцяло принадлежат на добрата или лошата страна. Случващото се е описано по такъв начин, че ти позволява да вникнеш в мотивите зад всяко решение. Не би трябвало да се изненадваш и ако усетиш, че в даден момент симпатизираш на антагонистите.

Изненадата при мен дойде от другаде и беше по-скоро неприятна – финалът не ми хареса. Надявам се в следващата книга всичко да се окаже едно голямо недоразумение, защото просто не трябваше да става така. Малко преди края имаше няколко момента, които също не ми се понравиха напълно – скъсаха ми сърцето и все още очаквам да се появи някакво друго решение на определени конфликти. Все пак, колкото и да не съм привърженик на захаросаното „И заживели щастливо до края на дните си“, историята се нуждае от своя щастлив завършек.

Винаги съм харесвала колко емоционални са книгите на Касандра Клеър. Първият път, когато ги четеш, се смееш, плачеш и от време на време имаш нужда от почивка заради цялото напрежение, което авторката гради непрекъснато. Най-хубавата част обаче е, след като вече си прочел книгата. Просто не можеш да спреш да мислиш за нея.

„Повелител на сенките“ не прави изключение. Въпреки че е най-обемният роман на Клеър досега, определено не е този, който се чете най-дълго. Историята така те повлича, че не те оставя на мира, докато не прелистиш и последната страница. Сюжетът не ти позволява да се откъснеш от историята на Ема и Джулс, от терзанията на Кристина и Марк. Примамва те да разгадаеш тайните на Даяна и те оплита в машинациите на Повелителя на сенките и кралицата на феите.

В крайна сметка „Повелител на сенките“ е богат на действие роман, а Касандра Клеър ниже обрат след обрат, като прави последната си към момента книга изключително напрегната и незабравима. Ако сте запознати с останалите истории за света на нифилимите, определено ще се влюбите и в тази.

Прочетете и ревютата ни за „Град от кости“„Град от небесен огън“„Хрониките на Магнус Бейн“„Лейди Полунощ“ и „Истории от академията за ловци на сенки“.

Още отзиви за „Повелител на сенките“ пък ще откриете и в блога „The Book Pub“ и в book tube канала „Четат ли двама“.

[ + ]