fb
Ревюта

Легендата за „Библиотеката на душите“ оживява

4 мин.
bibliotekata-na-dushite-chudatite-detsa-na-mis-perigrin-3

Bibliotekata na dushite Ransam RigsНеведнъж съм споменавала, че обожавам да гледам филмови адаптации по хубави книги, макар и понякога да оставам неприятно изненадана. Докато все още се опитвах да преживея няколкото разлики между екранизацията на Тим Бъртън и дебютния роман „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“ (включително размяната в сюжета на ключовите героини Ема и Олив), дойде време авторът Рансъм Ригс да ни предложи заключителната част на трилогията си.

„Библиотеката на душите“ (изд. „Бард“) отново идва с прекрасно оформление и голям обем, за радост на ненаситните фенове на поредицата. След началния списък с чудатите персонажи в предишната книга „Градът на гладните“, тук Ригс е решил да започне с „Речник на чудатите термини“, който е страхотно въведение в историята и ни напомня каква е разликата между чудати, гладни, гадини и имбрини, в случай че някой е забравил или пък случайно не е чел предишните романи.

Действието във финалната част на трилогията започва точно там, откъдето е свършило в „Градът на гладните“. Джейкъб, Ема и кучето Адисън, умеещо да надушва чудати, се опитват да се измъкнат от един гладен. Невероятният талант на момчето, за който авторът загатва в последните страници на предишния роман, се оказва истина – Джейкъб е наследил от дядо си чудатата способност да говори с гладните, следователно може да ги контролира. Ала дали тази нова сила ще му помогне да спаси останалите чудати и имбрините от Каул, злия брат на Мис Перигрин, появил се в края на предишната история?

Приключението започва от съвременен Лондон и ни отвежда до Дяволското гробище, където останалите чудати са затворени в строго охраняваната крепост на Каул. Неговият пъклен план е свързан с откриването на Библиотеката на душите.

Древните са вярвали, че човечеството разполага с ограничен брой чудати души и че когато се роди някой чудат, той или тя заема душа от библиотеката, както сте свикнали да заемете книги. Но когато животът ви наближи края си – когато изминете отредения ви път, – душата трябва да се върне.

Bibliotekata na dushite Ransam Rigs

Мама Прашец

Целта на Каул е да ограби тази Библиотека и да открадне най-могъщите чудати души, макар да се говори, че изгубеният древен град Абатон и примката, в която се намира Библиотеката, са само легенда…

„Библиотеката на душите“ няма да ви остави да скучаете и за миг. Ригс увлича все повече с всяка нова страница, вкарвайки нови и нови интересни герои – от страхомечки, които пазят своите притежатели, до пристрастени към амброзията чудати (за кратко увеличаваща способностите им), които са на косъм да убият Джейкъб.

Най-любима ми стана Мама Прашец – тя може да лекува всичко с помощта на своя прах, получен, след като потърка част от ръката си. За щастие, Ригс е запазил традицията и интригуващите фотографии за пореден път допълват историята.

В борбата между доброто и злото се включва още един мистичен персонаж, който се оказва ключов за развитието на сюжета. Безценна се оказва и една странна машина на име Панпримтикон, с която може да се посети всяка примка по света.

Всичко изброено със сигурност прави „Библиотеката на душите“ достоен край на трилогията. Изборите, пред които писателят поставя своите герои, са достоверни и карат читателя да се замисли за много от ценните неща в живота – приятелството, любовта, семейството…

Честно казано, радвам се, че Ригс спира дотук, и искрено се надявам да не се полакоми за още пари и слава и внезапно да реши да създава нови книги от поредицата. Така завършена, историята е достатъчно пълноценна. Много ми хареса финалът, който е избрал, и по-точно смисълът, който влага с последните си думи. Когато имате време, и вие ще прочетете за какво говоря… :)

Прочетете още ревюто за „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“ от Гери, която ни е разказала и за „Градът на гладните“ тук. Христо Блажев също е споделил мнение за книгата в „Книголандия“, а Гери 

[ + ]