fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Пурпур“ – роман, за който думите не стигат

5 мин.

През ноември 2018 година по българските книжарници за първи път се появи един изключителен роман, носител на престижната американска награда „Пулицър“ от 1983 г. Струва ми се, че досегашното отсъствие на това заглавие у нас не е чак толкова случайно, имайки предвид, че говорим за една от най-често забраняваните творби по света.

Алис Уокър е родена в семейство на изполичари в провинциална Джордия през 1944 г. и израства сред бурния расизъм и разтърсващите социални движения в Америка, започнали през 20-те години. Влиянието на бедността и участието ѝ в движението за граждански права формират бъдещите ѝ творби. Тя е първата афроамериканка, получила „Пулицър“.

„Пурпур“ (изд. „Orange Books“) спокойно може да бъде определена като „неудобна“ във всеки смисъл на думата, стане ли въпрос за литература, и още повече – когато става въпрос за истината. Мисля си, че грозните краски на живота на афроамериканската общност в САЩ през 30-те години на XX век никога не са били толкова силно изразявани и поставяни на показ, както в този роман. Цензурата, налагана над книгата през годините, е „оправдана“ – настръхнах още преди да съм отгърнала първата страница, а сърцето ми се сви.

Главна героиня е 14-годишната Сили, която разказва за живота си в епистоларна форма, в началото чрез писма до Бог, а по-късно – до изгубената ѝ по-малка сестра Нети. Думите ѝ са простовати, но безкрайно искрени, пропити с детска наивност и с тъга, каквато не би трябвало да познава нито едно човешко същество.

Алис Уокър (снимка: Scott Campbell)

Разказът на Сили започва с покъртителни откровения за отношението на баща ѝ към нея. В неговите очи младото момиче се превръща в заместителка на болната си майка, в играчка без стойност. В нейния свят съществуват предимно задължения, обиди, побои, сексуален и психически тормоз. Още по-страшното е, че Сили приема целия този ужас за нещо нормално, с което е длъжна да се примирява.

Единственият човек, който я обича и се радва на съществуването ѝ, е малката ѝ сестра. Нети е усмихнато и далеч по-красиво момиче, но с чисто и добро сърце като това на Сили. Сестринската им любов е безгранична и незаличима, въпреки че животът и времето правят всичко възможно, за да им я отнемат.

След таткото идва ред на г-н ___, който взема Сили за съпруга, без дори да я е пожелал. Първият му избор за втора съпруга, разбира се, е Нети, само че настойникът на двете момичета не дава и дума да се каже по въпроса, защото я иска за себе си. И така, мразена и пребивана заради факта, че не е Нети, и най-вече заради това, че не е любовта на живота му – Шъг Айвъри, Сили се грижи за всички нужди на новия господар на живота си и неговата многобройна челяд. Тя вярва, че животът ѝ е погубен, до деня, в който по стечение на обстоятелствата самата Шъг не се настанява в къщата им. Отношенията между тях двете са много интересни и водещи в голяма част от книгата.

По романа още през 1985 г. е заснет и филм под режисурата на Стивън Спилбърг с участието на превъзходните актриси Упи Голдбърг и Опра Уинфри. Определено си струва да му отделите време, но ви разказвам за него по друга причина. След като го изгледах и вече бях прочела книгата, се замислих за това, което ми направи най-силно впечатление – как една доста продължителна, описателна и наистина добра екранизация все пак не е успяла да разкаже и половината от историята, която предават думите. Необяснимо е как писмата на Сили са се запечатали и самоизградили в ума ми, сякаш за да останат завинаги.

Възхитих се от таланта на авторката, която с лекота успява да ни пренесе в миналото и да разкрие до дъно различните характери на немалкото си положителни и отрицателни герои. Разсъжденията, които поражда запознанството с всеки един от тях, допринасят значително за осъзнаването на човешките емоционални падения и възходи. За съжаление, кошмарите, които преживяват момичета по онова време, рядко остават напълно непознати и днес, независимо от каква раса са жертвите.

„Пурпур“ е роман на контрастите. Добротата и духовната чистота на Сили се открояват още повече на фона на злобата и грандиозното его на нейните тормозители. Безпътни същества, самозабравили се, нещастни хора, които са способни да упражняват контрол единствено върху физически по-слабите. Другите персонажи, които наистина харесах, са непокорната Шъг и абсолютната ми фаворитка София, изиграна от Опра във филма. Всяка една от тях грее със собствена светлина, има отличителен характер и съвършено самоусещане.

Бих окачествила „Пурпур“ като изключително емоционална и драматична книга. Дори не мога да намеря думи, с които да опиша финалните си впечатления от нея. За мен всяка страница бе изпълнена с цвят, с желание за борба и живот. Със сигурност е сред най-запомнящите се истории, които някога съм чела, и един от романите, които смятам да запазя в личната си библиотека дори тогава, когато реша да се откажа от голяма част от книжните си съкровища.

Трейлър на едноименния филм можете да гледате тук:

Още едно ревю за книгата ще намерите при Catwolf’s Writings.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!