fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Въздесъщото зло като “Принцът на мъглата”

2 мин.
Printsat na maglata

Printsat na maglataЮношеският роман „Принцът на мъглата” (изд. „Изток-Запад“) слага началото на писателската кариера на Карлос Руис Сафон и e втората юношеска творба на автора след “Марина”, с която застава пред младите български читатели.

Сюжетът не е изненадващ: Макс и семейството му се преместват в малко крайбрежно градче, където момчето открива изоставена градина със странни статуи, сприятелява се с Роланд, научава стара история за чудовищна буря, корабокрушение и среща демоничен злодей. Очаквано добрите герои са трагично обречени и с минимални шансове за успех срещу силите на злото. Всъщност Сафон въздейства най-силно не с фабулата, а с изгражданата атмосфера – зловеща, мъглива и постепенно нагнетявана до финала.

„Принцът на мъглата” разкрива на Макс, Роланд, Алисия и подрастващите читатели основна истина за света: за да получиш нещо, трябва да дадеш друго нещо. С житейския опит идва и преценката дали цената, която трябва да платиш за желанието си, е справедлива. Точно това познание ще придобият по трудния начин Макс и сестра му Алисия и ще установят, че голяма част от детството е вече зад гърба им. За щастие читателите могат направо да се възползват от техния опит, но кой от нас го прави?

Ако търсите и очаквате особена задълбоченост в този първи роман на испанеца, няма да ги намерите, а и мисля, че не е необходимо. Романът все пак е юношески и дори като обем няма възможност за по-прецизно разгръщане на персонажите. Те не са толкова задълбочено обрисувани, но всички останали отличителни черти на сафонското писане са тук – динамичен сюжет, интригуваща загадка, драматични обрати, зловеща обстановка и задължителната любовна история.

Силата на романа идва от въображението на Сафон и умението му да заплете интрига и ефектно да развърже възела, докато майсторски обрисува характерна атмосфера само с няколко изречения. В крайна сметка харесах „Принцът на мъглата” с единствената уговорка, че смятам свръхестествените елементи за излишни. Честно, не смятате ли, че злото и така е достатъчно въздействащо и няма нужда от патерицата на свръхестественото?

Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.

Още едно ревю за книгата от Вал Стоева.

Прочетете още ревютата на екипа на „Аз чета“ за „Сянката на вятъра“„Играта на ангела“, текстовете на Мила за „Принцът на мъглата“ и „Среднощният дворец“ и на Милена за „Принцът на мъглата“, „Среднощният дворец“, „Марина“ и „Септемврийски светлини“.