Ако и вие все още не може да забравите чудатите деца на Мис Перигрин, то новата книга на Рансъм Ригс е удоволствие, което няма как да си спестите. „Приказки за чудатите“ (изд. „Бард“) е сборник с изумителни истории за герои и събития, живели до днес само в легендите и преданията, разказвани на малчуганите.
Помните ли невидимия Милърд от предишните романи на Ригс? Е, той е редактор на това издание и е решил да ни запознае с десетина фолклорни творби за чудати от различни краища на света. Казано с други думи, нашият стар познат и приятел е твърдо решен не само да съхрани, но и да разпострани любимите си разкази, съчетани със собствените му коментари и разсъждения.
Тук може би е важно да се уточни, че този сборник наистина е пълен с прекрасни приказки, забавлявали преди всичко малките деца, и човек трябва да се настрои правилно, за да усети магията, която струи от тях. Загърбете предразсъдиците, отворете съзнанието си и позволете на въображението на Ригс да ви погълне отново.
Дори на пръв поглед историите да изглеждат простовати, те трайно се запечатват в ума. Чудати канибали, принцеса с раздвоен език, жена, говореща с призраци, момиче, което укротява кошмари, и момче, което може да удържа морето – всичко това е само половината от чудатите истории, събрани от Милърд, всяка една от които е смислена, поучителна и великолепна.
Любимата ми легенда е „Първата имбрин“, а сред останалите, които ме впечатлиха приятно, са „Кокоболо“ и „Скакалецът“. Подозирам, че Ригс неслучайно си е измислил историите в тази завладяваща антология, така че след време да има достатъчно вдъхновение и да продължи любимата сага за чудатите деца по един или друг начин. Тъй като официално перипетиите на Мис Перигрин приключиха с „Библиотеката на душите“, то всяка творба в „Приказки за чудатите“ би могла лесно да прерасне в нов роман.
Адмирации за издателство „Бард“, което е решило да сложи за корица една от неверояните илюстрации на Ендрю Дейвидсън. Без неговите вълшебни рисунки този сборник едва ли би бил такова бижу за истинските ценители на разказваческото изкуство.
„Приказки за чудатите“ несъмнено е подходящ подарък за всички малки и пораснали деца, които никога не биха отказали още една добре разказана история. Ако пък в нея има и замесени чудати, още по-добре!
Надявам се да се насладите на сборника така, както аз успях. Ако още не сте се запознали с необикновения свят на Ригс, то тази книга би била подходящо начало, преди да посегнете към романите от трилогията за Мис Перигрин. Ако пък вече сте се сприятелили с чудатите деца, то със сигурност историите, разказани тук, ще ви зарадват и заинтригуват.
Е, готови ли сте за нова порция чудатост?
Не пропускайте ревютата ни за „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“, „Градът на гладните“ и „Библиотеката на душите“.
Още едно ревю за сборника „Приказки за чудатите“ пък може да прочетете в блога на „The Book Pub“.
